Цинобърната планина

Цинобърната планина е известна с красивите си пейзажи, с необичайните си пещери, тя е призната за обект от наследството на даоистката култура. Даоистите смятат Цинобърната планина за „Божествена земя за практикуващите и планина, подходяща за издигане в Небесата.”

Наричат я още „Първата Фуди” (福地, Мястото, обитавано от Небесните жители) и «Осмият Дунтян» (洞天, Божествената планина на Земята). Титлата на Цинобърната планина гласи: «Дворецът на Небесните жители от времената на Цинската династия, Дом на управниците от времената на Царството Лян и династията Тан» (秦汉神仙府,梁唐宰相家).

Расположение

Цинобърната планина се намира в провинция Дзянсу (Jiangsu). Тя се смята за първото място, където дошли братята Мао. Площта на планината е около 71,2 кв. км. Максималната й височина е 372,5 м. Цинобърната планина има 9 главни върха, 26 големи пещери и 19 извора.

Природа и климат

Ландшафтът на Цинобърната планина е сложен и криволичещ. Заради прекрасната растителност и удивително свежия въздух китайците наричат планината още «Белите дробове на Китай». Тук пейзажът е най-красив през пролетта, през лятото най-добре се усеща енергията чи, есента е сезона на бушуващата красота на разнообразието от цветове, а зимата предлага истинска картина на безметежност и покой.

Районът е богат на горски плодове, тук растат и много целебни планински билки като мао кан шу или мечоподобния корен атрактилодес (мao cang shu, 茅苍术). Това растение подхранва далака и изгонва от тялото студа и вятъра. Тук можем да споменем още тайбао хуан дзин (taibao huang jing, 太保黄精), растение, което обогатява енергията и подхранва органите и мао чан пу или тръстиковият аир (mao chang pu, 茅菖蒲).

История

Преди 5000 години легендарният китайски предтеча Джан (Zhan, един от най-ранните китайски първопредци) практикувал в село Юичен (Yuchen), разположено недалеч от Цинобърната планина.

Около 221 г. н. е., по време на управлението на династията Западен Хан, на Цинобърната планина дошли да практикуват тримата братя Мао Ин (Mao Ying), Мао Гу (Mao Gu) и Мао Джун (Mao Zhong). Те лекували хората с помощта на своя еликсир, благодарение на което славата им се разнесла далеч отвъд пределите на тези места. Тримата братя се почитат и като «създателите на даоизма».

През 364 година Ян Си (Yang Xi) и Сюй И (Xu Yi) създали «Шанцинските истинни трактати в Голямата Пещера» (Shangqing da dong zhenjing, 上清大洞真经, Shang Qing) и основали даоистка школа с черти, характерни за южнокитайските учения – школата Шанцин или школата на Висшата чистота.

По време на управлението на Източната Дзин династия (371 – 420) на върха Паопу (Paopu feng, 抱朴峰) практикувал и пишел книгите си Ге Хун (Ge Hong) (една от тях е «В стремеж към върха на Простотата»)

В епохата на Южната династия (420 – 589) на Цинобърната планина живял Тао Хундзин (Tao Hongjing) (456—536), който прекарал над четиридесет години в отшелничество. Тао Хундзин придобил обширни познания в традициите на конфуцианството и будизма и в същото време бил смятан за главният наследник на школата Шанцин.

Веднъж императорът го попитал: «Защо избра да станеш отшелник?». А Тао Хундзин отвърнал: «Може би се питате и чудите какво ме тегли към Цинобърната планина. Но ще ви бъде достатъчно да видите белите облаци в чистото синьо небе. Там има нещо, което мога само да чувствам и усещам, защото то не може да се опише с думи, нещо, което не мога да ви предам със слова.»

Времената на управление на династиите Тан и Сун (617 – 1279) били епоха на разцвет за даоистите от Цинобърната планина. По това време в планината съществували над 300 храма, където живеели хиляди даоисти.

Легенди за Цинобърната планина

«Той така се бе устремил към възможностите на Цинобърната планина, че изпусна планината Дзюли» – този израз местните жители използват за хората, които постоянно променят целите и стремежите си.

По времето на управлението на династията Западен Хан (206 г. до н. е. – 24 г. н. е.) на Цинобърната планина дошъл да практикува Лю Пу (Liu Pu). Той харесвал много животът на това място, но едно утро, докато се занимавал с практиката си, забелязал в лъчите на утренното слънце на изток друга планина, която наричали Дзюли.

След като се установил на Дзюли обаче, Лу Пу забелязал, че Цинобърната планина му изглеждала още по-прекрасна, особено нощем. Когато се опитал да се върне на Цинобърната планина, Лю видял, че там вече се е установи и практикува Мао Ин, което означавало, че планината била заета. Рразстроеният Лю се върнал на Дзюли, но установил, че и там вече живеел някой.

Като видял разстроения и нещастен Лю Пу, който бродел в подножието на планината, Мао Ин изразил съчувствието си към него с думите: «Да бъдеш целеустремен в стремежите си, да бъдеш търпелив – ето това е пътят на практиката. Разбираш ли? Какво намери, бягайки от една планина към друга? Ти побърза да хванеш шанса си на Цинобърната планина и изгуби Дзюли, нали така?»

Когато видял искреното разкаяние на Лю, Мао решил да му помогне и му предложил място, където да се занимава с практиката си. След това Лю успял да постигне големи резултати.

Практики на Цинобърната планина

Съсредоточаване

Практика за развиване на Двореца на Цинобърното поле.

Ритъм

Построяване на тялото чрез елементите Вода и Дърво.

Напълване

Практики, насочени към формиране на Единен център.

Пропорция

13 форми на тайдзи.

Ос

Осем сили на багуа.

 

21 септември 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



357

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top