Духът Eшу

Ден от седмицата: всички дни;
Цвят: червен, черен, бял, златен, често комбинация от червено и черно;
Геометрична фигура: конус;
Ритъм: 1, 1.2.3, 1.2-1.2; 1-1-2-3-1, 2;
Камъни и метали: желязо;
Елемент: огън;
Символи: раковината, като символ на единството;
Танц: ключ към пространството;
Дреха: Мариво от отделни палмови листа;
Храна: масло от червена палма, ром, уиски, царевица, сладкиши, пушена риба, мед, пури;
Система на тялото: всички системи.

 

Para bebe Tiiri lona
Exu Tiriri
Para bebe Tiriri lona
Exu Tiriri
Приветствие към Ешу

Ешу е двойствена сила, дух, който насочва човека към нужната или ненужната страна. Разновидностите, смятани за израз на тази сила, наброяват над двайсет.

Познанието за ритъма започва именно с Ешу, който настройва правилно енергията на тялото ни. Ешу е посланик, един вид посредник между човека и най-висшите сили. Силата на Ешу трудно може да се измери, тъй като, според системата Ифа, тази сила има 16 аспекта.

Културата Йоруба смята, че Ешу е всичко, което не мислите за него и никога не представлява това, което мислите за него. Той не принадлежи към божествата ориша (небесните духове), нито към онилите (духовете на земята), а е самостоятелен дух. Ешу отваря портите и ги затваря, той винаги прави това, което искате. Забележете, че Ешу ще изпълни желанията ви буквално, затова бъдете внимателни! Защото ако се стигне до хаос, сами ще сте си виновни. По този начин Ешу просто ни показва, че не сме това, което смятаме, че сме.

Приветствието на Ешу — «Laroie» — сочи към кръстопътя, където се пресичат пътят на живите и пътят на мъртвите. Това е точката, в която се пресичат всички енергии, формирайки по този начин ориша. Денят на Ешу е понеделник – първият ден. Ешу се свързва с желязото и малките земни възвишения, могилите. Негов символ е тризъбецът. Цветовете му са червеният и черният. Огърлицата на Ешу е направена от червени и черни мъниста (които символизират лешниците).


Оракулът Ешу


Ритъмът на Ешу е много важен – той определя колко важно е самото изучаване на природните сили и участието ни в по-силните форми на битие. Затова той е умерен и насочен към събиране и съхраняване на силата. Задачата на ритъма е да съхрани Оджиджи, формата на енергийното тяло, нашата сянка, това, което в действителност определя нашето психическо поведение, нашите навици и хранене.

Ритъмът на Ешу е насочен към развиване на вибрациите в сферата на човешката природа, с цел хармонизиране на силата на човека. Ешу ни учи да се настроим и да се съединим със себе си. Мярата на ритъма е насочена към удържането на строг и симетричен геометричен рисунък. Геометрията на ритъма трябва да свързва тялото с пространството, да има въртене и насоченост.

Капоейра Ешу


Положението на тялото и на главата имат символичен смисъл при Ешу. Всички движения, свързани с настройването на слуха, са движения на Ешу. Освен това всички движения при Ешу започват от земята и се опират на нея. Те са вход в Рода. Основен принцип в Ешу е и това, че всички движения са свързани с равновесието.

 

 

Танцът Ешу

Танцът Ешу е насочен към разбирането на свойствата на Земята, Водата, Въздуха и Огъня, т. е. всичко, което съединява човека със силата, когато той се опира на дишането, на корема и на стъпалата си. Разбирането на танца Ешу определя разбирането на движенията изобщо, тъй като той ни учи на опора.

В кандомбле този танц често е статичен и не се представя, тъй като е важно да се разбира неговата образност, а не просто да се следват движенията.

В бразилската синкретична религия Умбанда танцът Ешу има по-голяма динамика, а задачата му е да отнеме ненужното и да привнесе нужното. Понякога танцът се изпълнява с извита пръчка (подобна на чатал) с черен цвят (увита с плат). Единото острие на чатала е червено. То се използва, за да дразни хората, сякаш ги боде.

Ешу е началото на всичко, намирането на собственото «Аз». Той може да се представя с движение с разтворени ръце, сякаш човек предава енергията на всичко около себе си. Танцът балансира между представянето и удържането на идеята за равновесието.


Защитен талисман Ешу

Легендата за Ешу

Ешу е силата, която изявява истинната същност на човека и мотивите му. Легендата разказва как веднъж Ешу, както си ходел по своите дела, забелязал голям къс плодородна земя, разделен на две части. Той разбрал, че земята принадлежи на двама приятели и им предложил добри пари за нея, но те отказали да я продават. Тогава Ешу намислил план: той взел наметката си, оцветил я в два различни цвята от двете страни – бяло и червено, и я закачил точно на границата, разделяща земята, след което се скрил недалеко и зачакал.

Рано на сутринта двамата приятели дошли, за да нагледат владенията си. Естествено, веднага забелязали наметката. Единият от тях казал: «Какво прави тази червена наметка на моята земя?». А вторият му отвърнал: «Това не е червена наметка, а бяла наметка и се намира на моята земя!».

Постепенно приятелите започнали да повишават тон, спречкали се, грабнали пръчките си и се убили един друг.

Ешу, който станал свидетел на цялата сцена, се приближил и вдигнал плаща си. Отдалечавайки се, той проронил: «Колко заблудени са тези хора! Колко съмнения носят! Не могат да разрешат дори един толкова прост проблем!»

Трансформациите на Ешу

Силата на Ешу се крие преди всичко в нефиксираната и неустойчивата му природа. Той се свързва с хитростта, двойствеността, общуването, кръстопътя, съдбата и съдбовните символични места, от които пътят на човека може да поеме в различни нови посоки.

Ешу е един от най-разпространените богове-образи на африканския континент и в Новия Свят. Съществуват множество имена, които се използват като обръщение към него, но концептуално той се разглежда като безкрайност, като посланик на съдбата.

Освен с името Ешу, представителите на културата йоруба, особено в крайбрежните райони, го наричат още Елегбара. Други негови имена са: Елегба, Едшу и Еджу. Един от особените ипостаси на Ешу носи името Старият Мъдрец.

Съществуват и различни словосъчетания, които описват конкретни прояви на тази сила: Ешу-Орита («Ешу на кръстопътищата»), Ешу-Она («Ешу на пътя») и Ешу-Ожа («Ешу на пазара»). Култът към Ешу се разпространява от културата йоруба към жителите на Дахомей (съвременен Бенин), където божеството получава името Легба.

При сливането на християнската религия с африканските култове, силата Ешу се асоциира със светци като Михаил, свети Петър и свети Мартин де Порес. От гледна точка на западната митология Ешу има свой аналог в образа на гръцкия бог Хермес и римския бог Меркурий, които, подобно на Ешу, служат за посредници между боговете, а и между боговете и хората. Едно от описателните понятия за Ешу е и джокера - неочаквана и непредсказуема сила.

Първото място, на което започва почитането на Ешу, е Ифе - град в южна Нигерия, където се раждат почти всички африкански божества ориша. Тук, освен общите култови места за поклонение, съществуват и множество локални домашни олтари, посветени на бог Ешу.

Съществуват няколко версии за появата на митовете за Ешу и Фа, която представя идеята за съдбата. Една от тези истории на йоруба разказва, че в един период хората престанали да принасят жертви на боговете и боговете огладнели. Ешу решил да разреши този проблем и се обърнал към Йемайя за съвет как да върне благоразположението на хората. Йемайя казала на Ешу, че другите божества ориша са изпратили на хората болести (бог Шанкпанна) и мълнии (бог Шанго), затова Ешу трябва да намери нещо, което хората да сметнат за важно и добро, нещо, което да ги накара отново да се обърнат към боговете-ориша.

Друг бог, Орунган, посъветвал Ешу да събере кокосови орехи за всеки от шестнайсетте гладни бога, след което да разбере значението на всеки от тези орехи. Ешу тръгнал към палмовата горичка, където маймуните му дали необходимите кокосови орехи. Животните разказали на Ешу, че трябва да обиколи целия свят и да намери шестнайсет специални места, където да чуе шестнайсет разказа, разясняващи значението на орехите. Ешу сторил това, след което разказал на хората какво е научил и едва тогава те започнали отново да се боят и да почитат божествата ориша.

В своите нелеки пътешествия Ешу познал силата на ориста и когато се завърнал, предал на хората волята на ориша. Когато хората разбрали, че ориша носят в себе си сила, която може да разруши бъдещето им, те започнали да опитват да избегнат тази участ и възобновили жертвоприношенията. Така Ешу се превърнал в Посланик на Съдбата, която можела да бъде омилостивена и превърната в добра с помощта на принасянето на съответните жертви, и в Оракул на Съдбата, олицетворение на неизбежността и участта.

При дахомейците фон Ешу е единственият бог, който умее да чете и тълкува Книгата на Съдбата «Фа» и да предава съобщенията от хората към боговете. Така той придобива изключително голямо значение и трябва непременно да бъде призован първи, преди «излизането» на който и да е друг бог. По тази причина Ешу получава жертвоприношение в началото на всяка церемония.


Лечебен амулет на Ешу

Аше и Eшу

Освен способността да тълкува езика на боговете и Книгата на Съдбата „Фа”, Ешу държи, в буквалния смисъл, в ръцете си и силата Аше – изобразяват го често с калабас в ръце, или тиква, или някакъв друг съд, в който се съхранява тази сила. Аше се тълкува по много начини, но всички определения включват идеята за творческа или преобразуваща сила.

„След това Олодумаре създал неща като смъртта, болестите, загубата, борбата, паралича, кашлицата, циреите, мазолите, обривите, кашлицата, червеите и сприхавите богове като Шопана и Шанго. А след това създал хубавите неща като парите, жените, децата, дълголетието и богове като Ошун и Обатал. И после създал силата на Ешу – Аше. Той дарил Ешу с голяма власт: да ограничава проявите на нечестивите демони, чиито зверства били безгранични, ако нямало кой да ги спре. Той дарил Ешу и с властта да носи на хората благословията на боговете за добри дела.”
Свещеникът Ифа Ифатугон от Илобу

Не бива да забравяме обаче, че едно от отличителните качества на Ешу е неговата непредсказуемост, а като посланик на боговете той може да донесе както добри, така и недобри вести. Образът на кръстопътя тук е много уместен, тъй като действията на това божество могат да поемат в неочаквана посока. Така той въплъщава доброто и лошото и, най-вече, непредсказуемостта; Ешу е бог, когото едновременно уважават и от когото се боят, от когото не бягат, но и когото не чакат.

Във всички култури, съхранили знанията за Ешу (Африка, Бразилия, Куба) той се появява в различна форма пред различни хора, като ги поставя на изпитание с немирството си, в същото време навсякъде се казва, че когато човек си прави планове, трябва да има предвид непредсказуемостта на Ешу.

Нееднозначен е и полът на Ешу. От една страна той е фалическо божество с изразена маскулинност (олтарите на Ешу в Африка, Северна и Южна Америка често съдържат фалически елементи), а от друга, има женски проявления. Аспектите на женската природа на Ешу най-често намират израз в женски божества, които са един вид „колеги” на Ешу. Такива са, например, Минона (Minona, «майка») при народа фон, хаитянската Ерзули (Erzulie, Дева), бразилската Помба-Гира (Pomba-Gira), която е свързана с Ешу и също символизира кръстопътя.

При йоруба Ешу е свързан както със спермата, така и с плацентата. Склуптурните изображения на бога включват мъжка и женска фигурка (двойка или по отделно). Това, очевидно, е свързано с неопределения характер на Ешу, както и със способността му да се намира на границата и да има достъп да всички светове в качеството си на посланик и посредник.

 Ешу и кръстопътищата

Кръстопътят е много интересен образ, свързан с представата за Ешу. Смята се, че това божество прониква през всички бариери и установява връзка между световете. В центъра на кръстопътя Ешу се явява, в определен смисъл, обединител, мост и праг на различните сфери на боговете и хората, пресечна точка на случайността и съдбата, на непредсказуемостта и порядъка.

Според представите на йоруба Ешу на Седемте кръстопътя е човек на преклонна възраст с тъмна кожа, рижа брада и очи с цвят на въглен. Половината от тялото му е изгорено, а левия му крак не му служи много добре. Лекото му накуцване се дължи на това, че Ешу е с единия крак в света на боговете, а с другия – в света на хората. Често го изобразяват подпрял се на тояжка. Харесва хубавото уиски и тежките пури. Има хрипкав глас, а дрехата му е в червено-черен цвят. Избягва големите компании и стълпотворения.

Ешу и латерита

Още една важна асоциация свързва Ешу с латерита – богата на желязо и алуминий повърхностна почва в горещите и влажни тропически области, образувана в резултат на ерозията на рудните пластове. Най-фундаменталният и може би най-древният образ на Ешу представлява груб насип или стълб от латерит, наричан янги (yangi).

Друг мит на йоруба разказва, че Ешу бил създаден, когато Олорун (който представлява въздуха) се съединил с Оринсала (вода), в резултат на което се появила сместа от червеникава прах и скали. След това Олорун вдъхнал в тази земя живот и така създал Ешу.


Латерит

Другите атрибути на Ешу

С Ешу са свързани и други атрибути и символи. Това божество има много способности, които му позволяват да заблуждава или мами хората – например, силата да става невидим и да променя формата си, като се превръща в птица, човек или вятър. Той може да прониква в различни замъци, да внушава сънища на хората и да ги вкарва в заблуди.

Ешу често бива изобразяван с флейта или свирка, което показва ролята му на вестител на боговете. Той е свързан също така и със змиите и често бива изобразяван с две усти, което символизира неопределената му същност.


Олтарите на Ешу

В Африка най-често олтарът на Ешу представлява просто парче латерит (янги) или каменна плоча. В миналото такава плоча имало на входа на всяко африканско жилище, като понякога тя били покривана с парче плат, който да я защити от погледа на другите хора. Камъните били украсявани с раковини каури или боядисвани в син цвят. Един от прототипите на Ешу е и глинено гърне с отверстие в средната част, обърнато с дъното нагоре.

За жертвопринасяне на Ешу се използва основно палмовото масло. В миналото били използвани също така бобови зърна, кръв, козел, царевица или черна домашна птица.

Почитащите Ешу обикновено носят черна или тъмно-винена огърлица.

 

«Кандио Легба, ти стар дух,
Старецо от Дахомей,
Който се разхожда по всички пътища на света. 
Легба, ти стар дух,
Невинен, африкански дух. 
От началото на света ти си пазител на всички входове и изходи,
Легба, тъй стар си ти…»
Пезен за Ешу на хаитянските африканци

Храната на Ешу

Даровете за Ешу се приготвят по специални рецепти и се предлагат на божеството преди всеки ритуал, за да гарантират безопасността на поднасящия ги. Тази свещена храна се приготвя от брашно от тапиока (брашно от юка), което се разделя на четири части. Едната част се смесва с вода, втората – с червено палмово масло, третата с ром или уиски, а последната – с мед. Така приготвената питка се дава в дар заедно с каничка вода. В дар се оставят още захарна тръстика, парченца суров картоф или червена чушка.


Амулет на Ешу

Ипостасите на Ешу

Ешу Афра (Eshu Afra) – при народа фониз от република Дахомей. Свирещ Ешу, който обича да се крие в ъглите и на изоставени места.

Ешу Алагбана (Eshu Alagbana) – част от традициите на Умбанда. Има сложен характер. Този Ешу пази и защитава нещастните и обречените. Той наказва онези, които ги тормозят и им се присмиват. Освен това този Ешу предизвиква смърт в резултат на пожар, ухапване от отровна змия или нещастен случай. Обича да излиза на улицата и да ходи около кръстопътищата. Намира се в постоянен контакт с духовете на предците.

Ешу Алакету (Eshu Alaketu) — божество на град Кету в стария Дахомей, чиито трети крал носел името Ешу. Този Ешу има способността да възпира моралното разложение и да стимулира крайно необходимите положителни качества у хората.

Ешу Ананаки (Eshu Ananaki) — божество, което представлява миналото. То ни напомня, че сме такива, каквито сме, защото стоим на раменете на тези, които са живели преди нас. Ешу Ананаки ни призовава да помним уроците, които сме научили от предците си и от ориша.

Ешу Баракикеньо (Eshu Barakikenyo) — малък палавник: малко и немирно дете.

Ешу Елегбара (Eshu Elegbara) – превежда се като «Господар на властта». Елегбара е кралски ипостас на Ешу. Той контролира политическата власт. Призовават го, ако има нужда от политическа защита или ако трябва да се предприемат активни действия.

Ешу Емалона (Eshu Emalona) или Ешу на Петия Път, което означава «вратата към невидимото царство». Този Ешу има за цел да развие положителните черти у хората.

Ешу Гого (Eshu Gogo) — една от божествените сили, която води пълен отчет за постъпките на всеки човек. Този Ешу се грижи на всяко човешко дело да си има възмездие, независимо дали става дума за углавно престъпление или просто за някоя глупава постъпка; с други думи: каквото посееш, това ще пожънеш. Този Ешу напомня в известна степен на будистката концепция за карма.

Ешу Изери (Eshu Iseri) — Ешу на утринната роса. Ранното утро е най-подходящото време за събирането на свежи лековити билки. Този Ешу работи в тесен контакт с Осанин (Osanyin).

Ешу Жа (Eshu Ja) — това е онзи, който ни пречи да видим света такъв, какъвто е. Изобразява се с листа кока и канабис.

Ешу Кеве Ле Дунже (Eshu Kewe Le Dunje) – обича много сладкишите и бонбоните. Компенсира отлично горчивината в живота ни.

Ешу Лалу (Eshu Lalu) — танцуващият Ешу. Той ни помага да разкрием определени центрове и сили в организма си, които чрез танца да ни свържат с божествата ориша.

Ешу Ларойе (Eshu Laroye) — този образ е тясно свързан с Ошун в ролята й на пазителка на тайната, чувствеността и плодородието. Изпълнява ролята и на адвокат.

Ешу Обалона (Eshu Obalona) — «кралят на пътя». Ще ви поиска невъзможна цена за работата си, но по правило, ако умеете да се пазарите, можете да се договорите и за стотинки.

Ешу Одара (Eshu Odara) — Ешу на духовното преображение. Работи в тясна връзка с Ифа и Бабалао. При гадаене, това е едно от първите божества, които се призовават от медиума.

Ешу Окобуру (Eshu Okoburu) – „божествен (духовен) съдник”. Окобуру означава „зла пръчка/тояга”, но не в смисъла, че се използва от зли хора, а че се използва за наказание на несправедливостта. В Сантерия този Ешу е крал, който има абсолютна власт над живота и смъртта.

Ешу Опин (Eshu Opin) — Ешу на границите и ограниченията. Този Ешу е особено полезен при определяне на границите на «свещеното пространство». Ешу Опин се смята за страж между свещеното и светското пространство.

Ешу Оро (Eshu Oro) — Ешу, който владее силата на думите. Олицетворява способността на думите да се сбъдват или материализират.

Ешу Пакута Си Ева (Eshu Pakuta Si Ewa) — Ешу, който създава и разрушава красотата в безкрайния цикъл на живота и смъртта. Въплъщава трансформацията, възраждането, смъртта и новото възраждане... Нищо не умира, без да се превърне в основата за нещо ново и Ешу Пакута Си Ева е въплъщение на този принцип.

Ешу Тирири (Eshu Tiriri) – този Ешу развързва връзката между нещата, когато сме твърдо уверени, че те са тясно и завинаги преплетени. Може да бъде много разрушителен. Показва колко малко контрол имаме над собствения си живот.

Ешу Транка Руа (Eshu Tranca Rua) – още един Ешу от Бразилия. Описват го като «висок Ешу», който прегражда пътя. Той може да спира слуховете, връзкарството и корупцията. Понятието «висок» означава, че той изисква уважение, в противен случай може да ви нападне. Този Ешу бива призоваван, за да разбива вратите на тъмните сфери, т. е. ако искаме да победим някоя зла магия или да се излекуваме или освободим от миналото си. Един от малкото Ешу, който носи бяло и златно, вместо традиционното червено и черно.

Ешу Велудо (Eshu Veludo) – още един Ешу от пантеона на Умбанда, който обаче идва от източното крайбрежие на Африка. Той е суахили, затова носи кадифен тюрбан, откъдето идва и името му – Veludo (португ. «кадифе»). Облечен е в мюсюлмански стил. Знае различни заклинания, при които се използват тъкани, ножици, игли и други средства. Отваря пътя и пречиства енергията на гробищата. Обича хубавия ром или уиски и големите пури.

Ешу Вара (Eshu Wara) – грижи се за личните взаимоотношения на човека или, с други думи, свързан е тясно с взаимодействията между съдбите на различните хора. Този Ешу помага за създаването на здраво семейство и укрепването на семейството. Освен това той носи яснота в разрешаването на спорни общностни дела.

Ешу Янги (Eshu Yangi) – този Ешу представят всички латеритови плочи и камъни. В някои райони те се пазят в кошница до входната врата. Ешу Янги е посланикът, който осъществява връзката между всички останали ипостаси на Ешу. Този ипостас на Ешу е свързан с лъжата и кражбата, за които Ешу Янги бил наказан и разбит, затова в света съществуват толкова много янги. Ешу Янги е „Ешу на пътя” (с други думи той е скромен, не надут). Той е весел, лековат, обича да се шегува с хората, като ги хваща в капана на собствените им думи. Често им дава онова, което са поискали и не се стеснява да разрешава всякакви неясни подробности по своему.

 

Препоръчваме ви да прочетете Африканското тяло.

 

Въпроси и отговори

Когато определяте силата, Вие я одухотворявате и й придавате не само определени качества и свойства, но и определени «личностни» особености, като например «емоционалност». Ако ставаше дума за самия човек, това би било обяснимо. Но когато става дума за нивото на силни форми на битието, при които се срещат «сприхави» и неуравновесени богове, които при това отговарят за формирането на пространството, това в известна степен озадачава (макар и преждевременно). Излиза, че когато се развива, човек преминава от хилавия свят на хаоса в един друг хаотичен свят на конкуриращи се и непредсказуеми сили. А същевременно говорите за Закони, на които пространството се подчинява, да не говорим за Истини... Разбира се, човек, вероятно, е истински нищожен на фона на Силите, които са го създали, но въпреки това предполага ли състоянието (преживяването) на творението на най-висше ниво такава неуравновесеност? Или тук става дума само за някои сили от преходно ниво?

Тук съществуват различни нива на настройка.

 

05 юли 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1069
| Африканското тяло

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top