Анатомията на тайдзи-цюан

Интервю за списание на тайдзи

Анатомията на тайдзи-цюан е това, което трябва да преобразуваме в процеса на практиката. И ако не разбираме какво преобразуваме, трябва да преосмислим онова, което правим изобщо. Анатомията на тайдзи-цюан задава условията, при които подхождаме към осъществяването на задачата на тайдзи-цюан. Ако не разбираме анатомията на тайдзи, не можем дори да започнем да се занимаваме с тайдзи, тъй като не сме в състояние да си дадем сметка какво правим и всичките ни действия са само следствие на реакциите ни, а самата практика не е за нас нищо повече от емоция.

Разбира се, можем да се опираме на формата на тайдзи и да следваме нея, докато тя не ни изнесе отвъд една определена граница, тогава обаче ние изначално влагаме в себе си условия, при които се опираме на усещанията, а те ще развиват у нас първо емоции, които после ще поглъщаме. С други думи ще подхождаме към процеса реакционно и емоционално. Практически, както учат китайците, ще се опираме на средни понятия, отдавна излезли извън полето на съвременния ритъм на съществуване.

Всяко учение ни поставя в зависимост от този, който ни обучава и това всъщност не е проблем, тъй като ние, по природата на собствения си произход, не можем да не зависим от нищо. Въпросът е какво правим и какво развиваме при тази своя зависимост? Защото сме се отдали изцяло на онзи, който ни обучава. Дори най-съвършеният учител обаче не би могъл да направи с нас нищо при условията, в които се намираме. Условията, при които в резултат на слабата концентрация вътрешното ни съсредоточение е подчинено на реакциите на външния свят, които пораждат емоции. И естествено така ние или ще изграждаме енергията си в зависимост от външните процеси, или ще тръгнем на протест, което е не по-малко пагубно.

Докато тялото ни не е готово, ние по-скоро ще развиваме наличното, отколкото да се занимаваме с преустройване. Тайдзи-цюан е преди всичко процес, при който не бива да се стремим към резултати, а трябва да следваме законите и принципите и да развиваме себе си. Тук съвършенството е в самия процес, а не в постигането на резултат. Хората, които се стремят да достигнат нещо конкретно, занимавайки се с тайдзи-цюан, не постигат нищо, тъй като или са потънали в очаквания, при което зависят от временната енергия, или бързат, с което извеждат съзнанието си извън пределите на действителността. Да се намираш в процеса означава да умееш да удържаш себе си в постоянния процес на преобразуване, при което в отплата получаваш извънвремеви преживявания.

Вие се занимавате с тайдзи 35 години, смятате ли себе си за Майстор?

Да, смятам себе си за Майстор, но вероятно влагам в това понятие нещо различно, от общоприетото. За мен Майсторът е онзи, който знае какво прави и най-вече работи върху себе си всеки ден, особено ако обучава и някого другиго.

Обучавали сте се при много известни майстори, какво бихте очертали като важно в подхода към обучението при различните майстори?

За мен обучението е преди всичко моя собствена отговорност. И най-важното е, че са ме научили на тази собствена отговорност. Когато си отговорен пред самия себе си, тогава вината за каквото и да било лежи не върху някой друг, а върху теб самия.

В разговора ни употребявате понятия като „анатомия на тайдзи”, „геометрия на тайдзи” и „алхимия на тайдзи”. Бихте ли разяснили какво влагате в тези понятия?

Анатомията на тайдзи е преди всичко правилната подготовка на човека за занятията. Това включва два ключови момента – възстановяването и настройката. Когато започват да се занимават с нещо, хората имат много грешки, при това най-тежките от тях са умствените. В подобно състояние, човекът априори не може да се намира в развитие. Ако ни липсва цялостност, тогава какво движим, какво развиваме? Дори ако знаем какви са грешките ни, какво можем да направим по въпроса?

Да подготвиш правилно тялото и съзнанието си е все едно да построиш кораб, с който после ще плаваш толкова по-дълго, колкото по-качествено си го построил. Анатомията изисква умението да погледнеш вътре в себе си, така че да удържаш задачата си. Какво си струва да говориш на човека за принципи и задачи, ако за него това е просто някаква информация, която той не може да преформатира в знания. Загледайте се, например, с какви обувки идват хората на занятията. Та някои от тях са на по 20 години, че и повече! Ами на тези хора стъпалата им са нестабилни, само заради това че използват неправилни обувки. Каква опора имат те? Каква сила? Или пък накланят глава като овце. Движението трябва да произлиза от стъпалата, да се улавя от корема и да се изразява в китките. Но в действителност никой не го прави. НИКОЙ! Да, има и хора, които са надарени по природа и други, които успяват да разпалят корема си. Но целостта трябва да обхваща всичко. А това е частност и ако много майстори бяха разбрали анатомията на тайдзи, те нямаше да се мъчат в предсмъртни мъки да доказват правотата си. Защото истината няма нужда от доказателства, дори когато няма кой да я види, да не говорим за хора, които биха могли да я оценят. Хората не различават първото ниво от второто, като тук вече няма значение докъде са стигнали в развитието си, тъй като не са разбрали самия принцип, алгоритъма на развитие.

Ето защо пред анатомията на тайдзи стои сложната задача да ни помогне да потопим съзнанието вътре в себе си, да научим човека да бъде внимателен и наблюдателен. И тогава ще можем да преминем към построяването на тялото и да се заемем с построяването на пропорцията, което всъщност означава да развием геометрията на тайдзи. Без да е постигнал това, човек се потапя в едно напълване, без да разбира механизма на развитие и започва да развива усещанията си. До един етап това е добре, но след това се получава пренасищане, енергията започва да застарява, защото когато зависим от напълването, няма как да се научим да дестилираме енергията. Затова именно аз въвеждам третия етап – понятието алхимия на тайдзи. Когато разберем анатомията на тайдзи, можем да построим геометрията. Когато разберем геометрията, можем да достигнем алхимията. В противен случай не е ясно защо човек изобщо се занимава с тайдзи-цюан.

В заключение важно е да разберем, че ако не се научим да се съсредоточаваме, не бихме могли да пренастроим себе си, тъй като пренастройването е едно по-фино понятие, при което изменяме вибрацията на физическото си тяло в рамките на понятия, към които сме привикнали. И само когато изменим и преустроим тялото си, можем да се занимаем вече с преобразуването и трансформирането, което всъщност представлява алхимията. Невъзможно е да се занимаваш с алхимия, ако не си променил тялото си.

Но нали тайдзи-цюан е вътрешна система, насочена към култивирането на ци?

О, този въпрос днес може изцяло да се пренебрегне, тъй култивирането на ци налага човек трябва да има добре концентрирано съзнание, а то в съвременното тайдзи изобщо не се развива. Да вземем за пример прословутия дантян – кой изобщо разбира какво представлява той? Дори тези, които по някаква случайност, най-често благодарение на геометрията, с която са родени, успяват да се опрат на него, какво разбират те от механизма му на действие? А не можем да разберем дантян, независимо дали го имаме или не, ако нямаме силно развита концентрация, тъй като дантян представлява наука за вибрациите. Кажете ми как можеш в действителност да преподаваш вътрешна система, ако адептът ти дори не е подготвил необходимите за тази цел инструменти. Това отдавна се е превърнало в лозунг и мит, в който много хора вярват, но нищо повече. А насилването на вътрешната енергия, на това прословуто ци, не представлява вътрешна работа, освен ако, разбира се, горенето на енергия не се смята за някакво качество. Необходима е реална вътрешна сила. Кой разбира това? Кой умее да я развива?

А вие умеете ли?

Тук не става дума за мен, аз просто поставям въпроси. Нека отговорят онези, които са попадали на моята програма „Геометрия на развитието”. За съжаление, налага се да изгубиш десетки години, за да реанимираш хората, т. е. да се занимаваш с анатомията на тайдзи. Дори самият аз съм жертва на много проблеми, заложени в резултат на несъзнателното развитие. Това не е някакъв прийом, който взимаш и просто прилагаш. Тук трябва да развиваш силата си, а за начало, трябва първо да я посадиш.

В разговора ни заявихте, че е голяма грешка да се смята тайдзи-цюан за бойно изкуство.

За мен бойните изкуства като цяло са мит, защото развитието винаги е насочено към това да победиш самия себе си. Ако си поставяме за задача да пребием или убием някого, тогава нека не наричаме това изкуство, тъй като то развива най-малкото агресия, нетърпимост и злост. Ако за някого да хвърлиш граната към хората в един асансьор е изкуство, представете си за какъв свят говорим! За мен да удариш някого в лицето е равносилно на това да го халосаш гърбом с цепеница по главата, това просто не е нормално. А това, че човечеството не може да живее без него и го нарича изкуство, какво мога да кажа ... Това е много голям въпрос, върху който трябва да се разсъждава сериозно, за да се разгледа проблема от различни страни. А що се отнася до това, че правят от тайдзи-цюан бойно изкуство и преподават как да се прилага, ясно е, че в условията на бизнеса, хората са готови на всичко, щом то ще им донесе пари. А фактът, че майсторите по тайдзи успешно се проявяват на попрището на „да разбиеш на някого физиономията”, това за тях е естествено състояние, изхождащо от способността им да дават израз на силата си. Тук техника не е нужна. Що се отнася до туйшоу, то първо не може да се твърди, че това е в чиста форма техниката на тайдзи, и принципите, които там се развиват, са преди всичко тренировъчни, за укрепване на силата. Това е реално изкуство, насочено към уплътняване на енергията.

 

04 февруари 2013

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1512
| Лаборатория на развитието

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top