Схема на развитието

Всяко развитие трябва да следва схема. Съвършенството на тази схема се определя от умението ни да я комбинираме. Умението да комбинираме схемата се постига чрез метода.

Схемата позволява на човека да излезе от хаотичното съществование, предизвикано от едни или други нарушения във формирането на съзнателното, физическото или енергийното ни усилие. Схемата ни извежда от случайните временни форми на познание, които откланят човека от развитието, като развиват у него лъже-методи. Всяко временно условие е лъжовно, тъй като то дори няма свой опит и трябва да бъде вграждано във вече наличния опит. „Прийомът” не може никога да замени вече изработеното. А ако изработеното е било сформирано без необходимата схема, тогава ние сме не само пресечени в действията и разбиранията си, но и допълнително усилваме тази пресеченост с всички свои действия, лишени от схема, с което укрепваме допълнително собствената си ограниченост.

Схемата е процес, който се изработва и помага на човека да открие себе си. Схемата винаги се опира на свойствата на съзнанието, възрастта и опита в осъзнаването на тази схема, т. е. процесът зависи от това кога, как и защо сме започнали да опознаваме схемата, при което регулатор на осмислянето винаги трябва да бъде мозъкът. След като сме опознали схемата, ние можем да структурираме не само развитието си, но и действията си и самите себе си.

Опознаването на схемата винаги трябва да започва или с възстановяване на някои функции на организма (функции, които може би са били прекъснати под въздействието на неправилни или ненужни действия), или с презареждане, при условие че е налично мислене (в какъвто и да било формат), така че да можем да погледнем на нещата от друга страна или под друг ъгъл.

В основата си схемата се опира на:

  • Отношението към собственото развитие;
  • Разбирането на свойствата, свързани с развитието;
  • Разбирането на алгоритъма на развитие.

С други думи схемата на развитие всъщност не се състои от инструментите за развитие, а по-скоро от поведението на човека в това развитие. Схемата не позволява на човека да се намира отвъд пределите на развитието, докато то не се превърне в нещо постоянно, докато човекът не измени всичките си свойства на съществуване. Схемата учи човека да намира удовлетворение не в резултатите, а в процеса, като тук удовлетворението му расте паралелно със засилването и усложняването на самия процес.

Не можем да засилваме процеса, ако го губим или се отдалечаваме от него. Защото в крайна сметка схемата свързва усещанията и преживяванията на човека с действията, които водят до тези преживявания. И колкото по-дълбок е процесът, толкова по-дълбоки са преживяванията. При това развитие залогът е достигането на безпределност, когато се научаваме просто да развиваме качествата си, така че да ги доведем до възможния предел, който ще завърши заедно с пребиваването ни тук и не по-рано.

Съгласно схемата най-важното условие на развитието е умението да съпоставяме действията си, да носим отговорност за постъпките си и да възприемаме по-задълбочено пространството, в което живеем, и в което всъщност има място за всичко. Това ще ни позволи не само да развиваме себе си цялостно, но и да съществуваме цялостно. Защото да назоваваме нещо с определено име все още не означава да разбираме значението на това име.

Ние живеем в едно геометрично пространство, а всяко геометрично пространство е схематично. С други думи самата природа живее съгласно схема, затова безполезно е да я отхвърляме, тъй като човек винаги се ползва от една или друга координатна система. Но ако не разбира целостта, човек се превръща в част от нечия друга схема, а не от своята собствена. Ако не е опознал схемата, човек е принуден да се обляга на случайни величини и животът му натрупва количество погрешности. В резултат на това ние битуваме не в един обем на действията, а в случайност на действията.

Всяко развитие трябва да подлежи на измерване, това ще ни гарантира, че няма да се отдалечим от центъра и няма да загубим целостта. С други думи схемата е конструктор, който се състои от определени условия.

Условия за познаване на схемата

  • Условие за събиране на схемата
  • Условие за свързване на схемата
  • Условие за усилване на схемата
  • Условие за удържане на схемата.

Разбирането на тези условия зависи от това дали в действителност разбираме какво представлява схемата. Схемата е конструктор, който има собствени физически показатели, като тук основата е едното или това, с което започваме, мястото, което за нас е опората в схемата. Тази опора винаги произтича от условията – или изработените или условията, които са заложени в нас по рождение, т.е.нашите предразположености.

И така схемата трябва да има форма, въз основа на която ние ще можем да засилим своя потенциал, да изменим или просто да настроим себе си. Без да имаме допълнителна сила, ние не бихме могли да постигнем постоянство, а следователно няма да имаме ритъм за растеж. Без сила няма да можем да усилим съсредоточението си, а следователно дори няма да можем да осъзнаем процесите, които сме развили, тъй като разбиранията ни ще се опират на наличния ресурс, а не на изработения. Да разберем каква е разликата между наличния ресурс и изработения е именно и задачата на развитието. Всяка форма се опира на един от параметрите – енергиен, физически или умствен – и докато не ги изравним, няма да можем да преминем към схемата на развитие, тъй като ще живеем според принципа „орел, рак и щука”.

15 септември 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1392

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top