Кожeното яке

 

Кожената дреха има не само изключително древна, но и силно митологична история. Коженото яке е сред дрехите с най-силно тотемно значение. И тъй като нейната задача е основополагаща по значимостта си, кожената дреха е всъщност нещо повече от просто дреха.

Коженото яке днес се възприема или през призмата на уестърна (заради кожените ризи и якетата с ресни), или през призмата на образа на рокера-моторист. То се е превърнало в символ на рокендрола или на тежкия рок и се свързва непогрешимо с образа на Елвис Пресли. И не просто с него, а изобщо с теорията за неговото безсмъртие.

Късото кожено яке е било любимата дреха на Фреди Меркюри, на Майкъл Джексън. Неусетно то се превърнало в символ на стил за хората, които искат да имат хубава дреха: нещо, което да е едновременно стилно и удобно и същевременно не прекалено обемно, така че да дава свобода на движенията. В това усещане вече започваме да наблюдаваме идеята за егрегора.

Докато в началото кожената дреха била свързана с разбирането за силата на животното, из чиято кожа е направена дрехата (чрез дрехата човекът приемал тази сила, като самият процес на обработване и шиене на кожата имал ритуална стойност), то днес кожената дреха се явява противовес на натруфеността и претенцията и в същото време показва стил. Коженото яке не следва законите на времето, то винаги е част от модните тенденции, при него важна е енергията на кожата и ръцете на онзи, който създава якето. С други думи въпреки масовото си присъствие, основното притегателно качество на коженото яке е именно неговата индивидуалност.

Друга важна черта на коженото яке е способността му да подчертава тялото. То не отнема, така да се каже, акцента, който панталонът или дънките поставят върху краката, което е не само удобно, но и много полезно. По този начин коженото яке внася в живота ни днес не само стил, но и определена символика на пространството, тъй като дрехата се възприема като част от един ритуализиран процес, свързан не на последно място и с цвета на кожената дреха - тук, разбира се, основният оттенък си остава черният.

В съвременния свят коженото яке е един от тринайсетте ритуални предмета на келтите, свързани със защитата на тялото от гледна точка на законите за запазване на енергията. Разбира се, трудно бихме могли да си представим древните келти във вида, в който носим коженото яке днес. Това обаче е именно дрехата, която трябва да смятаме за връхна; дреха, която съчетава в себе си идеята на сюртука, ямурлука, химатиона, тогата и пр., която представя не само различни елементи и задачи, свързани с носенето на различни дрехи, но и елемента на драпировката, ако якето е направено стилно.

Във всеки случай едва ли може да се измисли по-универсална дреха от коженото яке. То може да предпази човека от студа, дъжда и вятъра, което е и причината коженото яке да стане част от униформата на много въздушно-десантни войски (например в Royal Air Force). Освен всичко друго, коженото яке винаги подчертава главата и лицето, с други думи тук се сблъскваме и с, така да се каже, магията на коженото яке, с неговата изразителност, със способността му да изрази личността у човека, независимо от неговия статус.

В добавка към всичко казано дотук, коженото яке е толкова демократично, че то свързва всички класи на обществото. В същото време, разбира се, то е елемент от гардероба на силните и изразителни личности.

 

Въпроси и отговори

Прочетох статията „Коженото яке” и не мога да се съглася с нея. Позволете ми да обясня защо. Нямам никакви въпроси във връзка с бруталната тотемност на кожената дреха, у мен възниква обаче въпросът за условията на поява на тази ценна вещ и начина, по който се сдобиваме с кожата. По моето скудоумно мнение силата на кожената дреха напълва притежателя си, когато той лично е удържал победа над дивото животно. Не като съвременните „ловци”, въоръжени с ръчни мортири и средства за навигация, които пируват, изчаквайки в засада пасящите животни, а по автентичния начин. Лък, стрели и копие. Гора, глад, следи. Засада, схватка. Един срещу един – на живот и смърт. А откъде се появяват кожите в днешно време направо не ми се говори. Съвременната цивилизация все още не е успяла да затрие човека, окончателно да го унищожи, да го превърне във виртуална същност, да го лиши от връзката с изначалните му естествени условия на живот. Възможно е тънката нишка, свързваща ни с природата, да спомага за съхраняването на усещането за първобитната сила именно в предмети като коженото яке. Ако човек си закупи такава дреха и същевременно по отношение на личните си качества е безкрайно далеч от възможността да притежава такава сила, тогава възможно ли е вместо да го напълни с брутална първобитност, тя да окаже върху него обратния ефект? В армията кожата е вече практически заменена от памучните и синтетични тъкани, макар с не лошо качество. Дори обувките се правят от изкуствена кожа и каучук. Най-разпространената и следователно най-известна марка „Алфа Индъстриз” предлага нелоши неща, но пък цените наистина са като за кожа ))) Лично аз в този момент бих предпочел сако „Сърплъс” от военното параходство на ФРГ))).

Ето как вашият минус се превърна в поредния плюс. Вие отново не останахте равнодушни към темата. А идеята винаги е била такава – да се разберат свойствата и енергията. Разбира се, въпросът е противоречив, но той е и много жив. Аз нося яке от кожа, разбирам енергията му и се отнасям с него като с живо, вярвам, че по този начин подхранвам духа на животното. По аналогичен начин мога да поставя въпроса за квартирите и машините, които погубват немалко животни, а и изобщо атмосферата. Нека се научим да бъдем силни и да се отнасяме с уважение към всичко. При това дори неправилно убитото животно може да помогне на милиони души да се сгреят или да се скрият. Друг е въпросът кой става по-голяма жертва – животното или човека. Всъщност именно тук е заложена философията на въпроса и най-важното е, че той не оставя равнодушни онези, които са за или против. А аз уважавам мнението и на едните, и на другите.

Вашият отговор на писмото ми много ме зарадва. Относно въпроса кой е повече жертва животното или човека, смятам, че жертва все пак е човекът, тъй като животното не може да избира. Подобен, макар далеч по-примитивен, разговор водих с един „ловец”. Ловецът приведе много сериозен аргумент: „А по-хубаво ли е този лос да го разкъсат вълци или да умре от гладна смърт? А така той умират от куршум, което е много по-хуманно.” Тогава се замислих, че той е някак си прав, но в същото време не бих искал да бъда на мястото на лоса. Не разбирам от карма и не бих се заел да разсъждавам за това, но чисто логически ако предположим, че си взел нещо от някого, тогава трябва да го върнеш. Вие носите дреха от кожа с едно особено настроение, помните, че в тази кожа е живяло живо същество, отнасяте се към своята вещ като с нещо живо, с почит и уважение, и по този начин връщате дълга си към това животно. Това животно, от чиято кожа е направено якето ви, сякаш има по-голям късмет от човека, който разменя живот срещу шашлик. Повечето хора, които живеят според закона „да убиеш и да изядеш” не желаят да погледнат на живите същества с Вашия поглед и Вашето отношение. Та те понякога дори се възмущават от „тъпаците” около себе си )))... При това болшинството от тези хора мечтаят за живота, който живеят обитателите на краварника или кокошкарника. Колко хубаво е когато има храна, кучкарник, санитарни процедури (Тайланд, Турция и Египет се представят в изложбения комплекс ВДНХ в качеството си на показател за породистост), поощрение за успешното съешаване (детски надбавки), а това, че трябва да заплатиш с живота си (като изваждаш от живота си минимум 8 часа за пребиваване телом на работното място) се възприема като обществен дълг. Причината може да е подмяната на човешката форма на живот със смъртната храна. Животното бива убито веднъж, и ако убиецът му е човек, то има шанса да получи човешки живот, а човекът го убиват бавно и сигурно, цял живот. Какви шансове има човек, решава самият той )))... Спомних си как в армията изядох куче. Спомних си усещането. Сякаш си изял не нещо, а някой, едно истински живо същество ... Кучето отдавна го няма, но усещането си остава.

Важно е, че разглеждате нещата от много различни ъгли. Аз лично написах статията за коженото яке, за да изразя отношение към темата. Тук изводите даже са безсмислени, важен е анализът. Хората трябва да се замислят какво носят и защо. И, разбира се, да поемат и носят отговорност за действията си. В света има много „против”, ние обаче трябва първо да намерим за какво сме „за”.

Ужасна статия. Прочетохте ли изобщо какво сте написали? Пълна безсмислица...

Аз не съм читател, а писател. А всеки писател има неща, които не се харесват на някои хора и други, които се харесват. Вие, вероятно, се отнасяте към първата категория. В същото време сте решили да напишете коментар, а не сте споменали какво ви е ужасило така. Може би коженото яке? Тогава нека ви предложа още един ужасен материал – „Крайност”.

Какво можете да кажете за отношението на жените към кожените якета?

Всичко зависи от стила на живот на жената. И, разбира се, от качеството и стила на самото кожено яке. Според мен важно е преди всичко да умеем да усещаме дрехата. Така че не тя да изразява вас, а вие – нея. Можем да кажем, че коженото яке е помогнало много, например, на жените-революционерки.

Разкажете, моля ви, как коженото яке е помогнало на жените революционерки? Нищо не се знае за това. Ако има литература, моля, кажете къде мога да прочета нещо по темата. От историята знаем, че тези жени са били силни и мъжествени. А якетата и шубите от кожа с косъм имат ли същата роля като кожените?

Коженото яке може да бъде носител на задачата на егрегора, точно както в древността кожата с косъм е изразявала тотемност. С други думи човекът влиза лесно във връзка с коженото яке, ако енергията на кожата не е нарушена и, разбира се, ако човекът не е приел определена позиция. Информация за всичко това, макар и в минимален обем, може да се намери. Що се отнася до обработената кожа, тя също е кожа, като кожата с косъм, важно тук е да се вземат предвид характеристиките на човека, тъй като тя добавя обем в областта на дрехите.

Удивително е как темата, която вие подехте за коженото яке, ме накара да прелистя много статии за модата от времето на революцията и за модата на 20-те, за жените революционерки. И така намерих отговор на своя въпрос (на който вие не побързахте да отговорите). Аз обичам да нося кожени якета още от дете, макар че в съветските времена това бе практически невъзможно. Когато засегнахте въпроса за революцията, нещо сякаш ме жегна, защото винаги съм била някак отрицателно настроена към този тип промяна. Самата идея да няма богати е непонятна за мен. Друго нещо е да няма бедни (във всяко едно отношение). Много години се старах да не вниквам в същността на въпроса за революционерите, тъй като с тях ни бяха „закърмили” още в училище, където ми се наложи да мина през всички етапи на развитието на девойките в социалистическото общество. Не успях да стана член на Комунистическата партия, тъй като крехката ми тогава възраст не го позволяваше, а след това всичко в страната ни се промени.

Но когато открих статиите за жените, оглавявали революционното движение, разбрах, че нещата далеч не са така прости. Пред социалистическия човек бе представяна информация за жени от работническо и християнско потекло. Вероятно нещата не винаги са били такива, но в произведенията те се описваха като прости баби или другарки. Кожените якета им придаваха безлик вид, те не приличаха на жени. Такива иронични подметки има Михаил Булгаков в произведението си „Кучешко сърце”. Но когато намерих имената на жени революционерки, останах доста учудена. Това бяха жени образовани и от знатен произход. Например Лариса Михайловна Рейснер. Нейната майка била роднина на Храповицки и Сухомлинови, слуховете твърдят, че предците на Рейснер са били барони от Рейн, откъдето идва и студената й немска красота. Лариса Михайловна е била икона на модата по времето на революцията. Образът на жената революционерка, която водела матросите в бой, без да отстъпва по издръжливост на мъжете, е бил изграден именно от нея. Александра Коллонтай, наричана „Ерос в мундира на дипломат” била от богато уважавано генералско семейство. Заемала поста народен комисар.

Темата за жените в кожени якета вече не ме плаши. Възниква обаче въпросът защо жените аристократки са развили интерес към революцията? Възможно ли е причината да е идеята за развитието и невъзможността да се развиват в „стария свят”? Ако в човека е заложена програма за развитие, то той я осъществява, независимо от условията? Възниква още един въпрос: Защо революционерите са поддържали идеята да няма богати, а не идеята да няма бедни? Не са се съсредоточили върху същността на проблема?

Ето така вашата статия за коженото яке ме подтикна да проуча темата за жените в революционното движение.

Жената в кожено яке като цяло изразява образа на цялост, решимост и опит да се утвърдиш или просто да бъдеш значим. В общи черти идеята за революцията и ролята на човека в нея не е линейна, особено когато говорим за образовани и значими хора. Революционността винаги е свързана с нещо ново. Тя наистина понякога води до хаос, но в още по-голяма степен води и до стил. Вземете за пример Че Гевара, неговата революция във времето не е нищо по отношение на пространството, в което се е проявявала кубинската революционерка Селия Санчес Мандулей. Т.е. идеята за свободата и стремежът към нея, без резки и разрушителни действия, са по-силни от отделните локални събития като например кубинската революция.

Когато прочетеш статиите, материалите и изгледаш документалния филм за Ернесто Че Гевара, започваш да осъзнаваш, че всеки избира своя собствен път, за да достигне идеята за свободата и това по правило оставя отпечатък върху външността на човека, в това число и върху дрехите му. Този път често не е съзидателен, а разрушителен - с пленени, ранени и убити. Има ли начин идеята за свободата и стремежа към нея да се осъществят без резки и разрушителни действия? И ако да, какъв?

Цялата работа е там, че не бива революцията и свободата да се превръщат в емоция.

Интересно. А древните дали са носели къси панталони? В средата на 90-те, когато в петъците нямаше нужда да се съблюдава т. нар. „дрескод” аз носех с най-голямо удоволствие къси кожени панталони, от хубава кожа, тъмнокафява, консервативна кройка, тъкмо над коленете. Днес вече 20 години по-късно срещам хора „от миналото” и един от ярките им спомени е „магията” на късите панталони или атмосферата на 90-те. Или може би това е акцент върху краката? Ако е така, какво е значението на този акцент?

Ако под къси панталони имате предвид препаските, парчетата плат, поличките, тогава да, имало е такива, само якета е нямало. Ако за вас древните са хората, живели през 90-те, тогава да, имало е. Идеята за кожено яке и къси панталони иначе не е лошата, ако темата засягаше краката.

Не разбирам как изобщо кожа, съдрана от живо същество, може да донесе някакви положителни емоции или благоприятна енергия. Кой тук е звярът, този, от когото са свлекли кожата или онзи, който я е облякъл върху себе си? Свалянето на кожата на животните е истински садизъм, а носенето – поощряване на убийството, садизма и безумната жестокост, по логиката на прогреса по-присъщи на първобитните племена, а не на съвременното общество. А какво е изобщо модата – просто временна, изкуствена и измислена от някого „красота”, която след известно време просто изглежда смешна. Истинската красота е в светлата душа и чистотата на мислите. А ако става дума за тотемната сила, не е ли по-лесно да вземете животното у дома и да си го гледате, храните, обичате и пр.

Разбирам възмущението ви, само че какво общо имат тук тотемите и гледането на животни. Разбира се, можем да разглеждаме живота на животните, като си седим в уютното кресло и се храним с модифицирана храна и това ще бъде един възможен поглед. Съвсем друг обаче е погледът на онези, които живеят в съседство с животните. И все пак не смятате ли, че изразявайки агресивност към действията на другите, вие сами развивате агресивност у себе си? Нито едно действие не бива да се разглежда плоско. Освен това погледът към света на съвременното общество е далеч по-примитивен от този, който нашите предци са имали преди хиляди години, ако се изхожда от концепцията за съществуването на човека, а не просто от реакцията му към това, което вижда и от това, че той се опитва да изрази мненията си по-скоро реакционно, отколкото разсъдително.

14 ноември 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1275

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top