Интегрална матетематика

Интегралната математика е вид категоризиране, при което мозъкът може да бъде развиван с помощта на числовите знаци, на цифрите.

Това е мерна система, която дава възможност да се оперира с множеството, системата и езика на цифрите. Интегралната математика е скрит вид конус, който задава изчисляването на направлението, своеобразна тъкан на познанието, която дава възможност да се борави с извънвремевите показатели.

За интегралната математика е важно преди всичко да се развият функциите на мозъка до такава степен на опериране, че мозъкът да може да разбира природата на алхимията не езотерично, а точно.

Интегралната математика се опира на законите на разпределяне на системите, които позволяват да се интегрира енергията, а не на принципите, възприети в съвременния математически анализ.

За интегралната математика е важно да се постигне разбиране за развиването на системата, с други думи – тя трябва да бъде образуваща за всичко, което поражда в съответното направление, т.е. тя умножава, а не просто дели. Ако щете, тя налага математическите понятия, които трябва да се следват, и не се опитва да обяснява това, което няма нито форма, нито направление. Тя е конусна и се определя в зависимост от интегралното поле с ритъма на ръст и делене, т.е. тя е инициална.

Интегралната математика предлага метричност в развитието преди всичко на мозъка и след това чрез мозъка – на математическото познание.

За интегралната математика са важни определени свойства на мозъка, основен сред които е закона на симетрията. За да достигнем до висшите функции на мерната система – до оперирането с данни чрез челния и теменния дял на мозъка, трябва да се научим да оперираме със симетричната активност на мозъка, за което отговаря продълговатия мозък.

Едва след като сме опознали математиката на продълговатия мозък, свързана със законите на първото интегрално поле, можем да преминем към разбирането на законите на делене, за които отговарят малкия мозък и второто интегрално поле. С други думи разбирането на деленето в интегралната математика се корени в малкия мозък. За да опознаем интегралната математика трябва преди всичко да опознаем алгоритъма на растеж в това познание, а за тази цел трябва първо да разберем геометрията на мозъка.

Но няма как да изучим нещо, ако не успеем да разберем какво и защо изучаваме. За интегралната математика е важно разбирането на производната скорост на изменение на функцията, произтичаща от възможността не само за увеличаването, но и за усвояването на тази функция. Грубо казано, трябва да опознаваме само това, което можем физически да преживеем или усетим, в противен случай самите ние ще се превърнем в изчислителна функция.

Така ние сами трябва да научим мозъка си да се интегрира в отчитащите системи, преди да започнем да ги използваме. Когато днес приписваме на древните понятия като интуитивното изчисляване, ние не си даваме сметка, че техните методи са имали основание в съвсем различни мозъчни дялове в сравнение с дяловете, които използваме днес.

За много хора това, което пиша, също изглежда като утопия, но това е само защото мозъчните дялове, които действат днес не са в състояние пълноценно да използват интегралния математически анализ, който трябва да се задейства при работата на няколко дяла едновременно. Основната форма на мислене на съвременните хора е челната, при което се сформира емоционално преживяване на информацията и знанията. Това води до определена зависимост от информацията, която развива реакция в мозъка на познаването на тази информация, а не на самия познавателен принцип. С други думи усвояване липсва. Мозъкът не може да разбере природата на пределния и безпределен преход.

Основната грешка в съвременната математика се крие в това, че без да разбира, тя е снижила всичко до безпределни функции, които трябва просто да се решат в различни интегрални полета, където едно и също число ще има различно значение. В което всъщност се крие тайната на магическия квадрат, който никой не може да разбере нормално. В действителност това е интегралното натоварване на числото, което трябва да може да бъде разглеждано не плоско.

Най-интересното е, че в природата нови функции няма, те всички следват установени закони. Просто трябва да разберем ъгъла, от който наблюдаваме съответните функции. Интересно тук е, че например когато изучава теорията на интеграла, математиката не изучава тази теория. По-любопитно тук би било разбира се, да се впуснем в изследване на мозъка на Лайбниц, Нютон и Якоб Бернули, които сами демонстрират законите на интегралната математика, нейното преживяване.

И така, първоначално трябва да опознаем преживяването на два базови интеграла. Всяко математическо обозначение е символ. Цялата математика се описва чрез деветте интегрални полета, които получават обозначението си в известните ни цифри, всяка от които представя определена вълна. Удивителното е, че деветте дяла на мозъка са също цифри и вълни и съответно те също са изчисляеми.

Така интегралната математика е преди всичко математика на мозъка.


По-подробно по темата четете в книгата „Интегрална алхимия“
Препоръчваме да посетите
Препоръчваме да изучите

30 септември 2015

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1310
| Интегрална алхимия

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top