Най-висшата форма на развитие


Обатала: Епа Баба!

Най-висшата форма на развитие е проникването в културата. Какво представлява културата? Тя е извънвремева характеристика, която се превръща в част от живота. Тя е постоянно изпълняван ритуал, насочен към поддържането на всички възможни връзки с пространството. Тя е определен ритъм на съществуване, който едновременно изразява отношението ни към света и е част от този свят.

Ако човек не е изработил физиологична потребност да живее съгласно ритъма и чрез ритъма, той е не само съставен от фрагменти, но и представлява едно постояно зависимо и манипулируемо същество, завинаги принудено да да се подчинява и да реагира на една или друга сила.

Всяка сила представлява групиран енергиен модел, който живее според законите на определен ритъм. Ако не живеем според тези закони, тогава неизменно се придържаме към вече създадените. Да живееш според законите на ритъма означава постоянно да се намираш в ритуала на поддържането на ритъма (нагледен пример тук е ислямската религия) или развиването на ритъма (тук добър пример е културата йоруба).

Човек, който не поддържа ритъма, никога няма да бъде свободен, тъй като той дори не се намира на нивото на настройката на свободата. Свободата е физическа величина, върху която трябва да се работи. Ако вие сте зависими от грубата храна, тогава не сте свободни, тъй като енергийната честота на тази храна е просто по-ниска от вашата и дори я занижава.

Ако не умеете да дишате, вие отново занижавате честотата си. Ако не използвате мозъка си ежедневно в житейските си дейности, вие отново понижавате честотата си. Ако във вас я няма музиката, вие няма да можете да разберете силата. Ако стъпката ви няма мяра, тогава вие просто се влачите след задницата или предницата си и дори не можете да се насладите на тази минута време. Зад всичко това стои ясното и проверено понятие за ритъм.

Нашият живот представлява своеобразен обред и ние трябва да му служим, да поддържаме и най-вече да развиваме преживяванията си. Някъде в Африка или Бразилия човекът, който думка на дайре, не просто живее чрез действието, което върши, той усъвършенства духа си, защото в действителност извършва работа с ритъма, т. е. структурира връзките, познаваеми за човека, на всички нива.

Разбира се, нивото може да бъде по-високо или по-ниско, но то съществува. Нито един човек, дори най-богатият или най-умният професор, не може да се сравни в своята цялост с онзи, който умее да свири на дайре. Забележете, казвам свири, а не бие дайре, защото този който свири, не просто вади звуци от инструмента, а е подчинен на ритъма. Дишането му е истинско, той притежава вътрешна опора, притежава едно преживяване от най-висш порядък. И това е безценно! То не може да се купи с никакви пари. Единственото, от което се нуждае човек тук, е да превърне живота си в обред, в ритуал.

Всеки ритуал се основава на закон, законът на порядък, а порядъкът – на истината.

Истинността на развитието

Истинността на развитието лежи между две понятия: искреност и смърт. Искреността ни дава възможност да разберем себе си и да търсим истината в себе си, а смъртта помага на човека да удържа себе си в законите на действието. Законът на действието е когато зависим не от времето, а от преживяването на процеса. Процесът ни позволява да се освободим от времето, а следователно и от смъртта. Смъртта е временна величина и затова тя се отнася към онези наши действия, които се характеризират като временни, ненужни, дребни, изобщо всичко онова, което не се вживява в нас, а ни отвлича от нас самите.

Временни явления са болестите, а и, всъщност, тялото, макар че тук могат да съществуват различни варианти. Временните явления представляват опит да се променят законите на тялото чрез изменяне на вибрациите му. Има отделни случаи на пълна трансформация на тялото. Макар да не са много (което се дължи на грубата вибрационна форма на Земята към дадения момент), те съществуват! А следователно съществуват и различни величини. За да се приближим до истината, ние трябва да изменим, а не да просто да определим себе си. Зад всичко това, отново, стои ритъмът като най-висшето знание за вибрацията, скрито в древните химни и предания, чиято същност не е в това какво е написано, а как е написано, т. е. важно е как се възприемат свещените текстове или по-правилно свещените песни.

Животът трябва да се регулира от закона на правилното функциониране. Това е законът на ритъма, законът, който определя битуването ни в най-висшите характеристики на живота. Независимо дали го искаме или не, ние живеем според законите на цикличността. Същевременно, цикличността може да бъде времева, насочена към разрушение (в което, всъщност, се състои нейният закон), тя може и да бъде извънвремева, т. е. насочена към продължаването. Третата цикличност представлява преобразуването, което ни учи как да преминаваме от времевата цикличност в извънвремевата.

Затова тук е важно да използваме правилният инструментариум, който няма да ни позволи, от една страна, да се търкулнем в линейния цикъл, а от друга - да изскочим в неконтролируемия извънвремеви цикъл. За тази цел е необходимо да се начуим да боравим с ритъма, а не да го следваме. Ако не боравим с ритъма, тогава просто следваме онова, което се заражда въз основа на вече заложеното в нас. Ако се научим да взаимодействаме с него, ние ще успеем да отворим своя код или, най-малкото, няма да му позволим да се руши.

Управляването на ритъма ще ни изведе до най-висшата форма на управляване на вибрациите, когато ще създадем и, най-важното, ще се пропиваме с амброзия – с неразрушаваща се вибрация.


Учението за ритъма

Учението за ритъма е учение за най-висшите пропорции, учение за резонанса, за кристализацията, изобщо, за всичко най-висше за нас. Това е едно концентрирано геометрично изложение, което се развива единствено чрез хармония, т. е. човек не може не просто да проумее, но и да се научим да разбира ритъма, ако не осъзнава, че това е най-хармоничната наука. А това означава, че тя е не просто съдържателна, но и екстатична, тъй като ни води към различни форми на опит.

И тук особено важно е да не бъркаме опита и преживяванията с емоциите, които живеят според законите на временните отношения. Преживяването е контролируема форма, именно то води до онези преобразувания в тялото, които наричам «амброзия».

Учението за ритъма има числови, геометрични форми и най-важното – то трябва да е физично, т. е. осезаемо. Най-висшето умение тук е да се достигне до състояние на резонансен изоморфизъм, т. е. състояние, в което се пораждат енергийни преобразувания, без да се губи устойчивата форма или, по-просто казано, да се постигне умението да се управлява ритъма чрез съзнанието. Това, разбира се, е особена форма на модела на развитие, която е присъща на африканците и при която управляването се осъществява чрез свръх-съзнанието.

Но ако съзнателно подходим към разбирането на свръх-съзнателното, тогава ще получим едно реално учение за формата на извънвремево пребиваване, което в случая с африканците се свежда до това, че онзи човек, който няма свръх-съзнателна настройка, е обречен единствено на разрушение, тъй като не притежава необходимите условия за изоморфност.

Учението за ритъма е учение за въздействието върху усещанията. То е психофизиологичен закон, пропорционален на алгоритъма, чиято величина е 30 градуса. Така се получават общо 12 величини или, с други думи, 12 вида преживявания. Именно онези, които първи са стигнали до тези 12 закона, ние трябва да посочим като източници на знанието за ритъма. И тяхното име е Ориши.

Ориши

Законът за 12 вида преживявания разделя света по един сакрален принцип, според който всеки Ориша представлява определен закон на извънвремевото пространство. Реално съществуват четиринайсет Ориши. Законите се делят на две фази по шест ритъма по продължението на една ос, т. е. получава се 7-чна конструкция. И това е особено важно, тъй като получаваме един преходен модел, т. е. модел, с който можем да работим, а не просто да следваме, както е в случая с деветичната или петичната градация, тъй като тук е заложен ритъма на дишането, който, всъщност, можем да ползваме като отправна точка, ако искаме да започнем да контролираме резонирането.

Всеки Ориша е своеобразен цилиндър, барабан, който вмества в себе си законите на една от дванайсетте пространствени структури на макрокосмоса, които намират израз в нашето тяло под формата на физически, енергийни и умствени показатели. Впрочем, това разделение не е напълно коректно, тъй като е важно да се вземе предвид и влиянието на триизмерността, която се преобразува и проявява във физиката, енергията и умствеността, т. е. всичко това е енергия. Но енергията, която се проявява във временното пространство, става по-груба и придобива видима форма, т. е. виждаме физическото тяло. Фината енергия е основата на умственото и е невидима. А енергийното представлява преобразуването на едната форма на енергия в другата.


Това, всъщност, са трите различни вектора, които ни изграждат. Те всички са подчинени на ритъма. А началото на всичко се крие в онази зона, където се е появило и първото разбиране за ритъма – онова място, на което се е появил богът на ритъма Обатала.

 

 

Get Adobe Flash player

28 юни 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1457
| Африканското тяло

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top