Пътят на война, пътят на мага, пътят на знанието

Пътят на война, пътят на мага и пътят на знанието са три категории на пътя, за които са характерни различни свойства и показатели. На всеки от тях отговаря отделен ресурс. Същевременно в тази именно последователност – пътят на война, пътят на мага и пътят на знанието – единият път всъщност се трансформира в другия, тъй като задачата на всеки път е наличието на сила, която дава възможност не само да останем на пътя, но и да преминем към следващото ниво. И макар че всеки път трявба да съдържа всички три нива, разбирането на разликите между тези пътища е необходимо за установяването на задачите на пътя, когато определяме следването на собственото си намерение. По принцип днес всички хора следват един път – пътя на мага. Защо? Защото този път дава власт.

Пътят на война е път на работата, който има два аспекта. От една страна имаме изработването на изначална дисциплина и работоспособност, а от друга – този път ни води към развиването на агресия и на желанието да прилагаме сила. В действителност обаче този път е необходим на всички, които искат да се движат в посока на развитието.

На пътя на мага човек се сблъсква с неограничените възможности, ефекти и афекти на житейското си съществуване. Най-важното тук обаче е, че човек не просто се сблъсква с тях, а те по някакъв начин се въплъщават в него. Затова хората често са склонни да смятат, че именно те осъществяват тези процеси. Ето защо изключително важно е да разберете как сте стигнали до пътя на мага: по пътя на война, по пътя на знанието или пък сте станали маг изведнъж.

Ако сте станали маг изведнъж, тогава просто сте си загубили ума. Може да сте си загубили ума в рамките на определена традиция или сам по себе си. Положителният ефект от това състояние е, че всеки маг получава удоволствие и удовлетворение от това, че е маг. Отрицателният ефект е, че така той пречи на околните, защото ставайки маг, без да е придобил контрол върху собственото си тяло и енергия, той естествено запазва проблемните си качества.

Пътят на знанието е най-трудният. До него стигат единици, тъй като пътят на знанието изисква да сте преминали по пътя на война и пътя на мага. Това разбира се трябва да се обясни в самото начало, тъй като човек винаги иска да бъде нещо повече от това, което представлява сам по себе си.

Ако разгледаме само пътя на война, например, трябва да знаем, че той изисква сериозна предварителна подготовка, т. е. човек не може да бъде войн по начало. Основната победа на война е победата, която той удържа над самия себе си. В същото време е важно да се знае, че този път създава и много сериозния проблем на липса на реализация – колкото и странно да е това, хората се оказват принудени да доказват пред себе си и околните своята значимост, а това по правило се случва по един доста агресивен и невеж начин.

Основният проблем на война е, че той прави всичко набързо. Това води до свиване на вътрешната пружина, а не до изграждането й. Тук, разбира се, най-важният аспект е физическото състояние на човека. Нещата са отчасти подобни на похода за получаването на медал: войнът винаги се стреми да победи някого. За него този процес се превръща във водещ, но същевременно победата за него има основно физически израз.

Ако войнът достигне до разбирането, че тя е нещо повече от простата физическа сила, той ще тръгне да търси нещо по-дълбоко и ще му се прииска да постигне нещо необичайно, някое чудо – не просто да удари някого в лицето, а да го удари от разстояние. С други думи той започва да иска нещо магическо, но при това самият той остава заложник на пътя на война. И тук всичко зависи до голяма степен от наличието на реални знания.

За съжаление пътят на война зависи повече от работата върху формирането на усилие, отколкото от знанията, и често количеството се смята за по-важно от качеството. Защо? Защото изгарянето на енергия е всъщност емоция за хората, които вървят по този път, емоция, която ги поддържа в движение. Така от една страна пътят на война се явява много важен аспект от развитието, а от друга – крайно опасен аспект.

Важно е още да отбележим, че този път зависи от учителя/майстора, когото войнът следва. Ако учителят или майсторът не е заложил във война разбиране на принципите на обучението, ще се стигне до истински крах, при който пътят така и няма да се превърне в път, а ще стане само една игра. Пътят винаги има ориентация; вие можете да бъдете войн, но може да не следвате пътя на война. Важно тук е да разберем, че войнът е временна единица, необходима на временното пространство, а на пътя на война се намират онези, които могат да преминат през времето.

Всички пътища – на война, на мага и на знанието – са определени от конкретни свойства, а не от някакви названия. Става дума за свойства, които зависят от вибрации с различна честота: по-груби, по-човешки и по-небесни. Пътят на война води към едно състояние на самота, тъй като войнът е преди всичко отшелник.

Не се стремете да станете отшелник без да сте минали пътя на война, т. е. не се освобождавайте от отговорността си върху взаимодействането с пространството. Човек, който не е преминал по пътя на война, не може да стане отшелник, комарите просто ще го изядадат! И така тук нещата опират до това какъв човек имаме накрая: човек, който ръководи действията си или човек, който зависи от тях.

Безспорно най-добрият път за човека е пътят на знанието, а за нечовека – пътят на мага (в съгласие с принципа: «излез и нека Небето те води»). Но на всеки път препятствието и проблемът винаги е един – знанието.

Важно е също така да разбирате разликата между тези, които се намират на пътя и онези, които си играят на «пътя». Ако се намирате на Пътя, вие следвате знанията и задачите и за вас пречка може да бъде само невежеството. Разбира се всеки път може да ви помогне да достигнете нещо по-високо. По-важно е обаче дали по един от тези пътища ще достигнете до определени свойства, които ще ви развият в нещо по-висше най-малкото от самите вас?

При избора на път зависи ли човек от нещо?

Разбира се във временното пространство ние зависим от много параметри, но това не е принципно определящо. Същевременно ако самият вие сте зависим вътрешно, пътят ви не може да зависи от вас. Естествено, преднебесната карма предопределя много, но да се говори за карма е опасно, ако не се разбира нейната енергийна същност.

Има ли нужда от учител или пътят трябва да бъде изключително личен?

Би било голяма грешка да се смята, че всеки може да има свой собствен път. Без съмнение ние можем да го осъществяваме различно, но пътят винаги стои над персоналното значение на човека. С други думи тук става дума за процес. Всеки път е като река и човек не може да каже: «Искам да плувам по своя река». Тук въпросът опира до това, че по една река можете да плувате по-бързо, а по-друга – по-бавно. И докато плувате по една река, можете да загинете, а по друга – да се спасите.

Човешкото невежество се крие в това, че той смята за път движението, при което достига до нещо. Но пътят е процес. И е много опасно да го прикрепяме към вече изработения си опит или действия, както правят много хора. Пътят не може да бъде вторичен за човека, когато например вече има семейство, народил е двайсет деца и след това си казва: «Аз искам да поема по пътя, те няма ли да ми пречат?» Въпросът за пътя е преди всичко въпрос, засягащ наличието на сила и ако вие имате сила, дори наличието на деца няма да бъде пречка. Изобщо разсъждаването за това пречат ли ни децата или не ни поставя в някаква идиотска ситуация. Тук важно е не това дали имаме деца, а какво е излязло от тях, от тяхното развитие – от това именно зависи ще ни пречат ли те или не.

Много хора питат: «Мога ли да живея в обществото и да бъда на пътя?». Ако си поел по пътя, какво значение има къде живееш? Пътят е процес, процесът е преживяване, а не просто някакъв лозунг. Дори и да сме постигнали някакви преживявания обаче, не можем да смятаме, че те представляват пътя. Ако в продължение на 40 години не сте се развилави, а след това два месеца сте поработили върху себе си, това още не означава, че сте на пътя. Какво се случва често? Човек например започва да чете някаква книжка, след което се премества на друго място и вече дори не може да продължи да прави това! Вие трябва да зависите от собствените си мисли, а не от новите условия, които ви се налагат.

Разбира се всеки може да възприема по свой начин пътя на война, мага или знанието. Между тях обаче има ясни разлики: първо – в дисциплината, второ – в ритъма и трето – в разбирането на схемата, която човек използва. Задачата на метода е да ни научи да оперираме със схемата и именно това е знанието. То е всъщност умението да трупаме усилия.

Пътят на мага реално отвлича човека от човешките му свойства, от усилието, което може да създава, защото предлага нещо по-голямо и по-дълбоко. Пътят на мага изисква свръх-съзнание, но често съзнанието на човека се оказва значително по-слабо и просто изключва. Пътят на мага би трябвало да намира израз в определена степен в пътя на война и пътя на знанието. Показател за постигането на този път е алгоритъмът на изменението ни. Ако такъв алгоритъм липсва, тогава първият въпрос е: на пътя ли сме или не? А вторият: участваме ли в него или сме просто част от него?

Може ли да се премине рязко от един път към друг?

Разбира се, следвайки пътя на знанието и пътя на война можем лесно да попаднем на пътя на мага, защото съзнанието може да не удържи на натоварването. Всичко зависи от преднебесната ситуация при конкретния човек. Това може да се постигне и чрез насочено въздействие върху човека, като се превърне той веднага в маг, важно е обаче да разбираме, че в този случай човекът може да се окаже лишен изобщо от възможността да бъде човек.

Коя традиция е най-логично да се следва, за да се разберат тези три пътя?

Всяка традиция може да се разглежда от две страни: движим се или нагоре или надолу. Всичко опира до навигацията. В същото време разбира се най-добре е едното да поражда две. Тук важно е да разбираме разликата между мага и човека на знанието. Много хора смятат, че разкриването на видения е най-краткият път към постигането на нещо. Знанията, независимо на какво ниво са те, не бива да се бъркат с информацията. Ако един ден научите, че сте Буда, това нищо няма да промени. Вие разбира се можете да обиколите и да разкажете на всички за това (и дори може да се намерят още пет души, които да кажат: «Той е Буда, аз го познавам!»), силата на вашето съзнание обаче няма да може да направи нищо с това.

По-добре да бъдете човек с мозък, отколкото безмозъчен Буда. Важно е не това, че сте получили откровение, а какво ще можете да направите с него. Ако след това можете само да разказвате, че ви се е явил Исус Христос и ви е казал: «Тук трябва да се построи църква!», то това би било крайно малко по отношение на вашето развитие...

Знаете ли, че Ватикана е публикувала документ, който инструктира вярващите как да разберат дали наистина им се е явил Исус Христос или не, защото това започна да се случва толкова често ... Та нали ако ви се е явил Исус Христос, могат да ви причислят към светците, та така – за да регулират броя на светците ... Разбирате какво имам предвид.

Най-важното е, че трябва да осъзнаете, че не можете да поемете по пътя на знанието веднага, първоначално ще можете само да се ориентирате към него. И помнете: ако не станете единни, няма да можете да се търкаляте като питката и тогава хитрата лисица ще ви изяде.

Персонификацията разбира се е свързана с избора на пътя. На пътя на война например има много неперсонифицирани хора.

Може ли пътят на война или мага да бъде пътят на Съвършения човек?

Може, разбира се, защото той представлява развиване на усилието.

Може ли по такъв път да мине и жена?

Ще отговоря простичко: ако жената успява да живее в условията, в които живее, тя може да измине всеки път. Пътят на мага или пътят на вещицата тя отдавна е изрбала за себе си, защото всяко прекомерно впръскване на енергия в мозъка при жената е вече път на мага, особено за околните.

Какви са отличителните черти на различните пътища?

Всеки път в крайна сметка има своите преимущества, като най-добре е да се стремим към пътя на знанието, защото това ще ни накара да изминем и пътя на война и пътя на мага.

Възможно ли е да стигнем до пътя на знанието, без да сме изминали пътя на мага?

На теория да, но на практика – не, ако не сте преживели свръхчестотно състояние. Това обаче не означава, че трябва да си вградите нещо в главата или трябва да проведете разговор очи в очи с Исус. Свръхчестотните състояния представляват познание с определено напрежение, което трябва да стане естествено и адекватно, а не необичайно.

Възможно ли е човек да се развива импулсно?

Пътят е ориентираност. Това, за което говорите, е възможно, но не при човешкото развитие. Да допуснем, че сте дошли на тази земя със свръхчестотни характеристики – това условие ще ви води напред. Развитието обаче представлява винаги едно допълнително усилие.

Пътят на война е отчетливо регламентиран, той има ясно очертано морално-етично ниво. Защо обаче пътят на знанието е така мъглив?

Защото той е на много високо ниво и не може да бъде обяснен. Човек трябва да изработи определен опит, да се научи да бъде в процеса на познание. Тук като ориентир ще му служи методът. Тоест ако човек разбере метода, той всъщност ще разбере самата идея на пътя на знанието. Алхимията представлява трансформация, усъвършенстване, т. е. процес. Разбирането на метода всъщност представлява изминаването на пътя.

 

Въпроси и отговори

Възможно ли е да се следват едновременно два Пътя? Или Пътеката се дели на етапи?

Възможно е и по правило точно така става, но е необходимо да се определи какво става вътре.

Кои практики са необходими и от първостепенно значение за пълното възстановяване на женското тяло и подготвянето на организма за зачеване и впоследствие за износването на дете?

Тук важното не са знанията, а това кой ги подава и кой ги възприема.

Как да разпознаем задачите си? Как така съществуват много «пътешестващи»? Ако пътят е триединен, тогава по правило той е индивидуален и персонифициран, а има ли задачи, които са съвместни за пътешестващите и какви условия ги определят?

Първо разберете задачите, а след това задавайте други въпроси. Задачата е това, което формулира намерението. Тя не се определя от правилността или неправилността, те са условие за фокусирането. Затова вие сам можете да определите задачата си. Задачите обаче трябва да бъдат различни, за да не се превърне човек в заложник на желанията или рефлекторните действия.

Видовете път (на война, на мага и на знанието) всъщност произтичат естественно от процеса на развитие на човека, тъй като фактически се явяват качествени показатели и проявени свойства на пътя на усвояване и отглеждане, съответно, на тялото, енергията и духа. Това е нещо като последователно закономерно движение по скалата на развитието. В идеалния случай то трябва да бъде постъпателно, но в действителност слабостта и невежеството на човека водят до появата на множество «бентове» и «заливи». Въпросът е, че пътят е процес и намиране в този процес, а обучението зависи не само от «дължината», но и от «шинирата» на пътя. Тоест процесът на класифициране на знанията (усвояването им) зависи от началната информираност за знанията, т. е. от усвоените схеми на движение. И макар същността на пътя да е една, могат да съществуват множество схеми. Вие говорите за ползата от развиването на способността да гледаме на нещата под различен ъгъл и сами практикувате няколко различни направления. Има ли на пътят (особено на знанията) някакви ограничения в механизма на получаване на знанията, във връзка с разнородните в много структури традиции (школи) и системи при едновременното им и същевременно задълбочено разработване (следване)? Или то е допустимо само при постигане на определено ниво на свойствата?

Докато не се разбере, че информацията е време, а знанието – пространство, няма никакво значение кой какво прави.

Правилно ли съм разбрал, че когато удържаш ориентираността си към придобиването на знания, то процеса не може да не включва задачите на война? Тъй като реално се сблъскваш с това, че трябва да победиш нещо в себе си, в противен случай нищо не може да се получи. Нещата се редуват - ту едно, ту другото. Ту имаш чувството за собствената си важност, ту навика да търсиш опора навън, ту мързел, ту пречката родители, които почти винаги са с болни мозъци и т. н. Излиза, че това, което те държи на пътя към знанията е необходимостта от знания, но за да стигнеш дотам, трябва да минеш по пътя на война, побеждавайки себе си. Особено в началото. И по време на този процес изпитваш някакви магически състояния и явления, ту ти се разкрива видение, ту свръх-чувствителност... Но е по-добре човек да не зависи от тях, докато не се сдобие със способността да управлява и използва тези неща съзнателно? Така ли е горе-долу?

Да, точно така.

 

12 март 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



2075

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top