Интегрално цвете

Ще се опитам да ви предам явлението, скрито в знанията за интегралното цвете. Този прозаичен еквивалент на пространството крие в себе си редица условия на нашето съществуване, непознаването на които ни хвърля в полето на условността.

Тъй като у съвременния човек обонянието е по принцип атрофирало, тук едно поетично изложение не би могло да помогне. Затова поезията за интегралното цвете е преведена в проза, подобна по стил на ритмичното изложение. Впрочем това не е попречило на бедуините да създадат знанията за съвършеното поле, наричано днес Райската градина, където всъщност расте онова, което наричаме „интегрално цвете“. С това наименование едни наричат плода на райското дърво сидрат-ал-мунтахи, други – розата, трети – божествения (високовибрационен) аромат. Затова задачата да се изрази знанието за интегралното цвете никак не е лесна. И тъй като не можем да говорим за поезия, заради неумението да се възприема поезията, ще я заменим с мислещата проза. Какво се губи? Най-важното – енергийното сливане между мисълта и дишането, без която няма как да осъзнаем и осъществим контакт с духа на растението, представител на шестото интегрално поле. Представител на невидимия и неизчерпаем, но звучащ аромат.

Изобщо заради опасения да не предизвикам недоволство у колегите, се налага да вмъквам доста неща в скоби или ненатрапчиво да ги преобразявам в математика. Впрочем колегите са свели сами разбиранията си до хуманитарно мислене, което без практическия аспект ги превръща в статисти. А всички останали стават статисти на статистите. Впрочем за познавачите на иранската история ще бъде интересно да узнаят, че персите не само са живели на съответната територия, но и са били специални посланици.

Но не смятам да ви занимавам през цялото време с тайни и загадки и да ви пазя от фактическите грешки! Затова се налага да се действа косо. Важно е да се вземе предвид факта, че вие все още съществувате. Изобщо, ако не беше Кадм, който подменя мярата на понятията, щяхме да следваме тринадесетте закона по Диодор Сицилийски и всичко щеше да опира ако не до шоколада, то до розите. Ха, лек смъртоносен дъх на растяща луна. Ах, а буквата Ал. Впрочем, тъй като поезията е преведена в проза, не върви два пъти да повторим роза, роза. Трябва да повторим седем пъти, тъй като диаметърът е седем. Цветето не означава веднага любов.



Розата на света! Цветето, което приема различни форми. Това е гюл, гюлюстан, страна на свещеното цвете, а с него и на интегралното, като цяло, поле. Розата е мандала на ефирното поле, мандала на райската градина. Цвете, което представя цялото тяло на пространството – дъха на Вселената, нейния ефир. Когато говорим за ефирния аромат на розата, говорим за вид съвършенство на триизмерното пространство, което може да представи единствено дъхът. Дъхът на ефира. Ароматът на розата е ефирен, онова, което стои отвъд не само възприетото разбиране за аромата, но и възприетото разбиране за дишането. Това ни води до разбирането за всеобщото пораждане и прераждане, където процесът на изсъхване не е нищо друго, освен преразпределяне, ако, разбира се, увяхването не е съпроводено с гниене.

Природата, в която протичат процесите, е уредена чрез третото интегрално поле, формиращо геометрията на триизмерното пространство. А раздразнението и уплътняването на пространството дават възможност да се определи величината на взаимодействане с различни геометрични тела, които имат различни вибрации. Всички тези взаимодействия напомнят на цвете или, по-правилно казано, оформят цвете. В резултат на това се получава интересен модел, намиращ израз в интегралността на корена, стъблото и цветето. Коренът на интегралното цвете е пирамидален. Стъблото – насочваща ос.



Цветето е бутон, пиктограма, съединяваща петте елемента с шестия – ефира, който придобива интегрално значение. От всички проявени цветя за тази роля най-подходящи са лотосът, хризантемата и розата, като розата е в най-изгодна позиция да представи устройството на света. Розата представя съвършенството на физическото начало, което има способност да се преобразува. Тя се отличава от удивителния лотос и очароващата погледа хризантема. Да, тя е емоционална, но това е защитата й от съществуващия свят. При това тя може да граничи с ефира чрез преобразуването и именно това предопределя значението и възможностите й. За това спомага и вътрешното усилване на енергията, което не просто се задвижва от центъра, но и има цел, към която се движи – да опре в това, което преразпределя, т.е. в интегралното цвете на ефирното поле. Ако разбираме откъде идва движението, защо да не знаем накъде е насочено? Нека разгледаме природата на интегралното цвете.



Коренът е земя, водата храни корена. Земята и водата са проявени. И отделянето им в ефира е проявление на преобразуването. Земята е първото отделяне, а водата – второто отделяне. Оттам насетне формата на цветето е структура, която се опира на земята, но вече е отделена. Третото отделяне задава посоката, в която се устремява движението на енергията, представена от дървото. Огънят е четвъртото отделяне.

И така получаваме четирите отделения, естествени за формата, която живее на земята. По-сложно е с петото и шестото отделение, свързани със способността на четирите усилия да се преобразуват в пето или да се минерализират, което позволява най-малко поддържането на четирите отделения или прехвърлянето на енергията в по-фино движение, което наричаме метала, представящ петото отделение. Така се създава схемата на съществуване, която може да създаде и шестото отделение, свързано със способността за подхранване чрез ефира, чрез дишането.

След това се проявяват другите отделяния, които се свързани с интегралното цвете, и те са обозначени по следния начин: седмо – хранене със звук, осмо – хранене с движение, девето – хранене чрез преобразуване, десето - хранене със светлина. Тоест всички останали отделения стават понятни, ако разбереш шестото отделение.

Това отделение е в интегралното цвете, което живее благодарение на аромата си (външно преобразуване и живот на цветето). А ароматът не просто формира дишането на цветето, но и връзката между простото опрашване, фотосинтезата и храненето с космическа есенция, когато одушевеният аромат се преобразува в одухотворен кристален аромат. Именно този аромат определя живота на интегралното цвете. В природата единствено розата създава всички фази на отделяне на аромата, затова тя е интегралното цвете на Земята. Всеки вид аромат представлява даден субстрат и е тъждествен с другите. Подобно отделяне имаме и в денонощието (утро, зора, ден, сумрак, вечер, нощ) и в годината (пролет, лято, междусезоние, есен, зима, междусезоние). И навсякъде най-важен е преходът към шестото отделение, където живее животворящият огън, а не изгарящият огън, който древните наричали ефир - по-късно римляните се заблуждават в това отношение и впоследствие заблуждават всички останали.

Едва благодарение на хора като Нютон се появява възможността за осветляване на истината. Предвид факта, че Нютон бил разбираем само за Нютон, а алхимиците като Алберт Велики били понятни само за ограничен кръг хора, а и освен това те не били узаконени като Нютон, всичко се свежда до едно примитивно обяснение на петте елемента, които всички повтарят като папагали един след друг. И тъй като само природата може да уподоби това разбиране на огъня или умението да се използва ефирното дишане от едни или други просветени, то тук има някои ограничения.

Ограничения, които не давали мира дори на хора като Аристотел, Платон и Питагор. Навремето самият Аристотел подел темата „да бъдеш или да не бъдеш“ вместо „има или няма“. Впрочем, едно непонятно било заменено с друго, понятно, което всъщност представлява изчисление. Математиката възникнала, за да се измерят всички изброени шест отделения. Тъй като всяко отделение трябвало да се определи чрез някакъв размер.



Семето с помощта на водата пуска корен, коренът с помощта на земята– стъбло, стъблото с помощта на базовата енергия (огъня) – цвете. Цветето с помощта на минерализацията - фотосинтезира (позволява на корена да се подхранва с минерали). А след това идва финия огън, ефирът. За да разберем действително казаното дотук, трябва да разберем мярата. Размерността тук се определя от вида напрежение, т.е. от единицата на ефирното поле.

Едно е, когато измерваме мярата на водата, да кажем, чрез обема или мярата на огъня (температурата), а друго – когато мерим водата чрез налягането, а огънят – чрез енергията на източника на горене. Например, издишането на бегача представлява вид процес на горене.

Меренето чрез по-фините величини се отнася към алгебрата, с чиято помощ се разгадава енергообразуването на деветте мерни усилия плюс оста или центъра. С други думи така е било създадено мерното число от арабите, където единицата представя определен ъгъл на усилието, т.е. лакът. Това е един вид възможност, така да се каже, на арабското разбиране за латъкя зира.

Мярата, свързана с понятието за лакътя от Абу Юсуф (аз-зира ал-Юсуфия), внася най-важното разбиране за мярата от гледна точка на съответствието (кияс), от гледна точка на задачата или на предпочитанието (истихсан) и личното мнение (ар-рай). С други думи, тук всъщност въпросът се свежда не просто до това какво се измерва, но и до това как се измерва то и от кого се измерва.

Изобщо, превеждайки въпроса на езика на цифрите, получаваме три условия. Дължина – свит ъгъл към метър (0,5 метра); ъгъл, позволяващ да се изменят свойствата на окръжността (45 градуса) и площта на триъгълника. Мярата трябва да има една ос на симетрия. Така получаваме правоъгълен равнобедрен триъгълник, а от тази формула израства интегралното цвете.



По този начин единицата١ е мярата за определена спирала, произхождаща от симетрията на лакътя. С други думи, от една страна тук говорим за определено напрежение, от друга – предусещаме, така да се каже, твърдостта на това напрежение.



ПРОЧЕТЕТЕ РАЗЛИЧНА ВЕРСИЯ ТУК


ПРЕПОРЪЧВАМЕ ВИ ДА ПОСЕТИТЕ

30 май 2015

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1711
| Интегрална алхимия

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top