Изкуство на брачните покои

Изкуството на брачните покои (fang zhong zhi shu) е система от даоистки алхимични практики, свързани със знанията на даоистката традиция на Великата чистота. Това учение се формира по естествен път в процеса на човешката еволюция. Изкуството на брачните покои се нарежда до изкуството за укрепване на сухожилията и това за пречистване на костния мозък като най-древната система на практическото изкуство, но в разбиранията си тя е толкова естествена, колкото и самата поява на човека, появата на мъжа и жената.

Докато човечеството живеело според законите на Небето и Земята, разглеждайки себе си срединно по отношение на тях, това изкуство било неотменна естествена част от живота. Но след време темата за Брачните покои започнала да придобива все по-спекулативен характер, в резултат на което днес тази практика не може да се практикува и опознае, ако не се разбират принципите, които лежат в основата й.

Според даоисткото учение жизнената сила на човека се определя от способността му да усвоява изработваната от тялото енергия ци и жизнената сила на енергията дзин. Усвояването на тези енергии се определя като „взаимодействието с деветте жени“ (jiuqi). Най-голямо количество природна енергия дзин изработват половите жлези. Тази енергия трябва не просто да се съхранява, но и да се създадат необходимите условия, за да бъдат усвояването и преобразуването ѝ основани на познание. В противен случай, неправилното ѝ разпределение ще доведе до нейната загуба и до блокиране на енергийните канали. Развитието и контролът на енергията дцзин стават основа за формирането на знанията, станали известни като Изкуството на Брачните Покои.

Преди VII век пр.н.е. (късният период на династия Джоу) това изкуство се развива сериозно и за целта дори се създава училище за наложници. По-късно, по ред причини и обстоятелства, системата се разпада и в много случаи практиката прераства във вид развлечение, т.е. жената вече не представя идеята за енергийния смисъл, а започва да се превръща в обект на потребление. Това става причина и мъжът да започне да губи своя дълбинен ресурс.

Така практиката преминава на т.нар. втори етап, който е свързан с Изкуството на запечатване на семето (wuloujing). Към този момент две много важни направления са на практика вече изгубени: създаването на нефритеното тяло (yuti) и създаването на тялото на небесната чистота (tianqingti). Етапът на подготовка отстъпва място на самия процес на съвкупление. По този начин изкуството се оказва в крайна сметка обвързано с нивото на трима майстори, представляващи практиката. Цялото направление е разбито на подсистеми и придобива определен ореол на сакралност, която често подменя алхимичната система. Понятията за умереност и контрол над процеса, честотата и ритъма, които до този момент са развивани с помощта на специалните подготвителни практики, престават да доминират и дори се оказват напълно изгубени. Системата става все по-неконтролируема, а сексуалните отношения водят до загуба на енергия и развиването на болести.

Следващият етап в историята на това учение може да се опише като достигане до определена систематизация на сексуалните сношения, функционираща като отражение на макрокосмическия ред. Системата на Брачните покои, която започва да се развива през втората половина на периода на династия Джоу, придобива напълно различен вид, в сравнение с началния етап на практиката от времето на Жълтия император. От този момент нататък сексуалната йога вече не е алхимично изкуство, а процес на взаимодействие между мъжа и жената.

В същото време, можем да твърдим, че поради съхраняването на двете основни нива на практиката за подготовка за акта, традицията продължава да съществува в някакъв вид и съхранява знанието за първоначалното семе и до наши дни. Безспорно, приближаването на даоистката традиция към императорския двор в ранния период на династията Хан и предшестващия го период Цин (221 пр.н.е. – 24 н.е.) превръща Брачните покои в императорско изкуство. Тогава управниците са заобиколени от съветници и магьосници и се стараят да следват древните традиции. Заниманията с практиката се свързват с един по-висок статус, а отношението към знанията е по-отговорно и граничи с дълга.

През първите две столетия на нашата ера се появяват и главните ръководства по сексуални практики, които лягат в основата на една нова версия на Изкуството на брачните покои, вече подчинена на времевите параметри. И въпреки че впоследствие тези учения са многократно преразглеждани, можем да смятаме споменатите съждения и коментари за основните даоистки трактати по сексуални практики. Те наистина не включват пряко текстове, засягащи някои важни направления, но такива можем да открием между редовете, например в наставленията на Съкровената дева (Si-nu). Може да се каже, че трактатът от VI век „Ръководството на Чистата дева” ни отпраща именно към времето на Жълтия император и към Изкуството за съвкупление с ритъма, което се отделя от знанията за придобиване на Тялото на небесната чистота.

Макар че с времето системата претърпява множество изменения и изкривявания, тя не изгубва смисъла си, особено за жените, избрали пътя на практиката и независимостта от сексуалните отношения. С други думи важното тук е не дали жената има или не сексуален опит, а да постигне независимост от реакциите към този аспект на живота. Същото, разбира се, се отнася и за мъжа, но поради физиологичните му особености този нов етап на развитие на дадената координатна система се оказва за него фатален, тъй като при отсъствието на подготвен мозък и матрични съдове, за мъжа цялата техника се свежда до задачата да се задържи семето и да се запази наличното, а не да се постигне преобразуване.

В късния период на династия Хан (25 – 220 г. н. е.) се появяват много ръководства по сексуални практики, позоваващи се на Жълтия император и негово учение. Това за съжаление води до подмяна на системата и въвличане на еднополови партньори в практиката, при което посоката вече се определяла от техниката, а не от същността на енергийните принципи. Същевременно, от гледна точка на качественото продължаване на рода (а не придобиването на безсмъртие) практиката се адаптирала напълно и продължила да играе роля и в новите условия.

Всичко това е свързано с неконтролируема разюзданост, основана като цяло върху сексуална схема, но и често свързана с политиката. Изкуството на брачните покои все пак успява да се прояви. Пример за това са натрупването на сила и обединяването на групи хора, като Въстанието на жълтите забрадки, оглавено от практикуващия даоист Джан Дзяо, който учел воините да развиват силата си с помощта на това изкуство. В същото време тук трябва да споменем и известния даоистки алхимик Гъ Хун, който смятал Изкуството на брачните покои за важна практика като част от алхимичния процес, но в същото време вярвал, че сама по себе си тя не е достатъчна, още по-малко когато става дума за постигане на безсмъртие.

Неправилният подход към тази практика е отклонил голям брой практикуващи от истинския път, затова преди да започнем да практикуваме сексуална алхимия, трябва да разберем колко важна е правилната подготовка. Тук трябва да приведем като пример майстора на Изкуството на брачните покои, Пен Дзи (Peng-zi),който извежда следните проблеми при практикуващите на тази практика:

  • наличност на вредна енергия, свързана с нерегулирани емоции;
  • приемане на желаното за действително;
  • вътрешна небалансираност.

Вообще, начиная с периода Трех Царств (221 – 590 гг.), в рамках В началото на периода на Трите царства (221 – 590 г). в рамките на Изкуството на брачните покои започва все по-ясно разделяне между онези, които разглеждат системата най-вече като алхимично знание, насочено към индивидуално развитие, и онези, които го разглеждат като работа по двойки. За това допринася и социалното отношение, споменато по-рано, което разделя сексуалните сношения на социално забавление и изкуство на сексуалното взаимодействие. Ето защо особено важно е да не се бърка Изкуството на сексуалното взаимодействие с Изкуството на брачните покои.

През периода на династията Суй (590 – 618 г.) Изкуството на брачните покои започва да се разглежда все повече като изкуство на взаимодействане между мъжете и жените от гледна точка на следствието (където по-важен е самият процес, а не подготовката за него), а не на причината.

Петте врати на Изкуството на брачните покои

Първа врата
Получаване на кадифеното тяло (wai yin)

Втора врата

Получаване на кехлибареното тяло (puo yin)
Насочено към разбирането на дишането. Звук.

Трета врата

Получаване на живачното тяло (gong jing)
Насочено към разбирането на циркулацията на енергията в тялото.

Четвърта врата

Получаване на нефритеното тяло (yu ti)
Насочено към разбирането на дестилирането на енергията.

Пета врата

Получаване на тялото на небесната чистота (tin qing ti)
Насочено към разбирането на измененията в тялото.


СИСТЕМАТА Е ПРЕДСТАВЕНА ОТ ДАОСТКИЯ АЛХИМИК ДЗИЕ КУН И ЦЕНТЪР INBI.
Поръчайте книгата „Брачни покои. Изкуството на Трите съвършени“ Програма и практика “Изкуство на брачните покои“ Гъби на Дракона Ли Кехлибарен парфюм

 

05 септември 2014

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1431
| Изкуството на брачните покои

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top