Живот в сънуването

Въпросът, който бихме искали да засегнем в тази глава е свързан с техниките за сънуване. И, изобщо, какво е това. Изначално, като отделна техника, тя никога не е съществувала. Това е естествено проявление на женския вектор на развитие и се явява изключителен приоритет на лицата от женски пол и мъжете, с преобладаващ показател на женските енергии. Аз бих казал следното – техниката за сънуване за мъжа протича в неговото будно, бодърстващо състояние. Техниката за сънуване за жените протича в тяхното будно състояние в съня. Тоест, даже без да обладава контролируема енергия, жената е в състояние да проживее своя живот в сънуване. Мъжът не е в състояние да направи това, ако притежава естествена качествена енергия. Но тук е взет под внимание общия показател на енергията на мъжа и жената. Освен него има и показатели на енергията, с които се появява всеки, и които попадат в една или друга група. За типовете хора няма да говорим, само ще отбележим, че тези три групи хора съществуват.

А що се отнася до непосредственото участие в регулируемо сънуване, то е достатъчно просто. Сложността се е получила от гледна точка на това, че хората, които не могат да работят в сънуването, са ги въвели в него определени сили. Основната грешка на хората, опитващи се да вникнат в сънуването – това е разшифроването на сънищата, което ги отдалечава от истинното разбиране на значението на сънуването. И за да дойдете до работа със сънуването, ако не сте сънуващ по рождение, и още повече – ако не сте жена, а мъж, вие трябва да готвите своето тяло и енергия, която да управлява тези енергии, които се развиват по време на сънуване. Говорейки за сънуване, в дадения случай ние разбираме не това, че вие спите, някой ви учи и вие нещо там правите, а за състоянието, което е контролируемо от вас и не се възприема нито като будно, нито като спящо. Аз мисля, че много от вас са били в определени ситуации, в определени усещания, единственото, което не сте разбирали е, че сте били в състояние на контролируемо сънуване. Но такъв опит е възможен при всеки от вас.

Сънуването – това не са сънища. Сънуването – това е работа посредством вътрешното виждане в покой със стелещите се енергии. Аз ви обяснявам, че това е естествено, че у вас има много моменти, свързани с това, че някой ви предупреждава за нещо, или се сбъдва това, което ви се е присънило, или се случват други неща, даващи ви потвърждение. Но вие не сте нещо повече от статисти. Това, че у всяка жена подобен опит се случва периодично е абсолютно вярно. И това, че много от жените не могат да го отчетат е свързано с това, че са попаднали под мъжка линия на развитие. С други думи, ако човешката еволюция не протичаше във вида, в който протича сега, жената отдавна би подминала мъжа. Макар тази моделна форма да е абсолютно невъзможна, поради това, че при жените енергиите се стелят, а при мъжа се изкачват. Ние никога не бихме могли да се развиваме по идеята на стелещите се енергии, ако сами не се явяваме такава енергия. И заради това, че жената върви по мъжка линия на развитие, в нея се блокират възможностите естествено да участва и да възприема света на стелещите се енергии, които са най-активни в момент на покой. Т.е. моментът на покой и моментът на стелещите се енергии се явяват оста или векторът на развитие на жената, а моментът на движение и издигащите се енергии се явяват ос и вектор на развитие на мъжа. И вие виждате, че оста и векторът при мъжете практически съвпада т.е. и при едното, и при другото се наблюдава елемент на движение. Това откъсва мъжа от земята и не му дава да проработи тези стелещи се енергии. Това се нарича „да проработиш енергията Ин” или „да се проработят недостигащите им енергии за по-качествено развитие”. С други думи, ако на жената и е нужно да се спре, за да отиде по-напред, на мъжът му е нужно да направи крачка назад, за да продължи напред. И нито първите, нито вторите не са в състояние да направят това, заради силата на енергиите на Небето и Земята и общата съставляваща, третата сила, която ние заедно създаваме. Тази игра, която са си устроили със сънуването много голямо количество хора се случва по причина на техния мързел и тяхната „зависимост”. Но мързел, не от гледна точка на това, иска или не иска, а че не се изработва понятието за отговорност и, освен всичко друго, се попада под зависимост от неконтролируеми стелещи се енергии. Неконтролируемите стелещи се енергии отнемат енергия по време на сън от всеки от нас. И на днешния момент ние трябва само естествено да възприемаме това. Това усещане за почивка, което получаваме след сън в същността си, при повечето хора, е свързано със замяната на енергия. Т.е. по време на сън заменяте своята енергия, или, по-точно, не вие я заменяте – на вас ви я заменят. И вие се подготвяте за следващия сън, за да продължите да подхранвате тези енергии, които ви ги вземат. Кои ги взема и за какво са необходими, няма да разглеждаме, защото на днешния момент за повечето от вас това няма значение. Освен това, аз смятам, че това е информация, която по-скоро ще усили изтичането на енергия от вас, отколкото да ви помогне, защото ще започнете подсъзнателно да се настройвате и осъзнато да контролирате тези сили. Възможността за получаване на информация и възможността за развитие по време на сън, което се явява основа за всеки, който отделя много време на техниките за сънуване, се явява частично обоснована. От какво, на първо място, е обоснована?

На първо място от това, че на мнозина им се отдава, по време на работа в сънуването, да развързват кармични възли, което се явява действително от гледна точка на освобождаване на своята собствена енергия и усилване на себе си. Друг е въпросът – на къде след това тя се насочва? И другият момент – получаването на информация, която се явява на прага на вътрешното виждане, даваща основание на човек да смята, че е приобщен към нещо, и че нещо може. Тези две неща и провокират хората да се занимават със сънуване. И като цяло, 90 процента от тези хора престават да отделят внимание на развитие на физическото тяло или го развиват в угода на стелещите се енергии.

Какво означава „в угода на стелещите се енергии”? Че правят само тези практики, които са им удобни и приятни, и това удобство създава отново тези енергии. Ако е нужен някакъв пример, то жертва на тези техники е станал самият Карлос Кастанеда. Но, в края на краищата, за мен той не се явява показател, просто за вас той е по-добре познат. Аз съм виждал много хора, които се занимават с осъзнато сънуване и съм виждал най-силното вътрешно разрушение. Какво означава „вътрешно разрушение”? Това е най-опасното разрушение, заплашващо хората по пътя. Такива хора могат да обладават някаква аура, някаква обвивка от енергия, но отвътре те са поразени, от гледна точка на това, че тази енергия не е нито кръгообразна, нито яйцеобразна, нито членообразна, както искате, така си го преведете, а се явява преобърната. И тази преобърнатост не е подвластна на виждащите. Тя е подвластна само на знаещите. Разликата между виждащи и знаещи се е появила неотдавна, в предвид на доста бързото развитие на качествата, които са свързани с възможността да виждаш и да възприемаш информация, невидима за основната маса хора. Но никога вътрешното виждане не е сочило на човека вектора на развитие. То само е допълвало знанията, които човек е развивал и получавал от невидимия свят.

Аз много съм говорил за своето отношение към вътрешното виждане. Знанията от вътрешно виждане – те не са обяснение, какво се случва с човек, когато му се отвори по-рано от необходимото вътрешното виждане. Най-важният момент за всички нас е – да разберем това, че ние всички се раждаме същества с вътрешно виждане, но при всички деца то е симетрично, а не директно. И в това се крие ключът, който обединява това, за което говорех с вас. Родителите и обществото налагат на детето линейни знания, а то живее в обемни знания. То чувства енергията с гърба, чувства енергията с краката, чувства енергията с рамото, вижда спектъра на цветовете, вижда летящи духове, души – всичко, което се случва. А му налагат друга енергия на възприятие. Най-главното е, че то вижда всичко това в инвертен вид, т.е., при него всичко е обърнато, то вижда симетрично. Това е много важно, получава се, че то живее по принципа „казвам Ленин, подразбирам партията”. Лежат кубчета и един от неправилните начини за развитие е, когато карат детето да вижда цвета. Казват му – това е зелено кубче, а то е червено. Детето в зелената светлина вижда целия спектър на цветовете, а те му говорят „ти си далтонист”, или че не може да определи цвета.

Преди да се занимавате с практики, свързани с тънките светове, трябва да излезете на своя собствен ритъм на развитие. Всеки опит да започнете да се занимавате с тези практики по-рано, не ви приближава, а ви отдалечава от края на пътя, ако изобщо пътят има край. И понеже, всъщност, край няма, просто „пътя”.

Какво означава „да излезеш на свой ритъм”? Това означава да умеете да преразпределяте и да работите с енергиите от съответния пласт и характер, свойствени лично за вас.

Всички практики, с които се занимаваме, ни настройват, като музикални инструменти. И нищо повече. Затова, не е важно, дали сте сънуващи или несънуващи изначално. Този, който е сънуващ, при него и така се получава без всякакви техники. Той тях и по-рано не ги е изучавал. Сега можете всички да правите едно и също. Но след като излезете на собствения си ритъм, всички ще започнете да правите това по-различно... Трябва определено време да се занимавате, трябва да удържите енергията, трябва отначало да развиете енергиите, а след това да ги удържите. Когато успеете да ги удържите, няма да се лутате. И когато не се лутате, вече ще можете да работите. А при вас сега как е – днес едно настроение, утре друго настроение; днес ви вълнува това, утре – онова. За какъв ритъм може да става дума, ако живеете в ритъм, не зададен от вас, а от социума? Разбирате ли, вие дори не може да определите, накъде си струва да тръгнете, накъде не си струва! Не можете дори да определите, каква дреха трябва да облечете. Мнозинството това не го разбират, у тях го няма това усещане. А всичко това създава ритъм. Всичко, с което се срещаме, ни влияе. Накарали са ни да се обличаме, значи трябва да разбираме защо се обличаме. Накарали са ни по определен начин да участваме в действия, значи трябва да разбираме защо участваме... Отначало трябва да се научим да участваме в своето собствено изграждане. А когато започнете вече да строите, тогава вече можем да говорим за ритъма. Ние живеем в цикли, които не ни изграждат, а повече ни рушат.

 

Който вече се занимава с тренировки по осъзнато сънуване, може ли да продължи?

Не препоръчвам. Ако няма достатъчно енергия да контролира себе си в нормално състояние, тогава не препоръчвам. Разбирате ли, у вас няма енергия, да контролирате себе си сега. Т.е. – вие не контролирате енергиите, които ви развиват, посредством които вие живеете. Задайте си въпроса: каква енергия контролирате, щом не контролирате себе си тук? Просто си задайте този въпрос. Мислите си, че ще наберете достатъчно количество енергия и това ще ви помогне да достигнете просветление тук? Ако така си мислите, това е изключено. Ако сте сънуващ по рождение, то тогава може. Но това е отделен въпрос.

Опитите да влезете в осъзнато сънуване не водят до нищо, но пък при припомнянето на сънищата, които са били през нощта, усещате голям приток на енергия.

И колкото повече го правите, толкова повече енергия. Това е важен момент. Работа със съзнанието. Или, така да кажем, работа със събитията. Но сега няма да я разглеждаме по същата причина, поради която смятам, че за да работите с освобождаването на енергия, е нужно първо да създадете вътре у вас съд, където тази енергия ще я поместите. Вие сте я освободили. Сега ви е нормално, а след това тя се разтича. Т.е. – вие тази енергия, в крайна сметка, я губите, вместо да я трансформирате и насочите в нужното русло.По-добре тя засега да е настрана, да я отбележите, но да не я развивате, освобождавате. Това е добре, а развиването, освобождаването – не трябва. Същото е, както когато ви учат: „Този център отворете, тази чакра, тази, тази...”. Вие ги отваряте, енергията влиза и излиза, а вие нищо с нея не можете да направите, защото общото положение на организма е разбалансирано.

Да. Съществуват определени техники за влизане и излизане от съня. Съществуват определени техники на работа с енергиите по време на сън. Но да се говори и разказва за тях няма смисъл, защото вие не чувствате енергията. Ето, например, един от принципите за влизане в сънуването е вграждане на себе си в структурата на стелещите се енергии. Това е съединение на енергията, която се разполага в мястото в мястото под брадичката, във фунийката, с енергията, която се разполага в пъпа. Вие не чувствате енергията нито на едното, нито на другото място. Какво да говорим за тях тогава? Две неща са важни – да отбелязвате и да се развивате. А не да любопитствате, какво има там, в целия този свят. Отработваш техники тук? И там ги отработвай.

Съществува история за това, как в Щатите, войници от разузнаването, с помощта на определени техники, са ги учили да виждат това, което обикновено не се вижда, и как след това тези хора са получили тласък в духовното си развитие и са започнали да се отказват от изпълнението на тези задачи, които вече, от висотата на своето духовно развитие, са считали за ниски. Както сега би могло да се разбере, случаят с тях е довел до това, че те са отишли назад в развитието си. Те са открили тънките енергии, без да са проработили грубите... Отворили са вътрешното виждане, което все едно им е показало правилността или неправилността на определени неща. Това не им е помогнало, а ги е отхвърлило назад. Защо ги е отхвърлило назад? Защото ние разглеждаме само момента на тяхното, така да кажем, вътрешно виждане, но не разглеждаме към какво това е довело и посредством какво те са го получили, и какво ще следва по-нататък. А ето какво се получава. Те не са проработили грубите енергии, а са разкрили тънките т.е. не са излезли на собствен ритъм. Първата цена – стават роби на тези тънки енергии. Или са принудени постоянно да изгарят своята енергия, за да продължат да се намират в тази духовна връзка. А друг е въпросът, могат ли да се изтеглят обратно на това ниво и да продължат по-нататък? Могат. Но за това ще им се наложи да изгорят пет пъти повече енергия, отколкото, ако се развиваха по нормалния начин. Ако те имат тази енергия по природа, у тях има шанс да го направят, ако я нямат – няма да успеят.

Аз ще ви дам подобен пример с нашите, руски екстрасенси. Мнозина са приписвали своите възможности не на своето лично развитие, а на дар, който им е бил пратен отгоре. И за да не пропадне този дар, те винаги призовават Бог, т.е. много от тях стават дълбоко религиозни. Те са готови да вярват в Бог, само за да не изчезне този дар. И какво поразително нещо се получава: религията винаги е отхвърляла подобни хора и е смятала, че те не са добри хора. В същността си, тук се крие нещо много дълбоко и интересно, което е загубено и от религията, и от тези екстрасенси. Работата е там, че в свое време е било ясно видно, че хората, обладаващи по някакви причини вътрешно виждане, са реализирали задачите с помощта на грубите енергии, а в нашия живот може да се реализира нещо само от позицията на грубата енергия. Най-грубата енергия – това е нашето тяло. И се получава, ужким духовно вътрешно виждане, но те към това прилагат своята груба енергия. И 80 процента, ако не и 90 процента от екстрасенсите, които участват в лечението на хора, участват затова, за да вземат от този болен грубата енергия за себе си. Защото само с нейна помощ, изгаряйки я, те продължават да поддържат своето духовно начало. Посредством себе си, посредством действията, посредством усилията, които се хранят с малкия огън на тънките енергии. Чистата им енергия отива в едно съществувание, а грубата – в друго съществувание. Работата е там, че у проводника, в крайна сметка, ще се трансформират всички груби енергии, т.е. той може да достигне много високо духовно състояние, но той не изживява живота си в качеството на човек, т.е – той не преработва човешките енергии. Той може да преработва земните енергии, може небесните, но човешките не ги преработва.

Истинското въздействие, взаимодействие с енергиите в сънуването, за да завършим по някакъв начин формата, е нужно тогава, когато пристъпите към петия стадий на трансформация (а те са осем). Т.е., когато вие определено количество време работите с трансформация на костите. Но преди това трябва да мине много време, цикли на преработване на другите енергии. По-рано – това е само претоварване с ненужна за вас информация и загуба на енергия. Това е като гледане на анимационни филми, художествени филми и други подобни развлечения.

Най-тъжното за вас е, че няма предел това, колко да се занимавате, защото развивайки неголямо количество някаква сила, някаква енергия в себе си, вие може да я насочите на някакви неща, които ви се струва, че ви интересуват от гледна точка на тези сили, които най-силно ви влияят отвън и да усилите качеството на това състояние, което изпитвате от излишен сандвич, а можете да насочите тази сила и на по-нататъшно развитие. И се получава, че каквото и в себе си да развиете, вие всичко това го насочвате към продължение на развитието. И пред вас е проблемът, че няма кога и на кого да доказвате, че нещо можете. Вие трябва постоянно да работите над себе си до момента, когато за вас ще престане да съществува понятието „работя, не работя”, когато ще престанете да разделяте, когато станете единни. А целият този процес трябва да започне с, навярно, не съвсем подходящата дума „конструиране”.

Има хора, които много се занимават със себе си, тренират се, достигат някакви състояния и продължават в същия ритъм да се занимават. Съществува живот, той има определени позиции, години. И вие сте приучени посредством този натиск отвън и тази скорост, които ви влияят, да реализирате своите действия. Но може посредством нещо единно да се достигне, да кажем, върхът на всичко. А докато определяме какво е връх, то ние никога няма да го достигнем. Връх за всеки от нас – това е именно „Сега”-то, в което се намираме. Утре може да ви няма. И мислейки за върха „утре”, вие изначално залагате в себе си възможността да не сте „сега”, и да не бъдете никога. И освен това, практически, всички вие сега сте избрали път на взаимодействие в този свят, в който се намирате. И следователно, вие се занимавате заедно с всички въздействия и всички явления, намиращи се около вас. И е невъзможно от това да се скриете, защото позицията на криене изисква от вас достатъчно сили и енергия, които вие трябва да съхраните. Следователно, вие или се отделяте и вървите по някакъв един път, избран от вас, или оставате тук и трябва да се развивате – от това, как отваряте вратата, до изучаване на предметите и науките, с които се сблъсквате, но които се явяват противоположни на отварянето на вратата. Тоест, вие строите своя дом. И от това, каква база ще заложите в него, ще зависи, ще може ли той, като минимум, да стои. Като максимум – да напълва с това, каквото или който ще бъдете. Но съединението на стъпалата с дланите – това е същото, като съединението на буквите и мислите. И за вас е много по-лесно да схванете, как да съедините стъпалото и дланта. Много по-сложно е да съедините буквата с мисълта, на което, между другото, са ви учили абсолютно неправилно. Или, по-точно, изобщо не са ви научили, което също се явява естествено.

 

15 май 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1083

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top