„Бялата лилия” – виртуален тур из Франция с Глеб Чорни

Както е казал Марк Аврелий «Този, който не знае какво е света, не знае къде се намира». Какво може да ни ръководи? Усещанията, чувствата или емоциите. Всяко от тези преживявания обаче крие различни оттенъци. Така ние оцветяваме живота си в различни цветове, без дори да се замисляме колко грубо ги нанасяме понякога върху житейското си платно.

Способността да се отдалечим и да успеем да разгледаме цветовете на живота си е изключително важна. Независимо колко неумело сме ги нанасяли, те са наши и умението да насочваме вниманието си към тях ни дава възможност да се усъвършенстваме. Освен това е важно и да не ги унищожаваме. Защото няма никакво значение дали бъркаме Марк Аврелий с Константин или не, важно е да забележим на какво се основава тази наша грешка.

И така за какво искам да ви разкажа днес? За млякото на богинята Юнона – една история, която ще върви ръка за ръка с историята на Франция. За благородната Юнона, преживяла не едно зло по пътя на съдбата си и превърнала се в прекрасно цвете на вкуса, в символ на вкуса на човека към живота, като тук животът се разглежда като бяла лилия. Човешкото битие е символично, но не всеки може да изрази тази символност.

Предлагам ви да се насочим към едно уникално място-символ, разположено в Живерни (Giverny). То е най-подходящо за нашата задача, а тя е да се настроим към великите тайни и преживявания, които ни очакват по нашия път из мистичните кътчета на Франция.

В Живерни ще се потопим в магичния аромат на сузинон. Той ще ни разкрие великите тайни на Египет, към които така силно се е стремил Наполеон.

Живерни е неповторимо място - то крие тайната на Франция, мистерията на нейния символ, загадката на онова, което е пазило и съхранявало тази велика страна, тайната на самото създаване на страната, тайната на Хлодвиг.

Първоначално ще съберем впечатления от мястото, посветено на небесното цвете – растението, което според преданието когато разцъфне, може да събира и абсорбира есенцията на звездите.

Градината на Лилията е градина, която съхранява тайната на елфите, използвали тези цветя като камбанки при своите свещенослужения. Ако сте късметлии, ще успеете да чуете техния фин небесен звън. Това тайнство има много по-дълбока история, свързана със самата Франция, която буквално е създадена от звученето на лилията и за която лилията е основният сакрален символ, предаден според легендата на Хлодвиг от Небесата при сражението с алеманите при Толбиак.

Така лилията е не само символ на Франция, но и първообраз на сливането на нейния небесен и земен път. Още от времето на Хлодвиг тя олицетворява кралската власт не само в земен, но и в духовен аспект. Възраждането, гордостта и преклонението се превърнали в смисъл и в истинската история на кралските страсти във Франция през символа на природните качества на лилията.

През XII век лилията се превърнала в официален символ на Луи VII, а бялото знаме с три златни лилии олицетворявало предаността към вярата. Изобщо може да се каже, че знаци и символи с лилия са пропили цялата история на Франция, за която самите французи казват, че «etre assis sur des lys» (цялата е разположена върху лилии).

А може би би било по-правилно да се каже, че лилията представлява един мост за човека към собствената му душа, подобно на моста на Клод Моне в неговия така известен парк.

И така след като сме се изпълнили с най-фината есенция на небесната светлина или цвят, можем да продължим пътя си. Придвижваме се към сакралната зона на Франция, свързана с Архангел Михаил.

Островът призрак

Колкото и да го гледаш, колкото и време да прекараш на него, трудно можеш да повярваш, че този остров е истински - водата, вятърът, свещеният пясък, скалите и насред всичко това готическият кристал, израснал на това чудно място през VII век. Не можеш да си представиш, че човекът е създал подобно творение без божието участие. Та това е едно истинско, действително световно чудо.

След като вече сме попаднали на острова призрак, по принцип бихме могли да завършим пътуването си. Смята се, че този остров пази истинската сила на Франция, че той е нейният генератор. Силата, която постоянно се поражда на това място, а то е място на сакрална геометрия, създава особено усещане за Франция.

Смята се, че именно тук се намира една от най-великите тайни на Бретан. Тук ще потърсим първо перлата, която Бретан дели с Нормандия. Това място ни припомня отново за крал Хлодвиг, който бил внук на митичния крал Меровей.

Според преданието Меровей бил заченат на острова-призрак от жената на Хлодион Дългокоси (легендарен крал на франките) и кентавър. Или може би е изкристализирал от перлата. Независимо кой от сценариите е верният, именно Меровей положил началото на първата династия на франките – меровингите. Интересно тук е друго – разбирането на Меровей като един вид мяра, която определя развитието на рода. Мяра, която се крие в знанията за перлата на острова-призрак.

Напълно възможно е самият Меровей да е скрил на острова-призрак свещената перла, за да подхранва тя със силата си истинските управници на Франция. Първи от тях е именно Хлодвиг, който управлява от 481 година. Той е представител на династията на Мерингите, която не се прославя особено, с изключение на Хлодвиг, и скоро бива сменена от династията Каролинги (с което едно ненужно всъщност бива сменено от друго ненужно).

Насочваме се към сакралното място, където е разположена тази перла или мястото, където специални хора са разговаряли с небесните сили. И така, добре дошли в Мон Сен Мишел (Mont Saint-Michel).

Островът чудо Мон Сен Мишел е особено измамлив. Всичко, което виждаме само ни отвлича от истинската светлина, свързана със силата беленос – най-ярката сила на кристалния източник, който може да възприема енергията на Слънцето.

В по-късните времена това място привлича и крал Артур, уелският монах Нений, а след това през XII век и Галфрид Монмутски. По-интересно разбира се е това, че орденът на Тамплиерите използвал този остров за провеждането на своите опити. Именно тамплиерите успели да намерят перлата, която всъщност представлява животворната сила на Граала, съхраняващ в себе си лъчите на Слънцето. И така ако направите правилната обиколка на острова, вие ще усетите силата му и ще почувствате изцеление.

Тук всяко утро се чува вик, напомнящ крясъка на петел, който разкрива още една легенда за символа на Франция – преданието за тази птица. Веднъж в един от ирландските пъбове, където очаквах да се срещна с Магистъра на ордена на тамплиерите, ми се удаде възможността да чуя разговора му с друг посетител. Нека наречем този пъб «Кухулин», тъй като винаги когато срещна нещо сакрално, свързано с келтите и тамплиерите, го свързвам с името на Кухулин.

... двама души в тъмни дрехи и наметнати качулки си шепнеха тихо, но по някакъв удивителен начин звукът се плъзваше по стената и идваше до мястото, където седях, така че чувах всичко. Почти всичко. Двамата разговаряха за някаква сила, скрита на острова Мон Сен Мишел. Тук ще приведа дословно всичко, което чух:

– Извлякохме я от Петела.

– От Петела? – попита вторият събеседник, който говореше с Магистъра, когото очаквах.

– Да, разрязахме петела, както ни заръча ... (не чух името, но бе един от апостолите, както разбрах впоследствие).

– ... апостол? – чу се удивеният баритон на събеседника на Магистъра.

– Да. И така беше ни казано, че петел ще се разхожда в абатството в продължение на три дни. И ние трябва да го вземем и веднага да прекосим града и да стигнем до кулата под ъгъл от 30 градуса, известна днес като кулата на мечтата, да разрежем птицата и че вътре в нея ще намерим тайна. След това трябва да вземем кристала, който ще намерим в нея, и да преминем през лабиринта, който започва от кралските врати. Там трябва да направим келтски кръст и да се отбием в Църквата Св. Петър за инициация.

Ореолът на тайнствеността винаги ме бе привличал вероятно повече, отколкото тайната, на която често гледах с насмешка, тъй като винаги държах на адекватността. Но волю-неволю цяла редица от събития (всяко от които отделно изглеждаше меко казано странно) ме отведе до разкриването на много тайни на келтите, тамплиерите и масоните ...

Като цяло тук от помощ ми бяха търпението и липсата на припряност – ето, вече повече от 15 години капка по капка събирам и разшифровам тайнствената история, която би могла да се означи с името «Граал», ако това име не бе придобило толкова спекулативен характер в дългата история на съществуването си.

През годините, в които събирах и съединявах частиците на сакралната история, писана за ограничен кръг от хора, ме порази нейният обхват и най-интересното нейната цялост, макар че на пръв поглед тя бе разбита на малки частици, дори не на трески, а на кристален прах.

И така, оставям ви древната карта на тамплиерите и ви предлагам да се отправим към следващата точка, с която е свързана самата схема на мярата на тези знания, които ме интересуват!

* * *

А ако търсите някое истински мистериозно място, ви съветвам да се отбиете в този магически замък в навечерието на Белтейн, когато силата на Бялата Лилия запалва перлата. И тя започва да свети...

Черната Мадона

Култът към Черната Мадона е известен в цяла Европа, но е най-разпространен във Франция и Латинска Америка. Някои изследователи го свързват с тамплиерите. Концепцията на Черната Мадона се съчетава много хармонично с различни синкретични учения, в които християнството се смесва с езическите култове, издигащи се към шаманизма.

Във Франция Черната Мадона се свързва най-често с богинята Изида, а в Латинска Америка този култ се съчетава и с местните индиански традиции. Като цяло тук сме свидетели на един символизъм, чрез който християнските ордени по един изключително интересен начин са допускали относително волно отношение към Дева Мария. Тук по всяка вероятност се наблюдават и следи от култа към Орфей, един вид матрична интеграция на вибрациите на мястото с различни вероучения, при което за основа се взима определен понятен за тези учения звукоред, а не умствената представа на учението.

Тази концепция била възприета от келтите, които превърнали звука в цяло учение, като наложили звука върху ритъма. Това се превърнало в основа на ритуала и за тамплиерите, като подобна схема са използвали дори йезуитите. С други думи тук се очертава цял един пласт от знания за преобразуването и изменението. За тамплиерите удачно било не само поддържането, но и създаването на тази идея, тъй като тя им давала възможност от една страна да създадат определено насочено знание за рицарите-послушници от първо ниво, а от друга – да отхвърлят знанията за сакрализацията на пространството, както правели келтите.

Фактически, Черната Мадона е символ на черната матка или матката на мястото. С други думи това е култ към една особена енергийна зона, която може да изменя и усъвършенства енергията. Подобна точка може да съхранява и консервира, например, различните алхимични елементи. Шартърската катедрала, например, е свързана с Божията майка, която пази знанията под катедралата, затова я наричат още „Подземната Божия майка” (Notre-Dame-sous-Terre).

Подобна друидна връзка наблюдаваме и в епохата на ранната християнизация на келтите. Пример в това отношение е богинята Бригита. А връзката между Черната Мадона и келтския извор в Лангедок като цяло сочи директно към култа на преобразуването, свързан със земята (свещения извор в Ним). За такова място се смята още Ле-Пюи-ан-Веле (Le Puy-en-Velay), където се е явявала Дева Мария.

Та ако Черната Дева Мария символизира някакъв извор, възниква логичният въпрос: за какъв извор става дума? Да се обърнем към келтите (при които трябва да търсим отговора на тази загадка, тъй като този култ не само се появява на келтска земя, но и бива поддържан от келтите) – в техния случай можем да говорим за втора система от извори, свързана с кристалите. И ако първата система е свързана с водата, то втората е свързана с определен камък (и по всяка вероятност този камък е черен). Той може да бъде черен турмалин, обсидиан, гагат или оникс. Най-интересното е, че във Франция този култ е най-разпространен на местата, където са живели катарите, албигойците и тамплиерите.

Разбира се много храмове просто са взаимствали тази идея. Същевременно зад култа към Божията майка се крие нещо много по-голям, отколкото просто образът на майката на Исус Христос. Тук трябва да отбележим, че църквите и катедралите са се строили главно на места, използвани като ритуални центрове. 

Интересен детайл в храмовете, свързани с Божията майка, е използваната геометрия, сложила началото на нов стил в готическите катедрали. Геометрията на храмовете се превърнала в основа за този култ (макар че била привнесена във всички католически храмове), като основната идея тук станала трансформацията, рафинирането на енергията на мястото и на самия символ, който храмът напълвал или представял. И така ритуалът влязъл в храма. Именно тази ритуализация на храма била поверена на тамплиерите, като това се осъществило чрез указа на папа Инокентий II от 1339 година. Така всеки тамплиерски храм започнал да носи в себе си идеята за ковчега или идеята за Граала.

Черната Мадона често се изобразява с младенеца, като особено интересно е това, че тя държи някакъв предмет в ръка – кутийка, символизираща както тайнството, така и изобщо кристала.

Така всъщност се появява и идеята за кристалния източник, който генерира енергия, източник с огнена сила. Тук можем да направим и следващата стъпка и да пренесем това определение върху черните изображения и на самия Исус Христос, като този, например, в параклиса на Божията майка в Лорето (Италия) и други подобни изображения в Гватемала, Бразилия и други латиноамерикански страни. Тук Исус излиза на преден план отново в ролята си на учител, трансформатор.

Най-любопитното е това, че култът към Черната Мадона е свързан с конкретните геометрични идеи на пергела и триъгълника, използвани от масоните и служителите на храмовете. С други думи тук категорично срещаме него много важно за тамплиерите, които всъщност са създателите на готическата система.

Първата поява на Черната Мадона е свързана с тамплиерите и датира от края на XI век. Самата църква на тамплиерите символизирала съвършения кристал, който имал осемъгълна структура. На тези условия отговарят рубинът, елмазът, златото и среброто – това са основните минерали за тамплиерите.

Това ни води до още едно интересно светилище в Нотр-Дам-де-Лиес, където тамплиерите отнесли различни кристали. В съчетание с водата те изменяли същността и свойствата на извора, като го съединявали с небесата. Така изворът ставал не просто питателен, полезен и изцеляващ, но и помагал за събирането на небесната есенция (което всъщност представлява и истинната ценност за тамплиерите или „златото на тамплиерите”, за което така много се говори). А самият процес на напълването на кристалите или кристализацията също символизира идеята за Черната Мадона.

И така смята се, че в това светилище Черната Мадона се кристализирала, а около нея построили храм. Именно процесът на кристализация свързва идеята на Черната Мадона с Изида. Подобен процес намира проява и в образа на Черната Мадона в Гуадалупе (Испания). Обективно казано Черната Мадона символизира тъмно-кафявия цвят или цвета на преобразувания цинобър в резултат на алхимичния процес. Така тук се сблъскваме с уникалните знания на тамплиерите в областта на алхимията.

Като цяло в идеята за Черната Мадона се пресичат не само корените на култовете на Изида и Озирис, Дионис и Орфей, култът на Черната майка (Кали Ма), но и всъщност всички алхимични култури, включително и кабалистичната. Затова интересът на тамплиерите към мястото, където тези знания се пазят не е никак изненадващ, тъй като те свързвали култа към Черната Мадона не само с Божията майка, но и със самия Христос.

Образът на Черната Мадона можем да срещнем във всички страни от Стария свят – от Испания до Полша. Пример от Италия е параклиса на Божията майка в Лорето. Тук Дева Мария и Христос са изобразени черни, както е и в църквите на Свети Лазар и Свети Стефан в Генуа. Тук трявба да споменем и римските храмове – параклиса Боргезе, църквата Санта-Мария Маджоре („Света Мария Велика”, една от четирите главни базилики в Рим) и малкия параклис в катедралата Свети Петър в самото сърце на Ватикана.

На стената на вестария на църквата Свети Франциск в Пиза можем да видим житейската история на Божията майка, като тя е изобразена с черно лице – изображението е подписано от Тадео ди Бартоло и датира от края на XIV век.

Най-известната Черна Мадона, проницателно описана от известния алхимик от XX век Фулканели, се намира разбира се в Шартърската катедрала (Франция). В марсилската катедрала Нотр-Дам-де-Конфесион (Notre-Dame deConfession) благородната Черна Дева държи в ръцете си скиптър, а главата й е украсена с корона с три върха.

Божията майка с черно лице от малкото френско селце Рокамадур се използва като обект на поклонничество още от 1166 година. Смята се, че тук в катедралата Нотр-Дам-де-Пюи иконата на Божията майка и чудотворните мощи на свети Амадур притежават огромна целебна сила.

Не по-малко известна е и Черната Дева от църквата Сен-Блез във Виши. Освен това голям брой църкви с изображения на Черната Мадона има и на територията на планинския хребет Монт-дьо-ла-Мадлен (Mont de la Madeleine). Масивът дължи наименованието си на предание, според което статуята на Черната Мадона (Madone des Fenêtres или Мадоната на прозорците) била донесена тук от самата Мария Магдалина.

В базиликата на Черната Божия Майка (La basilique Notre-Dame de Bon-Secours) в бретанския град Генган (Guingamp) ведно са се слели идеите на мистичния култ и тайните на келтските знания.

Подобни фигури могат да се видят и в църквата Триксен в Тирол (Австрия) и в няколко храма в Аугсбург (Бавария, Германия). В паулинския манастир в Ченстохова се пази чудотворната икона на Пресветата Дема Мария или Черната Богородица. Неслучайно тази икона е най-почитаната в Полша и играе ролята на пазителка на страната.

 

Броселиандската гора

Животът на легендите и сказанията зависи от нашата вяра…

Търсенето на тайните знания и ключове, а най-важното източници, ни приближава към матрицата на знанията, скрити в местата, които ни интересуват. Именно тук се намира ключът към разбирането на много тайнства, свързани с най-висшите и дълбоки идеи на съществуването, които и до ден днешен вълнуват много хора.

И така Броселиандската гора (наричана днес Пемпонската гора, Forêt de Paimpont, недалеч от Рен в Бретан) привлича общественото внимание именно във времето на тамплиерите и то не без помощта на Кретиен дьо Троа. Независимо как се отнасяме към начина, по който ни се представя историята на тази гора, дори да ни я представят като една от най-приказните гори на земята, тук много неща могат да ни накарат да се замислим, да се вживеем и най-важното да се приобщим към истинското тайнство на свещените знания.

Броселиандсата гора играе изключително важната роля на проводник на познанията и чистата вяра към великия дух, което я прави повече от реална. В същото време обаче тя крие и действителни знания. Тук се пази една друга перла на тамплиерите – камъкът на преобразуванието. Или Граалът, можете да го възприемате както желаете!

Тази гора има неповторим микроклимат и огромно изобилие от целебни растения и минерали. Броселиандската гора, пълна с тайни и загадки, била смятана за тайнствена и загадъчна още във времената на келтите. Именно келтските друиди, които се заселвали не в общините, а далеч от своите племена, около такива извори, където пазели и умножавали тайните на пространството, използвали първи силата и възможностите на тази гора. След това, когато войската на Юлий Цезар нахлула в територията на съвременен Бретан (по това време Арморика), друидите продължили да живеят тук и да пазят тайните на своите магични знания, търсени впоследствие от тамплиерите.

Най-голямата загадка не е, че около това място са се появили много различни легенди и предания, а защо са се появили точно тук. Защо и кому е било нужно това? Тук отново стигаме до Ордена на храма или тамплиерите, които всъщност предизвикали обръщането на всеобщото внимание към това място. Според една от версиите можем да смятаме множеството предания за опит за завоалиране и скриване на идеята, опит да се отвлече вниманието от реалната същност на Броселиандската гора и нейната сила.

И така днес Броселиандската гора е за някои мястото от легендите за крал Артур и вълшебника Мерлин, феята Вивиан, рицарите Ланселот и Парсифал, а за други това е алхимична лаборатория, в която се крие поредната тайна на тамплиерите. Достатъчно е да загребе човек от водите на извора, където се пази перлата на Бялата лилия, за да отвори в себе си извора на най-висши сили.

Изобщо мястото, където тампилерите крият своята перла, е много загадъчно, бих казал дори омагьосано. И ако не бе Магистърът на тамплиерите, който ми подсказа ключа, състоящ се от знанията за фонтана и мокрия камък, нямаше да мога да го намеря. Дори знанията за дванайсетте преобразувания или дванайсетте друидски места нямаше да ми помогнат. Връщах се отново и отново в Броселиандската гора, за да се потопя за пореден път в мистерията на това място. И когато вече се бях отчаял и смятах, че няма да мога да разгадая този ребус, ми се обади канцлерът на едно от комендантствата и ми каза следната фраза: «Изливай водата върху извора, докато водата не се раздели». Не малко вода излях след това, докато не разбрах, че отговорът е в мелницата...

Отговорът е, ако щете, в улавянето на Мерлин в дъбовите дървета, което Вивиан извършва ... Улавяне чрез дъбовете! Това за друидите означава улавяне на кръвта! Това разкритие така ме изуми, че цял ден не можех да дойда на себе си. Та това е идеята за Граала или идеята за улавянето на кръвта от Йосиф Ариматейски! С други думи тук става дума за условие за консервиране на енергията, подлежаща на развитие.

И така гората всъщност служи като консервант. Да се намираш в нея означава, да си в процес, който те води към нещо. Освен това то сочи и към самата цел, заради която този процес се извършва. Затова тук си спомних един витраж, на който Йосиф Ариматейски държи два съда: един с делата на Христос или с потта му, а другият – с кръвта му. Удивително!

Мда-а... Някои места са достъпни и открити за очите на всеки пътешественик. А други събуждат въображението ни... Трети пък остават завинаги загадка, независимо колко пъти ги посещаваме и колко внимателно се вглеждаме в тях.

Истински поразително е разнообразието от вълшебни места, които тази гора може да разкрие пред любопитните и любознателни изследователи. Спомнете си, горите винаги са били използвани в човешката история за убежище на необичайни хора и култури, като се започне от келтите и се стигне например до Робин Худ.

Тук е живял и творил знаменитият вълшебник Мерлин. Тук се намира и порталът, през който той е напуснал земята. Тук човек може да попадне в Долината, от която няма връщане (Val sans Retour), където феята Моргана пращала рицарите, изневерили на жените и дамите на сърцето си, може и да посети дома на феята Вивиан.

Всичко в Броселиандската гора въплъщава духа на магията – живите елени, замъците, параклисите, могъщите столетни дъбове, вълшебните извори с необичайни води, омагьосващи онзи, който се осмели да ги опита... Както е известно именно край извора Белантон протича съдбоносната среща между Мерлин и феята Вивиан. Според преданието този извор може да управлява времето: ако намокриш във водата му специален камък, дори и да е тих и слънчев ден, задухва вятър и се излива силен порой.

В езерото Мирор-о-физ (Огледалото на феите, фр.) въздушните създания феите творили своето вълшебство. Феята Вивиан, която живяла в замъка Компер, дълго време пазила меча Екскалибур, който щял да направи собственика си храбър и непобедим. С помощта на този удивителен меч Артур удържал множество славни победи.

Друидите, келтските жреци, дълги столетия вършили своите дела именно в Броселиандксата гора – тук раздавали правосъдие, принасяли жертви и предсказвали бъдещето... Именно с друидите са свързани и преданията за действителния прототип на легендарния магьосник Мерлин. Много историци смятат, че Мерлин е действителен човек, роден от монахиня, която бива захвърлена заради греха си в изгнание от съседния манастир и среща в тайнствената гора келтските жреци – именно те предават знанията си на сина й.

В Броселиандската гора има безброй чудеса. Например златния кестен, заобиколен от пет черни дървета; могъщите дъбове, сред които и дъбът Гильотен, който цъфти вече повече от хиляда години и в чиито ствол могат се поберат дванадесет души; уникалният Извор на младостта...

Както казват, който има очи, да гледа, който има уши, да слуша... Броселиандската гора пази тайните си в продължение на хиляди години и ги разкрива само пред онзи, който е готов да се настрои за срещата с магията на този велик келтски лес.

Посещението на тази гора най-малкото ще ви потопи в мита за Артур, а в най-добрият случай – в действителността на тамплиерите. Още от древни времена тук идват хора, които се опитват да постигнат дълбоко преобразуване, свързано с космогоничното разбиране за причината за идването на човека на тази планета. Днес тук идват онези, които искат да осмислят нещо необичайно в живота си или да се докоснат до тайнството, което привлича всеки човек още от младежката му възраст, когато се среща с магията на приказките. В същото време трябва да осъзнаем, че те са приказки само за онези, които живеят чрез въображението и фантазията си, а за децата те са действително изживяване на чудото.

И като цяло не бива да се ограничаваш до странстването с цел преживяване – в един момент трябва да изтеглиш меча си от скалата!

За идеята на меча може да се говори много, тъй като той е нещо повече от оръжие. Мечът от самото начало е предназначен за осъществяването не толкова на физически, колкото на мистични задачи. Той е символ на възможностите, свързани с мярата на силата. Именно тази идеята за мярата служи за основа при съчетаването на разбиранията за ролята на рицаря Парсифал и крал Артур.

Мечът е своеобразно мерило за ценността на живота. Тук между другото се разглежда не философския аспект, а напълно конкретния аспект, заложен в идеята за прилагането на нашите сили, от което зависи и успехът на това, с което се свързваме. Освен това разбира се идеята за самата поява на меча и процеса на създаването му лежи в основата на съществуванието на великия ковач Гоибниу.

В нашия случай ни очаква кладенецът на меча Екскалибур – езерото Компер или първата спирка в мистичната гора, където Вивиан обучавала Ланселот в подводния си замък, т.е. мястото, където определена сила кристализирала под името Ланселот. Най-интересното тук е мярата на съвършената сила на име Екскалибур. Смята се, че замъкът Компер, разположен на брега на езерото, възпроизвежда идеята за подводния замък, неговата геометрия.

И така само този, който е познал мярата на силата или тайната на меча Екскалибур ще може да премине към едно друго състояние на битието, към възможността да премине през моста, водещ към извънвремевото съществуване. Тук всъщност стигаме до втората спирка в мистичната гора – тайният мост, който символизира преминаването на временното пространство в извънвремевото. На този мост низшите форми на преживявания се разтварят и се появяват висшите. Мостът е също така и символ на връзката на миналото с бъдещето. Целият ни живот всъщност се свежда до въпроса: Ще можем ли да преминем моста, който ни отделя от миналото или от ненужното?

Нашият плен е в това, че сме заложници на пространство, което ни разрушава. В Броселиандската гора символ на това пространство е Вивиан, с която всъщност се бори Мерлин. Докато се намираме във властта на пространството, което ни влияе разрушително, ние не просто не можем да се отправим в търсене на Граала, а не бихме могли да го използваме, дори ако той се окаже в ръцете си.

Така за да можем не просто да боравим с идеята за Граала, а да бъдем в състояние да го опознаем, ние трябва да преминем през 12 условия. С вас вече минахме две от тях – първото е наличието на силата, символизирана от меча Екскалибур и второто е преминаването през моста. Матрицата, разработена от келтите и намерила въплъщение в създаването на съвършения човек Кухулин, се осъществява в идеите на Броселиандската гора. В идеите, които далеч не са приказни, макар че днес биват представяни по този начин и ни отвеждат назад в дълбините на вековете.

Сега трябва да тръгнем на път. След като сме преминали по моста, попадаме в Долината, от която няма връщане. Преди да пристигнем тук обаче, трябва да разберем дара на речта. Дарът на речта е мярата на звука, която ни е необходима, за да попаднем в извънвремевото пространство.

Ако сме се добрали до отвъдната страна на реката, т.е. пресекли сме моста, вече няма връщане назад. Попаднали сме в Долината, от която няма връщане. Това означава, че сме се освободили от влиянието на временните енергии и сме преминали към извънвремевите. Извънвремевите енергии ни водят към законите на кристализацията. Законът на кристализацията или третата спирка е камъкът на съдбата. Подобно на моста, камъкът носи преди всичко символичен смисъл.

Най-важното е, че той представлява определена зона, свързана с кристализацията или способността, която води до нея. Самият процес на изменение е свързан с единадесетата спирка – спирката на трансформацията или могилата на гигантите. Разбира се във версията за крал Артур Долината, от която няма връщане, е по-скоро образ на място, където са изпращали неверните любовници. До-артуровската епопея обаче е много по-интересна – според нея това е мястото, където са провеждани изпитанията на друиди. Това се дължи на факта, че самата област има определена енергийна активност и човек трябва да може да надделее над нея, за да постигне определено майсторство.

С други думи това място е мерило на силата и този, който не може да се справи с тази сила, се превръща в неин заложник. Ланселот всъщност представя именно идеята за онзи, който успява да премине изпитанието на Долината – в резултат на това Броселиандската гора получава и негласното название «гората на Ланселот».

 

Така Ланселот представлява идеята за вечността. Днес тя е запечатана в символа на Златното дърво, около което са разположени няколко черни дървета. Това е своеобразен символ на борбата в Долината, от която няма връщане. Златният кестен символизира четвъртата спирка.

Най-интересна е следващата спирка – Езерото на феите (Miroir-aux-Fees), което символизира знанието на Броселиандската гора. Това е така да се каже огледалният свят. Огледалният свят е петата спирка, където е заложен информационния код на Долината, от която няма връщане. Това е така да се каже нейната матрица. Езерото на феите или вълшебното огледало на Мерлин е мястото, където феите пазели знанията на гората. За владението над това огледало се водела вечна борба между Вивиан и Мерлин.

Макар че Вивиан била ученичка и любима на Мерлин, тя много искала да контролира езерото, защото този, който го контролирал, владеел информацията за всичко, свързано с магическата гора. Това езеро пази и до ден днешен много тайни. Една от тях е свързана с легендарния меч на Артур - Екскалибур, който, смята се, днес се пази именно в езерото.

Едно от най-важните знания, пазени в Езерото на феите, е свързано със Скалата на трансформацията, известна още като скалата на неверните любовници (Rocher des Faux-Amants). На това място протича най-важното действие на първична кристализация, при което става цялостно преустройване на всички телесни системи. Скалата е сякаш разделена на две, което е свързано с двата взаимонасочени потока на енергията.

Особената енергия на това място го превръща в лабиринт и преминавайки през него, човек бива посветен в Долината или посветен в камъка Лиа Фол (Lia Fáil), Камъка на съдбата. Този, който премине през скалата, преминава през шестата спирка, която му дава възможността да върне времето назад.

Обръщането на времето назад е една от основните идеи на това място – тя е свързана с Извора на младостта. В гората има три такива извора: единият е свързан с Ланселот, вторият – с Мерлин, а третият – с Вивиан. Изворът на младостта е седмата спирка.

Изворът на младостта е като цяло основна тема за келтската алхимия и е свързана с идеята за Котела на изобилието. Това е място, източник на постоянна сила. Изворът на младостта е безсмъртна храна за онзи, който се е освободил от влиянието на времето. Той представлява като символ също Граала. В крайна сметка тук тези две понятия стават неразделни.

Именно водата от свещените извори е основната напитка на пира на боговете, която осигурява най-висшето преживяване на божествената мощ. А знанията за извора са всъщност знания за вечния живот, представяни от бог Дагда.

И така ние с вас преминахме през трите основни знания, скрити в Огледалния свят: мечът Екскалибур, свързващ знанията за свещения меч на бог Нуаду, Извора на младостта или Котела на изобилието на Дагда и Камъкът на съдбата. Сега ни очаква последното и най-важно знание за преобразуването – знанието за всепроникващото копие на слънчевия бог Луг.

Това е най-важният символ на възвратността, при която се достига възможността за придвижване между световете. С този символ е свързано мястото или порталът, през който преминал в отвъдното Мерлин. Наричат го още могилата на Мерлин, но всичко е в действителност много по-интересно и разбира се сложно. Очаква ни още едно истински трудно изпитание: посвещаването чрез всепроникващото копие на Мерлин. Това е осмата спирка, свързана с онзи, който е преминал през изпитанието на Долината, от която няма връщане.

Това място е обвито в много тайни, легенди и предания. Едно от тях е свързано с мистичните ритуали и церемонии на друидите още преди появата на Мерлин. Мястото, където е погребан Мерлин представлява портал, през който от незапомнени времена маговете преминават в отвъдния свят.

Това място е свещено за много поклонници, които се опитват да влязат тук в контакт с Мерлин. Казват, че тук и до днес се чува гласът на Мерлин и дори неговият смях.

Историята, свързана с гората, може тук да завърши, ако не ни интересуват тайните на тамплиерите. За тази цел обаче трябва да разберем още няколко важни условия. Едно от тях е свързано с разбирането на пространството, където енергията може да се развива. Символ на това пространство в гората са Градината на монасите или деветата спирка и Домът на Вивиан или десетата спирка, свързана с консервирането на енергията.

Самата идея за дванадесетте спирки е заложена в идеята за кръглата маса, която е представена от единадесетата спирка – дъбът Гильотен, в чиито ствол могат да се поберат 12 души.

Дванадесет души, дванадесет условия, дванадесет рицаря... Всичко това са ъгли на едно единно знание. А това единно знание е Граалът, който е свързан с името на Галахад.

Рицарят Галахад или човекът на знанието е този, на когото е подвластно знанието за това къде и защо. С неговото име е свързан Граалът. А на мястото, свързано с Галахад пък е построена Църквата Треорентек.

Тази църква крие не само тайните на тамплиерите, с нея са свързани и идеите на Галахад, които тепърва ще опознаем през призмата на катарите и разбирането за усъвършенстването, даващо ни почти абсолютно съвършенство в познанието и основано на същинските знания за това усъвършенстване, а не просто на тяхното заявяване.

 

Астралният град

След приказната гора пътят ни води към древните мегалитни светилища, местата, населявани още от древни времена от боговете. Това тук далеч не е приказка за сватбата на цар Петър! Тук става дума за действителност, с която ви предстои да се сблъскате, ако се окажете на правилното място в правилното време.

Това място носи истински магическа сила – тук се крие съкровището на тамплиерите. Те го скрили, не за да не бъде открито от хората, а за да продължат делото на келтите, които строели Астралния град в Горен Бретан. Това място било построено от удивителни хора, които можели да повдигат огромните камъни, наричани менхири, както и да управляват и настройват резонанса на силата на Земята с помощта на долмените.

Днес историята на камъните, разположени в Карнак (от «карн» - купчина камъни, бретонски) е обвита в легенди и сказания, а в миналото това място било изпълнено с тайнствен смисъл.

Тези долмени и менхири образуват най-мащабната мегалитна лаборатория в света, съдържаща 13 енергийно-честотни нива. Карнак е най-голямото съоръжение, което променя пространствените характеристики на Земята. На това място и до днес знаещите и умеещи хора подхранват силата си.

Материализацията на камъните тук се случва около 4500 г. пр. н. е. Това е едно специално място, където всеки ден по един магически начин се получава пречупване на пространството. Карнак винаги е служил за специални цели, свързани с поддържането на връзката с по-високочестотните проекции на Вселената чрез основния символ на това място – менхира на друидите.

Менхирът на друидите е камък, който според легендата или е паднал от небето, или бил донесен от великан и поставен вертикално в земята. Първоначално той тежал 350 тона и бил 20 метра висок. Нищо романтично в общи линии, но пък чудото си е напълно истинско.

Възрастта на менхира се изчислява на около 6000 години. Неговата задача била да извършва на това място определени енергийни изменения, от които се ползвали докелтските и келтските народи. Днес този камък е разделен на четири части (заради земетресението от 1722 година).

В миналото менхирите можели да създават собствено потомство, както днес правят хората. Особените характеристики на пространството, а именно възможността за кристализиране, били много явно проявени на Земята. Появата на Карнакските камъни се свързва с различни митове и сказания: говори се, че те са потомци на менхирите от остров Бел-Ил-ан-Мер (Belle-Île-en-Mer, фр.; Enez ar Gerveur, брет.; Vindilis, лат.) или че са дело на свети Корнелий. Понякога твърдят, че тези камъни са се материализирали във Вселената и били спуснати на Земята, но тази верига, плеяда, сбор (наречете ги както искате) от камъни и до ден днешен предизвиква у едни любопитство, а у други мистичен интерес.

Има теория, че камъните, които са се образували преди около 5000 години и първоначално били сравнително малка група, в продължение на 2000 години расли, материализирали се и след време започнали да заемат площ с радиус около 5 километра, а броят им приближил 5000 – 10 000. При това всички камъни съставлявали сложна композиция с ясен и сложен геометричен модел. Паралелните линии, ъглите и тринадесетте реда – всичко това образува един магически квадрат в пространството. Точката – ориентир за всички тези камъни се явява погребалната могила «Сен Мишел».

От нея сякаш израстват три системи:

  • Менек (L’alignement du Ménec), която се състои от 11 линии (днес тя включва 1100 менхира), разположени на 1200 метра площ.
  • Кермарио (L’alignement de Kermario et le Manio) – 1000 менхира в десет линии с долмена.
  • Керлескан (L'alignement de Kerlescan et le petit Ménec) – 555 менхира в тринайсет линии.

Погребалната могила Сен Мишел

Погребалната могила Сен Мишел е един от ключовете за разгадаване на камъните на Карнак. Той е свързан с идеята за камъка на Мерлин или камъка на преобразуванието, т. е. този алхимичен или философски камък, който може да възпроизвежда и източва енергията.

Този камък бил скрит или се е материализирал в тази погребална могила и впоследствие сформирал тази удивителна система от камъни, наброяващи 10 000 мегалитни структури. Този изначално правилно създаден в геометрично отношение хълм с височина 12 метра и основа 125 на 60 метра се превърнал в земна матка, която и до ден днешен възпроизвежда особена енергия.

Мястото, на което бил създаден Магическия камък, било отбелязано с долмена.

 

Апокалипсис до живот

 


Замок Анжера

Всеки път представлява повествование, което ни дава следният избор: или да станем част от него, или да превърнем повествованието в чат от живота си. Когато ние сме част от пътя, то рано или късно ни очаква апокалипсис, защото ако не решаваме и не владеем пътя си, той владее нас.

Всичко казано дотук може смело да се отнесе и до живота на един от най-известните и загадъчни рицари на Средновековието – английският крал Ричард I Лъвското Сърце (управлявал между 1189 и 1199 година), който, без да става истински рицар (макар че го желаел с цялото си лъвско сърце), търсел същите знания, които са довели тук днес и мен. Пътят ме изведе до едно от най-противоречивите места в историята на Бретан – замъкът Анже (Château d'Angers).

Замъкът е разположен на едно от свещените келтски места, в най-силния енергиен център, където бил осветяван Граалът. Именно тук Ричард Лъвското Сърце решил да стане странстващ рицар, след като му показали свещената чаша. Според думите на магистъра тамплиерите свързвали това място с Йосиф Ариматейски, който според преданието се спрял тук по пътя си към Авалон.


Гобеленът «Апокалипсис»

Това е така да се каже все още «дреболия», тъй като именно тук е разположен и един от входовете към Авалон, скрит днес от замъка. И не само входът към Авалон, но и проходът към един от свещените келтски извори – остров Ман.


Ричард I Лъвското Сърце


През XVI век замъкът се превърнал в любимо място за средновековните алхимици, благодарение на Екатерина Медичи, която тайно се срещала тук със Сен Жермен.

Нацистите пренебрегнали този факт и решили да използват замъка за своя проект Аненербе. В замъка те устроили лаборатория, чиято тайна остава неразкрита и до днес, тъй като немците я взривили при отстъплението си. Според едната от версиите обаче там били подготвяни съвършените хора, които след това били прехвърлени в Аржентина.

 

Замъкът Шамбор

Замъкът Шамбор (Chаteau de Chambord) в долината на Лоара е най-алхимичният продукт на епохата на Средновековието, като неговата роля се заключавала в това да изменя качеството на мястото и на неговия хазяин – краля на Франция Франсоа I от династията Валоа. Замъкът въплъщава всички тайни на сакралността: във всеки един момент тук човек може да дойде и да търси, да търси... Подсказаното ми от магистъра на ордена на тамплиерите обаче далеч не се вписва в това определение! Оказва се, че много замъци са били строени като прикрития и замъкът Шамбор е едно от тези съоръжения – тук трябвало да се материализира Йоан Кръстител.

Как и защо Франсоа I е разбрал за това не се знае, но той извикал за осъществяването на проекта Леонардо да Винчи. Това място трябвало да осъществи и много от идеите на съвременните тамплиери.

Сега обаче ще ви разкажа само един детайл: работата на Леонардо „Йоан Кръстител” и стълбата, по която той трябвало да се спусне. Тази стълба възпроизвежда ДНК на великия светец. Това обаче далеч не е всичко... Той, Йоан Кръстител, показал на Леонардо да Винчи пътя след смъртта му. Изобщо това е едно място, което трябва непременно да се види.

 

 

Шартър

Планът на тамплиерите, осъществяван от Великия магистър Гийом Шартърски, бил нарушен от римския Папа Хонорий III, за когото превземането на Йерусалим се превърнало в най-важната мисия на цялото му управление.

Вместо да се концентрира върху завършването на лабиринта за Черната Мадона и да отдаде всичките си сили на приключването на строежа на най-важния на този етап храм за провеждане на тайните ритуали на тамплиерите, Великият магистър бил принуден да тръгне на Кръстоносен поход.

Разбира се идеята привидно била осъществена и храмът на Дева Мария бил издигнат, но събитията, случили се с него впоследствие, говорят за нарушаване на пропорцията на сакралната геометрия, което не е трябвало да се допуска в никакъв случай. Шартър е най-важната точка, свързвала рицарите, които пътували до Светите земи и обратно. Това бил и тайният път към Авалон или по-вярно е да се каже „мярата на Авалон”. Тук пред мен се разкри още един аспект на Граала.

Най-сетне разбрах какво е имал предвид през цялото време Приорът! Интересното е, че този път трябваше да се срещна с него, за да обсъдя процеса на посвещаване и инициация. До мен достигна една неясна реч на тема Тринайсетте мери. Тогава не успях да фиксирам какво казва той, а всъщност е ставало дума за Граала!

Граалът е кристал от тринайсет мери. Всяка мяра има материално въплъщение и всички те трябва да бъдат събрани. А Шартър е ключът към попадането в Авалон. Той е мяра! Шартър е усукан под определен ъгъл и именно това ми предстоеше да разгадая.

„През пещерата на Шартър трябва да мине спасителят” – отекваха в главата ми думите на Приора.

„Ето какво прави там Черната Мадона! – с пулсация през мозъка ми преминаваха най-различни невероятни догадки. – Шартър е ключът към разбирането на Граала! Граалът е шартърският лакът. Бедният Гийом, който умрял от страшна болест през 1219 година и отнесъл със себе си вероятно една от най-важните тайни на тамплиерите!”

„И така – продължаваше да се вълнува мозъкът ми – Шартър е куб, вписан в полусфера. Според алхимията това е условие за получаването на философския камък...”


Мярата на Граала

Събитията от последните месеци ме накараха да побързам към Шартър: Трябваше да бъда там в определен момент. Приорът ми даде ключа. Ключът на Мелхиседек се въртеше в главата ми: Едно поражда три, три поражда седем, тринадесет поражда пет.

«А какво са правели там без вино» – започна да ме безпокои умственото натоварване.


«А може би идеята за Шартър е идеята за космически кораб за посветените, който да ги връща в лоното Господне?» - блъскаха се мислите ми от възбуда, че може да успея да открия отворения портал. В крайна сметка според инструкцията трябваше да намеря наклон, обърнат на север. Макар че това място днес е разрушено, по-рано тук е имало свитъци. Още по-рано, в началото на хилядолетието, наклонът е бил достатъчен и келтите са използвали точно него.

Именно през този портал по някакъв начин на крал Карл II Плешиви (IX в.) е бил доставен, а не подарен, както твърди историята, покровът на Божията майка. Дева Мария носила тази дреха, когато раждала Христос. Най-важното вероятно е именно свещеният портал, през който човек може да попадне в Авалон. При всички пожари покровът винаги се е криел в този портал и така оставал невредим.

Този покров има определено значение, което показва, че тази точка е място за зачатие. Това показва и Черната Мадона. «Важно е да намеря тази врата – въртеше се из главата ми – наклонена на север!» Да, това е едно истински свещено място, обединило келтите и тамплиерите. То носи и до днес единния символ на Черната Дева. Там дори олтарът е скривалище на свещения кладенец на друидите!


Олтарът

Този кладенец има важно еманационно значение, а вибрационната му сила позволява той да бъде възприеман като пространствено-геометрично ориентиран обект. А това означава, че той има числова стойност, т. е. може да се възпроизведе математически.

Този разумен, така да се каже, аспект е много важен за разбирането на идеята на тамплиерите, които или работели върху, или предлагали различни форми за взаимодействане с пространството. Това именно представлява и връзката с божественото, скрито зад покрова на Божията майка в Шартър. В същото време изкуството за съзерцаване на порядъка, което било част от ритуала, необходим за опознаването на хармонията, така и не успяло да намери въплъщение в Шартър заради смъртта на великия Магистър.

И то въпреки че в Шартър според едната от версиите се намира и Ковчегът на великия завет – под барелефа с неговото изображение, украсен с надписа «Hic dimittitu Archa Cederis», което означава «Пътят преминава през ковчега». Изобщо тук енергийните еманации са ви гарантирани.

А що се отнася до северния наклон, това е всъщност триизмерната спирала, която отговаря на първия григориански лад. Наложи ми се да пропадна в Портала, тъй като това е мястото, което ни свързва с тайните на Монсегур.

 

Чистите духом

Шартърският портал ни отвежда до мястото, където се формирали съвършените хора. Връзката между Шартър и земите на Лангедок е толкова тясна, че цялата останала част от Франция започва да изглежда нищожна, ако разглеждаме историята на страната от гледна точка на Безвремието. Тук няма как да подминем Пиер дьо Вод-Серн, чиято роля ще опитаме да разгледаме от една по-различна страна, оттласквайки се от установения за него образ на сподвижник на Симон дьо Монфор, натоварен със задачата да изгори на кладата катарските еретици. Причината отново е Шартърският събор, който в този случай изпълнява ролята на заинтересован наблюдател! Това е в общи линии центърът, в който едни тамплиери се изправили срещу други, подобно на войната на Юлий Цезар, при която в крайна сметка келти се били срещу келти.

Френският шестоъгълник, който напомня звездата на Давид в съвременния й вид, разполагал с два основни енергийни котела: единият се намирал в района на Лангедок, а другият – в Бретан. Като следваме така законите на магическия квадрат, т. е. не преминаваме през лабиринта последователно, се оказваме в центъра на окситанската култура, където (както и в Йерусалим) тамплиерите се появили като религиозни спасители.

Основата на окситанската култура били катарите или албигойците. Тази смесица от манихейство с гностицизъм създала вероятно най-съвършения цивилизационен модел в ранното Средновековие. Този модел първоначално опитали да създадат богомилите, а след това и катарите. В същото време въпреки цялото величие на това течение, при него се забелязва и една умствена уязвимост, която довела до слабост във формирането на силата. С други думи катарите повече следвали, отколкото да преобразуват. Това не би било проблем, ако самите те не твърдели, че най-важно е именно преобразуването по време на живота.

Катарите били съвършени хора, чисти от скверност. Един вид продукт, създаден от пространството под въздействието на различни условия. Между другото едно от направленията в катарското или манихейското учение (или павликианското, ако щете) било създадено на Балканите от попадналите там не по своя воля и смесили се с тюркските народи български племена, от които впоследствие произлезли съвременните българи.

Това означава, че днес именно българите могат да се разглеждат като нацията, която, дори да не е вече чиста духом, поне отговаря най-много на това понятие. Бих казал дори, че това е един етнос-орден, който тепърва ще се проявява. А тъй като самите те са станали част от катарското движение, самата идея за пълно въздържание от увреждащото не може да не предизвиква уважение към всички, участвали в създаването на идеята на катарите или идеята за съвършенството.

Особено внимание изисква и разликата, която се правела между понятия като «вяра и «вярване». Вярата на катарите налагала активни решения: пълно въздържание от това, което уврежда. Това напомня за идеята на келтските заклинания «геш». Катарите се стремили към девственост във всичко, вярвали в пречистването приживе, а най-важната светиня за тях бил Граалът, символ на христовата кръв и преобразуването на кръвта на истински посветените.

И така през 1209 година папа Инокейнтий III обявил Албигойския кърстоносен поход срещу християните катари. Симон дьо Монфор оглавил похода и загинал от собствения си катапулт. Войната продължила 9 години и поставила началото на дейностите на инквизицията, осъществена на практика от доминиканците.

Последният съвършен катар, Гийом Белибаст, бил изгорен на клада в крепостта Вилеруж-Термен през 1321 година. Негово е пророчеството, че лавровото дърво ще се окичи в зеленина отново след 700 години. Именно на катарите принадлежи заслугата за запазването не само на Граала, но и на знанията за него – знания, съчетали учението на албигойците, серафитите и дори тамплиерите в идеята за дванайсетте перли на Граала. Това ни връща малко по-назад в историята към това как тайните се пазели, като знанието се поверявало на един от дванайсет равина! С други думи на практика имало дванайсет или дори тринайсет Граала!

Тъй като постоянно настройвали духа си (което всъщност е и тайнството), катарите като носители на усилието и търпението успели да скрият не само знанията за Граала, но и самият Граал. В нощта на 15 март 1244 година той бил изнесен от замъка на Монсегур, където на 1 март изгорили 200 катари на кладата. В коя от 42-те свещени точки скрили катарите своите знания и съкровища? По всяка вероятност в Рен, мястото-лабиринт, обединило в себе си почти цялата история на Франция. Лабиринтът или замъкът Со е едно от тайните наименования на специалните места на катарите, изиграли изключително важна роля в тази история.

Този замък обединява катарите с тамплиерите, което е особено важно за разгадаването на нашата тайна, свързана с неясните събития около 13 октомври 1307 година, когато кралят на Франция Филип IV Хубави започнал открита война срещу тамплиерите. Причините за тази война били няколко. Една от тях била тайнствената планина Безу в Рен льо Шато (която обединила всъщност тамплиерите с катарите) и сакралният кладенец на тамплиерите, където и до ден днешен се пази сребърната чаша.

А идеята, че папа Климент V бил син на пра-пра-племенника на великия магистър на тамплиерите Бертран дьо Бланшфор ни навежда на много интересни мисли, дори и това да е само слух, с каквито тази история изобилства. Например, че папа Бенедикт XII бил чичо на Пеир де Палайан.

 

Съвършените

Местата, избрани от Съвършените (т. е. последната цивилизация, стремяща се не просто да достигне най-висшите преобразувания, но и да премине на друго ниво на съществуване) били определяни и пазени от катарите.

Свързаната с катарите албигойска история е уникална. Тя може да се разглежда под толкова ъгли, че поражда множество версии. В същото време изключително интересен е и самият факт за създаването на едно съвършено общество.

Още по-интересна е подготовката на Съвършените за напускане на този свят. За Съвършения последният ден бил особено важен и той се подготвял за него най-старателно. Тази подготовка течала на няколко нива, като самите катари били подразделени на четири групи: жители, вярващи, проводници и съвършени, и в зависимост от нивото, което се определяло съгласно конкретни свойства, за всеки бил подготвен определен живот в посмъртното му съществуване.

Катарите достигнали онова, което тамплиерите не успели да направят и което ги накарало да се обединят. Вероятно точно тези знания откриваме впоследствие в Андите, където тамплиерите продължили да работят върху идеята за създаването на съвършения човек.

Трябва да се спомене, че и Адолф Хитлер търсел целенасочено знанията за създаването на Съвършения човек. А върху подобно общество работели и богомилите - предвестниците на катарите, които черпели енергия от Белинташ.


Съвършеният

Катарите ни оставили в наследство удивителни знания – както за идеите на самия Граал, така и по отношение на схемите на портала, където били съхранявани свещените перли на Граала.

Схема на портала

Порталите на Пиренеите


Езерото Алет


пещерата Масабиел


Лаграс

Бюгараш


Пейрпертюз


Галамюс

Рен-ле-Шато


Ластур


Монсегюр

 

Тайната на мярата

  На кривия му е по-трудно, отколкото на слепия: той вижда от какво е лишен.
Виктор Юго „Парижката света Богородица”


Именно тайната на мярата може да управлява пространството, в което се намираме. Това е поезията на пространството. Поезията на пространството е ритуалът, а ритуалът е лабиринт. Лабиринтът е схема, а схемата е алхимия. Алхимията е преобразуването, а преобразуването е осъществяване. Осъществяването е градус от усъвършенстването.

Най-загадъчният и важен елемент от знанията на тамплиерите е ритуалът или по-скоро мярата му. Това е нещо като капсула, поглъщаща пространството, която може да се сравнява с процеса на евхаристия, само че вместо хляб и вино се приема геометрия, която се създава чрез ритуала. Геометрията на пространството отговаря на геометрията на тялото и кръвта на Исус Христос. В Тибетския будизъм тя съответства на тялото на Буда.

Най-важната част от ритуала е променянето на качеството на човека. В процеса на ритуала (в зависимост от нивото му) посвещаваният преминава през лабиринт, в който са представени седемте тайнствени спирки: инициация, усвояване, свещенство, съединяване със Светия Дух, пречистване, тайнство (захранване) и озарение.

Ритуалът е тайнство, а не просто красиво действие. Той представлява своеобразно построяване на храм с цел да се получи, най-малкото, жизнена сила, а в най-добрия случай – да се постигне трансформация. Най-важното тук обаче е, че това е едно от условията за освобождаване от временните прегради, т. е. това е лаборатория, която ни дава възможност да разберем принципите за освобождаване от времето.

Мярата се появява в ритуала благодарение на тамплиерите, когато те, вместо просто да следват идеите за присъединяване, започват да изграждат ритуала. Това означава, че именно благодарение на мярата, се е появил и алхимичният смисъл на ритуала. Тази поява датира условно от XI век. Разбира се, това не означава, че подобни идеи не са съществували преди това (та нали лабиринтът е бил създаден много по-рано), но тогава елементът на осъзнато участие в ритуала не е съществувал. За създаване на ритуала можем да говорим в условията на съществуване във временното пространство, т. е. изхождайки от задачите за подчинение на юлианското летоброене или по-скоро за освобождаването от него.

Мярата е пътят към храма, пътят към самия себе си. Размерът й е едно коляно (за разлика от лакътя). Особено интересно е, че в древните времена, когато хората се ръководели от пространството, мярата бил лакътят, а във временния свят – коляното.

Това е тайната за 22 букви на еврейската азбука. Тоест това е коляното! Или лакътят? Или това са 11 спирки на Христос!

И така, за да опознаем нещо, първо трябва да разберем матрицата на елементите, т. е. това, което формира условието за ръст или налагане, или това, на което можем да се облегнем. Тук не бихме могли да минем без базовите тотемни принципи, т. е. елементите. Елементите могат да представят пространството в извънвремевото си излагане и тогава говорим за стихиите на покоя, движението и преобразуването. Върху това е изграден и ритуалът. Но за да внедрим тези три стихии, са ни необходими извънвремеви условия.

Извънвремевите условия са съответните места. Но откъде да ги вземем? За тази цел ни е необходим храм, който може да създаде геометрията на извънвремевите условия. В същото време, за да построим такова съоръжение, са ни необходими строители на храма. Само при такива условия бихме могли да опознаем матрицата на мярата. Но самата мяра можем да опознаем и в линейни координати, и в този случай ще са ни необходими петте елемента.

Петте елемента

Петте елемента показват формата на материалния свят. Това е, така да се каже, силата на вярата в това, че нещо съществува и това нещо е видимо. Видимото е съединеното. Именно тези знания били изучавани до края на XIV в., може да се каже дори до средата на XV в., но унищожаването на мярата – неправилното разполагане на хората в пространството – довело до измирането на цели народи.

Получил се значителен разрив в достигането до знанията, завещани ни от древните цивилизации (особено от келтите); дори до онези, които не били толкова отдалечени от нас по времето на различните ордени. Това било свързано, преди всичко, с изчезването не толкова на множество антични и постантични величини, колкото със знанието на хората, които обработвали тези знания.

За нас днес най-трудният момент е загубата на ритуала, т. е. знанията за него и знанията за мярата. Всички възстановени ритуали нарушават законите на тайната. Те не могат дори да обяснят къде се намира Граалът и най-важното – защо се намира там. Защото важен е не самият Граал, а силата, която той носи.

А дадено вино или лекарство не се съхраняват правилно, независимо от силата си, те ще умрат. Граалът е събирателна конструкция, съставена от 13 капки. Само при съединяването на тези капки, може да се получи необходимата течност. Тя може да се приеме или веднага (на теория, макар че на практика те не могат да бъдат доставени на едно и също място едновременно), или капка по капка. Всяка от тези капки има свое образно наименование (например «мечът на Екскалибур», «копието на Лонгин» или «копието на Кухулин»).

Ние не бихме могли вероятно да възстановим или по-скоро да работим за възстановяването на тези знания, без резултатите, които по-късно тамплиерите получили в Андите и без шотландците, запазили наследството на Брюс и на същите тези тамплиери. Тук няма как да не споменем и Наполеон (който започнал да събира тези знания, след като попаднал в библиотеките в Александрия и Рим) и, колкото и да е парадоксално, Хитлер, който ги търсил в Тибет и подложил на изпитание в Аржентина.

В този контекст най-важната за нас фигура е Карл Велики, който запазил една от тези капки на територията на съвършените хора (катарите) – в Абатството на Божията майка в Лаграс (Abbaye Sainte-Marie de Lagrasse). Това абатство всъщност ще ни даде ориентир. На всички тези места, в определена мяра, се достигало до тайните знания, а хората, които се занимавали с това, били наричани алхимици.

И така от XVII започват да се появяват сведения за продължаване на търсенията в тази област и за активирането на различни ордени, сред които се отличават следните три: на розенкройцерите, на тамплиерите (орденът се сформира през XV век) и на масоните (сформиран през XVII век). Между другото тези ордени се делят вътрешно на различни профили и се опитват по-скоро да завладеят пространството, отколкото да опознаят тайната. Но техните усилия все пак не отиват нахалост и макар този тип организации да напомнят външно най-много група добри хора или пасионарии, вътрешно те се делят на хора, които копаят, за да намерят тайната и хора, които я живеят.

Тайната на Б. С. или тайната на свещеника Беранже Сониер (François Bérenger Saunière, 1852—1917) се превръща в главното свързващо действие, което разкрива загадката на Нотр-дам-дьо-Пари или по-скоро точката на ъглите на тайните знания, свързани с местонахождението на Граала. Именно тази катедрала представлява връзката между XII век и нашето време – тя дава възможност в края на XIX век да се разкрият, с помощта на Беранже Сониер, знанията и да се възстановят законите на последователността на лабиринта, т. е. да се възстанови ритуала. Тук се крие и тайната на тура „Бялата лилия”, който показва законите на ритуала на първите три ъгъла на изграждането на тайното знание. С други думи знанието не се намира, то може да се построи, нужно е просто да се намерят тухлите на знанието. Но ако не бъдат подредени, те никога няма да оживеят.

Най-важното, което се разбира под тези ъгли е, че не е важно какво е пространството, дали то е одухотворено или не, защото до определен порядък всичко е дарено с душа. Разделението на душите протича по вибрационен принцип. Това може да се каже и по следния начин: тамплиерите построили храмовете си на местата на келтите, които открили този ъгъл на живота, докато тамплиерите го вмъкнали в геометрията, като така не просто запазили душата на мястото, но и я развили. Именно тази душа, всъщност, поражда множеството чудеса в различните храмове, тъй като може да призовава, например, Дева Мария, свещения огън или някой апостол.

Какво означава всичко това за нас? Означава, че се приближаваме към тайната на схемите, които тамплиерите строили въз основа на информационната матрица. С други думи докато по-рано имало просто опит да се събира, натрупва и естествено трансформира натрупаното, то с идването на тамплиерите вече имаме алхимия, която се опира не на средоточието, а на усилието на съзнанието. Разбира се, трудно е да се определи кое е по-добро и кое по-лошо; в този контекст за нас важна е връзката на времената.

Безусловно знанията дошли от арабските алхимици. Те били допълнени по един удивителен начин от катарите или по-правилно казано от богомилите, които формирали идеята за мястото за съвършения човек. Никак не е чудно, че тамплиерите са решили да пазят именно тук основния код за изграждането на тайната, който бил изкопан заедно със съкровищата от Беранже Сониер.

Задачата на процеса

Съществуват дванайсет форми на преобразуване или настройки. Всяка форма представлява ъгъл, който отмерва напрежението. Въпросът е във възприемането на това напрежение. Затова задачата на първите три ъгъла се състои в това да се научим да се настройваме към напрежението. Всяко напрежение представлява капка от Граала. Това обаче не е някакво абстрактно или езотерично понятие, а конкретно физическо явление, което може да се означи или алегорично, или чрез кристала.

Първи ъгъл на напрежението

Плащаницата представлява онова напрежение на пространството, което отговаря, например, на перлата (повече можете да прочетете в книгата „Тамплиерът. Мяра”) То може да се представи и чрез първия апостол – Петър. Тук важно е да се настрои адептът към ритуала, т. е. трябва да се изработи убеждение.

Нито едно тайно знание не може да бъде опознато без убеждение. Не бъркайте обаче в никакъв случай убеждението с вярата: двете са резултат от работата на различни отдели на главния мозък. Освен това за нас важно е да разберем какво всъщност представлява ъгълът.

Тайната на ъгъла е скрита в идеята на андийския кръст. Самата сила се крие в наименованието на ъгъла, за което вече говорихме. Оттук насетне ни трябват само пергел и триъгълник, с които да изчислим звездата, Слънцето и Луната, които тук имат символен смисъл: звездата е ъгълът на наклон, Слънцето е вертикалът, а Луната – хоризонталът. А първият ъгъл при определени знания за изчислението се равнява на 30 градуса, т. е. това е ъгълът на падане, който може да зададе силата на ъгъла на отразяване. Именно тази тайна са търсили тамплиерите, отправяйки се към Светите Земи. Така те опознали първия ъгъл главно с помощта на арабските алхимици и келтите. Този материал бил обработен и представен в Кабалата – под формата на трите сефирот.

Първият ъгъл е тайната на триъгълника на пространството, третата тайна е тайната на тетраедъра на пространството, единайсетата е тайната на сферата на пространството, дванайсетата е тайната на точката на пространството, а тринайсетата – тайната на излизането отвъд пределите на пространството. Това са всъщност 11-те спирки на Христос или 22-те букви на еврейската азбука, които би трябвало да се броят като +11 и –11.  (Повече по темата можете да прочетете в книгата „Методът. Тамплиерите.”) Това означава, че всяка фигура получаваме чрез един от 11-те ъгъла. Единайсет, всъщност, е кръстът, символ на четирите съвършени ъгъла. Всяка фигура представлява един от единайсетте Граала. Дванайсетият и тринайсетият Граал представляват тайното поглъщане.

Идеята за огледалото или идеята за отражението, използвана от маговете и шаманите, произлиза от разбирането за кристализацията, а ъгълът е условие за тази кристализация. Когато опознаем първия ъгъл, всъщност опознаваме условията за кристализацията и разбираме защо могат да съществуват девет кристала на преобразуването: началните ъгли създават светлината или условието за трансформацията и едва третият ъгъл се разглежда като начало. Дванайсетият ъгъл представлява завършеният процес на изграждане и преходът отвъд предела на тринайсетия ъгъл. Оттук възниква и идеята за седемте сфери.

Опознаването на ъгъла следва различни закони, но всеки ъгъл представлява фигура, а за удържането на всяка фигура са необходими най-малкото шест оси, за да има опора, плюс седма ос, която е преходна. Така получаваме числото седем. В същото време ако свържем ъгъла не към центъра, а към периметъра или дъгата, ще получим осем оси, а ъгълът трябва да бъде свързан към нещо. Така получаваме числото 8.

По този начин всеки бог представлява ъгъла и за това намираме конкретно потвърждение: например бог Брахма бива представян с огледало, което отразява ъгъла. Или да кажем Велес е пазител на силата на ъгъла. Самото знание за отразяването получаваме от Заратустра (Зороастър), като такива съществуват двама в историята (единият живее дълго преди втория, който прилага тези знания вече в човешка форма).

Най-важната книга в тази връзка е Авеста, тя обаче е построена на дуализма. Тук, както и с календара на маите, не се използва първият фрактал, описващ Едното, без който ъгълът не може да съществува, а без ъгъла не може да съществува и светът. Най-интересното течение в това отношение е манихейството, което се оказва неправилно разбрано, но успява да намери израз в учението на богомилите, които образували първия правилен етнос в европейското пространство (на територията на България) и успели да създадат първото съвършено общество – катарите (вече във Франция).

Така ученията на всички тайни общества се коренят в манихейството и трябва да се разглеждат при тамплиерите вече през призмата на богомилите и катарите. В същото време трябва да си даваме сметка, че тук става дума за изграждането на обществото, т. е. за едно прибавено усилие. Защото успоредно с това се развива и арийското направление, което изхожда от същата тази зороастрийска точка. Това направление бива, така да се каже, усвоено от келтите и след това се развива в германо-скандинавската космогония, върху която се облягат вече и Наполеон, и Хитлер, макар че техните действия не бива да се сравняват.

И така херметизмът, с който са свързани всички тайни знания, вече представя оформените знания на Заратустра, осъществени в тринайсетия ъгъл (т. е. на мятото с 13 номи). Това място бил Древен Египет. Този ъгъл обаче се преместил, когато и оста на Едното се изместила в района на град Ифе. Самият ъгъл на 13-тото отразяване отишъл в Йерусалим. А какво представлява ъгълът на тринайсетото отразяване всъщност? Това е мястото, което дава възможност за преминаване в друго пространство. Така, разбира се, стигаме до Исус Христос, който в действителност осъществява този преход и показва 13-те спирки, всяка от които носи знанията, заложени в 11-те букви и разписани в Кабалата.

С други думи Йерусалим става пазител на знанията на тринайсетия ъгъл, което става и причина за големия стремеж към Светите Земи (впрочем още много преди появата на Христос). Затова възникването на определението „Пр. Хр.” има много голямо значение, а не е просто някакъв момент, спомагаш отброяване на времето.

И така нашето пространство или пространството на Земята има 12 зони. Най-важният ъгъл според закона на спиралата може да бъде само един, но дванайсетте други могат да носят прехода към този 13-ти ъгъл. Следователно, имаме 12 ъгъла на света или така да се каже 12 локални входа за 13-тия ъгъл, които се наричат Шамбала.

В нашия случай с вас разглеждаме регион, свързан с обработката на келтите и тамплиерите и тук 13-тия ъгъл е разположен в региона на град Гластънбъри (днешна Англия). Впрочем, смята се за практически доказано, че в местния манастир е погребан крал Артур, който всъщност е въплъщение на идеята за Заратустра и Кухулин и предвожда нашето търсене в Броселиандската гора, където се намира един от дванайсетте ъгъла, принадлежащи към ъгъла на Авалон или Шамбала, който келтите откриват след дълго скитане и търсене. Така можем да определим изначалните действия на Заратустра, които се превръщат в учението на първия ъгъл или учението за настройката на ъгъла, без което преминаването от един ъгъл към друг е невъзможно.

 

Въпроси и отговори

Латинският език е от една страна мек и напевен, от друга задава определена степен на напрежение. Това е език на образите и символите. Може ли той да се нарече език на мярата?
Да, разбира се, той е бил създаден именно като език на мярата.

«Речта е по природа триделна» – казва Марк Теренций Варон – «и първата й част засяга това как думите са установени за вещите; втората – по какъв начин те, отклонявайки се от последните, са придобили разликите си; а третата – как те, съединявайки се разумно едни с други, изразяват мисъл.» Значи може да се каже, че по природа речта е божествена?
Разбира се, защото тя се основава на силата на звука. Затова важна е нейната изразителност, което прави и речта плоска. Това е особено ясно видимо при руския език.

Идеята на Граала представлява пътят към Знанието? Като върви по този път човек напълва съдовете си със собствената си пот и кръв? Това ли е животът на човека?
Не, това не е достатъчно.

 

16 октомври 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



2308
| ALQUIMIA Travel

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top