Алхимия на красотата

Красотата е едно доста условно понятие, произлизащо от външните критерии на разбиране на обществото и неговия естетически модел. Или това е реакцията на конкретен човек към удоволствието, което му се появява в резултат на неговия отклик към видяното. Красотата отдавна се е превърнала в определен формат, който бива налаган или просто се привиква към него, въпреки че притежава своя дълбочина, което всъщност привлича човека към възприятието на един или повече образи, които му харесват.

За едни хора красотата е чувствено удоволствие, за други – определен формат на идеята за съществуването, за трети, както вече споменах, това е просто рефлекс, наработен под влиянието на някого или нещо, а освен това съществуват и такива, за които красотата представлява своеобразна скала, по която се измерват свойствата на човек. И макар последното нещо да изисква определено умение, за да може да се възприеме красотата, а не да се реагира на нея условно, то всъщност се явява като най-важното за нейното разбиране. Защото, когато разберем красотата, ние можем да я доразвиваме.

Красотата не трябва просто да се прилага някъде, защото рано или късно ще престане да бъде възприемана по този начин. С нея трябва да може да се взаимодейства. Но преди да започнем да даваме каквито и да било определения на това понятие, трябва да се научим да насочваме своето внимание към красотата. Защото едно нещо е да си представиш красотата, а съвсем друго – да умееш да се настройваш на нея. Настройката на красотата, всъщност, представлява естетиката, която задава една своеобразна трансцендентална определеност в нашето поведение. С други думи красотата е вид енергия, предизвикваща реакция на удовлетворение.

Говорейки за красотата, говорим преди всичко за някакво чувствено наслаждение. Въпросът обаче се изразява в това от какво реално е било предизвикано това наслаждение, защото доста често красотата представлява просто някакво наше желание, умножено по въображението ни. Всеки човек иска да живее в красота или поне при красота и обикновено представя желаното за действително.

Доста често може да чуем въпроса: „Защо тази красавица е избрала този изрод?“ или обратното. Ако не виждаме енергията на истинската красота, никога няма да можем да си отговорим на този въпрос. Красотата винаги представлява определен съд, който ако не бъде напълнен, тогава всяка негова външна проява ще бъде лъжовна. Бихме могли да кажем, че някой човек ни харесва, но какво ще стане ако този някой, извинете, е тъп?

Ако човек не харесва тъпи хора, но реагира на външността на такива глуповати мозъци, то това на практика си е чисто сексуално желание или желание да обладаеш някой. Красотата всъщност не мирише. Но ако за жената определението, което нейният мозъка ѝ дава, е вторично по отношение на определението от чувствата ѝ, то за мъжа не е.

Красотата може да се прояви само при този, който постоянно живее в чувство. Това чувство е прекрасно: такъв един човек ходи по прекрасен начин, подготвя, ухажва себе си или дори се облича прекрасно. Красотата трябва да се натренира върху усилието да се живее в прекрасното. При мъжете това усилие се изразява в настройката им на мъжките свойства, затова на мъжа му е нужен мозъкът, който се явява първичен за него.

Разбира се, би могло да се гледа на мъжа като на парче месо и мускули, и това човекоядно-чувствено възприятие да се нарече красота, но тогава ще можем спокойно да заявим, че всеки човек притежава своя красота и изобщо да се премахне този въпрос от определенията.

И в крайна сметка въпросът за красотата от гледна точка на мъжете и на жените – са две различни неща. В този случай това се изразява във физиологията на възприятието, защото понятието за красивото е въпрос, свързан с възприятието, в което се реализира формулата на творенето и наслаждението. Ако говорим за красотата като за абсолютно явление, то излиза, че за да можем да я видим, трябва да умеем да се потопяваме в безкрайността, в която самият процес на съзерцаване на красотата се явява като висша форма на нейното възприятие. С други думи тук става въпрос не за реакцията на красотата, а за нейното съзерцаване.

Красотата не е определение, а състояние. Тя не може да се притежава, а единствено да се изразява и съзерцава. Красотата винаги представлява ръба на някакъв предел – това е скрита геометрия, която се проявява в един или друг образ, движение, положение, цвят или звук.

Видове красота

Божествен източник

Явява се като определен начин за преживяване на висшите сили. Може да бъде резултат от упражнения, свързани с висшите настройки. Тук се отнася и митологичното възприятие, свързано не само с настройката, но и с представянето, което зависи от въпросната настройка, където се пресичат разбирането и умението. Характерен пример за това се явява индийският танц. Никога не можем да кажем дали е красив или не, без да разбираме неговия митологичен смисъл. Можем единствено да реагираме на него.

Същевременно този, който го танцува или този, който го е изучавал, разбира самото преживяване на танца. Подобно нещо се среща и в китайския и японския театър. Тук се развива своеобразна рефлексия в човека, която е свързана с божествената красота.

Източник на чувственото възприятие

Преживяването на опита от взаимодействието с това, което ни напълва. Даденият процес може да бъде свързан с възприемането на вкуса, слушането, гледането и обонянието. Тук особен интерес представлява, разбира се, красотата, която е свързана с вкуса, тъй като тя не само, че дава определени преживявания, но и създава тотална зависимост.

Да вземем например употребата на вода. Да допуснем, че човек пие чиста вода, но попада на некачествена (било то дори и просто от чешмата). Неговият организъм изпитва стрес, предизвикан от отрицателната реакция към такава напитка. Подобно е на това да вдишаш мръсен въздух, след като си живял в гората. Т.е. това, което ни подхранва и без което не можем да живеем, задължително съдържа в себе си и двата аспекта – прекрасното и безобразното.

Физически източник

Свързан е с реакцията на физически обект. Съпроводен е с тактилното желание за това да се докоснеш до него и да го усетиш. Може да бъде свързано с човек, дреха или процедури (вода, масаж и т.н.).

Ментален източник

Свързан е с възможността за настройка на определен символ, образ или знак.

Енергиен източник

От една страна, даденият източник лежи в основата на всяко едно възприемане на красотата, а от друга може да представлява и независим от нас процес, при който попадаме в зоната на определени вибрации, влияещи на нашето възприятие. Т.е. не ние определяме красотата, а като че ли ни се „насажда“ по някакъв начин. Например, отишли сте да почивате на морето и започва да ни харесва нещо, което не ни е харесвало на другото място. Като цяло, всичките афектни възвишени състояния, свързани с енергийния източник.

Културологичен източник

Всъщност, това е определена среда, формираща представата ни за каноните на красотата, които приемаме и които по естествен начин изразяваме. Това би могло много ясно да се види на фона на женската красота, която в различните райони се възприема по различен начин.

Образователен източник

Това може би е най-интересният вариант за разбирането на красотата, при който изразяваме своето отношение към нея в зависимост от образоваността си в това направление. Фактът, доколко подковани сме от етиката и естетиката, формира в нас съответното разбиране за красотата. Тя се превръща за нас в някакъв архитектурен модел, който самите ние строим. Например, човек, който е наясно със законите за движението, никога няма да каже по отношение на балета, че движенията в него са красиви. По-скоро, точно обратното, тъй като ще види куп грешки, които са били развити и закрепени в тази техника. Човек, който не усъвършенства себе си във виждането си за движенията, не притежава такива разбирания и преминава към едно ниво на подчинение на културологичните норми, наложени в средата, която го е научила да смята, че това нещо е красиво.

Емоционален източник

Не мога да не обърна внимание и на достатъчно грубото разбиране за красотата, свързано с нарастването на личното его. Това е доминирането в посока националното или политическото властване, заемането на определени позиции, позволяващи да се експлоатират останалите и т.н. С други думи, това е изкуствена красота, която се опира на егото. По принцип, хората, които се ръководят от това разбиране, измерват всичко или във власт, или в пари. По-точно постоянно си повтарят: „аз съм най-добрият“ или „с пари всичко може да се купи“.

Това е едно непрекъснато подхранвано емоционално качество, което без съмнение е временно, но притежава своите художествени форми, които следва да се отчетат. Най-важното нещо в контекста на нашата тема е това, че даденият тип хора не разбират разликата между чувственото и емоционалното възприятие на красотата.

Показвайки различните източници на красотата, бих искал освен това да кажа, че е изключително трудно да успееш да ги срещнеш в чист вид, като най-често те биват комплексни. В действителност, красотата представлява определена формула и започвайки да я опознаваме, всъщност започваме да я възприемаме и най-важното – по този начин се изпълваме с красота.


Препоръчваме да се запознаете с темата в рамките на раздела
Красота,
а също и в материала от книгата “Пътят на жената”.

Въпроси и отговори

„За да може да се преодолее страхът от смъртта трябва да се опознае природата на пораждането“.
Една от четирите красавици на Китай – Дяочан, „се явява пазителка на тайните за раждането и смъртта“. Другите три разбрали ли са природата на пораждането?
Разбирането на тази тайна отразява ли се на красотата на жената и в какви граници? Как може да се разбере тайната за пораждането? Кои Ваши практики обучават на това? Как се съотнася това понятие с кода на човека?

Всяка сериозна практика учи на това. Важното е да се стигне до нея, а с помощта на какво – няма никакво значение.

21 ноември 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



285
| КРАСОТА

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top