Регенериране на клетката

Задачата на енергийното хранене е да промени законите за траскрипцията-синтез на белтъка РНК (рибонуклеинова киселина). РНК съдържа информация за последователността на аминокиселините в белтъците.

Проблемът тук се заключава в това, че поведението на клетките в човека е ограничено от два вектора, като преимущество тук има т. нар. «земен вектор», който определя резонирането на енергията в тялото ни на по-ниски вибрационни нива. С други думи в пространството, обитавано от човека, процесът на разпад се оказва по-силен от процеса на изработване и ако не изработим усилието, необходимо, за да се измени това резониране, тогава ще зависим от параметрите на разпад или разлагане (по-просто казано, от смъртните параметри).

В този случай вторият вектор (който е вертикалният или небесният) се подчинява на първия и един вид го «обслужва». Клетката така се оказва затворена, заключена в структурата на тялото и започва да се ориентира към подобните връзки – например генетичните връзки или връзките, определени от родителите или земята. Без да чувства и разбира как да управлява клетката, изпаднал в зависимост от вибрационните показатели на мястото, което обитава, човекът става подчинен на линейните показатели, което пречи на изразяването на обема, тъй като високочестотният вектор не работи.

И макар самият синтез в клетката да има обем, ориентацията на въртенето на енергията в него се определя от честотата. Тоест това вече не се извършва от самата рибозома, която има сферична форма. А тъй като то определя биохимичната реакция, биосинтеза и (вследствие) вида на енергията, генерирана от клетката, ние ставаме зависими от напълването и ориентацията. По този начин енергийната честота на храната, която приемаме определя дали ще сме способни или не да освободим клетката от хоризонталния й застой.

Това означава, че с каквото пълним тялото си, това ще обработва клетката с помощта на рибозомите. В същото време трябва да отбележим, че с опростяването на енергията функцията на рибозомата също се ограничава и свежда до минимум. Тя поддържа следните две функции на клетката: събирателната и развиващата. Тук енергийната храна привнася определено усилие, насочено към изменянето на пространствените характеристики на клетката, при които вместо просто да усвоява енергията и да се занимава с делене, тя всъщност генерира енергия (при което деленето може вече да се нарече подобряване). Най-важното за нас в този случай обаче е преориентирането.

Тоест когато говорим за регенериране на клетката, имаме предвид че караме клетката да подобри своето качество. Клетките обаче несъмнено са различни, затова те трябва да се разгледат в отделни групи и да се вземе предвид ориентацията им.

70% от тялото ни е вода

  • В мозъка (хоризонтално ориентирани клетки) — 85% кристализирана вода.
  • В кръвта (хоризонтално ориентирани клетки) — 75-85% вода.
  • В мускулите (хоризонтално ориентирани клетки) — 75—85% вода.
  • В черния дроб (хоризонтално ориентирани клетки) — 70—75% вода.
  • В бъбреците (хоризонтално ориентирани клетки) — 83% вода.
  • В белите дробове (хоризонтално ориентирани клетки) — 80% вода.
  • В далака (хоризонтално ориентирани клетки) — 80% вода.
  • В сърцето (хоризонтално ориентирани клетки) — 75% вода.
  • В костите (вертикално ориентирани клетки) — 25% кристализирана вода.
  • В слюнката (допирателно ориентирани клетки) — 99,5% кристализирана вода.
  • В мазнините (вертикално ориентирани клетки) — 15—20% вода.
  • В сухожилията (допирателно ориентирани клетки) — 80% кристализирана вода.

Какво се получава в такъв случай? Платформата на нашето тяло, ако не получи подхранването, необходимо за костите и сухожилията, се оказва неспособна да поправи или поддържа ориентацията в нас (най-вече в мозъка). Следователно енергийното подхранване трябва да се разглежда изключително във връзка със системите на тялото. Освен това докато не успеем да ориентираме главния мозък с помощта на костния, няма да можем да заставим клетката да смени ориентацията си. А тъй като основните системи на тялото, способни да ориентират тялото ни, са мозъкът, слюнката, костите и сухожилията, те са и основаната на енергийното хранене.

Това е свързано с ориентацията на клетката (зависимостта от определено резонансно поле), както и със самите свойства на клетките. Колкото по-сложна е структурата на клетката, толкова по-важна е тя за нашето тяло. Най-важното тук разбира се е с какво подхранваме мозъка си, тъй като той изпълнява ролята на най-важния резонансен разпределител на енергията, като същевременно е и генератор на високочестотна енергия.

Клетъчната мембрана на клетката зависи от течностите като цяло и от високопроводимите течности що се отнася до развитието в частност. С други думи за да живее мозъкът ни, ние се нуждаем от вода, а за да се развива – от правилния тип вода. Мозъкът трябва постоянно да бъде хидроактивен, защото в противен случай се нарушава целостта на управлението на тялото ни.

 

25 август 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1174
| Храненето на бъдещето

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top