Историята на една бутилка: Antinori Solaia 2005

Когато става въпрос за качество по отношение на виното, то преди всичко се имат предвид характерните фактори – традицията, тероара, гроздето и работата на енолога. Представете си вино, чието производство се опира на впечатляваща многовековна история. Няма да има нищо странно, ако винопроизводителят реши да „продаде бренда си“, пожънвайки плодовете на отминалите векове, като превърне марката на своето висококачествено вино в популярна из целия свят. Търсенето на пазара ще бъде удовлетворено. А сега си представете вино, в което, на фона на неговата богата история, е постигнат удивителен баланс между традицията и свободата в творчеството на винопроизводителя. Мярата на тази свобода, ако бъдем искрени, трябва да бъде доста внушителна, за да може да се уравновеси историята на маркизите от Антинори! И, всъщност, ако наистина бъде постигнат определен баланс, който да бъде изразен в самото качество на виното, тогава благодарение на неговите силни съставни части, със сигурност бихме могли да му се полюбуваме.

Грозде: 75% каберне совиньон, 20% санджовезе, 5% каберне фран
Съдържание на алкохол: 13.5%
Произведени са само 35 000 бутилки.

История

Каквото и да прочетете за поместието Тинянело в Тоскана, задължително ще попаднете на информация за винопроизводственото стопанство Антинори и неговата гордост – виното „Солая“, което се пуска в производство през 1978 г. и се отнася към категорията „SuperTuscan“ – неофициалната категория на италианските вина.

Възникването на „SuperTuscan“ е свързано с името на маркиз Пиеро Антинори, който пръв създава тосканското вино, или така нареченото Кианти, което успява да се помести в общоприетите до този момент норми за местното винопроизводство. Ако класическото Кианти, дотогава трябвало да съдържа не повече от 60% Санджовезе и не по-малко от 10 % местни бели сортове, то от този момент нататък виното можело да се прави предимно от местния сорт Санджовезе, както и да бъдат добавени и интернационалните сортове – Каберне Совиньон и Мерло.

Вероятно, именно това решение на маркиз Антинори успява да изведе италианското винарство, което до този момент е доста консервативно и затворено – до едно ново ниво, превръщайки го по този начин в по-съвременно. Заедно с интернационалните сортове, идват и новите технологии, в резултат на което винопроизводителите биват принудени да вървят напред и да търсят нови форми за развитие.

В първото вино от новия вид се превръща знаменитото „Тинянело“ (Tignanello) на компанията Антинори. Така, следвайки примера на Антинори, италианските производители започват да създават вина по съвременните технологии. Към края на 80-те години тази тенденция се разпространява навсякъде из Италия, засягайки такива консервативни райони като Пиемонт и Венето.

Качество

В Русия засега виното „Солая“ не е толкова известно, както „Тинянело“ и „Сасикая“, което най-вероятно се дължи на факта, че Антинори е бренд, който никога не провежда рекламни кампании. Но ако отворите някое чуждестранно списание за вино, или пък влезете в сериозен сайт, тогава ще забележите, че ако става въпрос за Антинори, то обикновено се говори за две вина, а именно „Солая“ и „Тинянело“. Всъщност, „Орнелая“, „Тинянело“, „Солая“ и „Сасикая“, са до еднаква степен велики вина, които така или иначе са свързани с Антинори. Те се намират на едно ниво на традиция, история, строгост и чистота, уважение и признание. Трудно е да се каже, кое от тях е най-добро и кое най-лошо. Тези вина представляват не само Тоскана, но и цяла Италия пред света. Макар че, именно „Солая“ 2005 г. се превърна в шедьовъра, който бих искал да покажа на читателите на „Code deVino“. Точно „Солая“ е картината, пиесата, операта – изберете, което пожелаете от тях – която бива създадена под ръководството на великия майстор Пиеро Антинори.

Всъщност, „Солая“ 2005 за мен представлява вино, на което възлагам една изключителна роля. В действителност обаче, то се прави само през годините, когато наистина има добра реколта. Ето защо, в „Солая“ 2005 се срещаме с нещо много по-голямо от просто успешна реколта. Ако обаче се случи така, че времето, състоянието на почвата и отгледаното грозде не са достатъчно добри, тогава Антинори просто не го произвеждат.

„В днешно време това е едно доста сложно решение, тъй като в крайна сметка доходът за нашата компания е също толкова важен, но независимо от това приоритет за нас си остава качеството – казва Стефано Карпането, директор на поместието Тинянело. – Такава политика влияе и на качеството на произведеното вино: общото количество, което се произвежда за година, е не повече от 70 хиляди бутилки, а през 2005 година те бяха само 35 хиляди“.

Гроздето се събира единствено на ръка и само от най-добрите участъци на лозето. И едва след това, по време на ферментацията и след нея, се решава какво именно съчетание на сортове ще влезе в съдържанието на виното „Солая“.

„Това е необходимо, за да може по-премерено, спокойно и без суета, да се пресметнат и осигурят нужните условия за създаването на виното – разказва Стефано Карпането, – тъй като се изисква изключително прецизно внимание по отношение на самото него, т.е. буквално на всяка крачка и без да се бърза.“

Погребът, в който узрява виното, е бил построен през XIII в. Дълбочината му достига 90 метра, а температурата се контролира автоматично. Всяка година се използват нови бъчви от френски дъб. Неголемите съдове позволяват събраната реколта да се държи поотделно, чак до последния стадий.

През първата част от алкохолната ферментация се използват само натурални дрожди, в резултат на което се получава абсолютно натурален продукт, в който изцяло липсва сяра.

За всяко велико вино е важно отсъствието на стрес. Тук бих изтъкнал виното „Солая“ 2005 г. именно поради факта, че за първи път в цялата история по производството на вино с марката „Солая“, виното не се извозва, а се разлива в бутилки директно на място, което значително подобрява неговото качество. Бутилирането на място е много важно за всички работници на Антинори, тъй като именно те са тези, които отглеждат гроздето, следят за неговото узряване и ферментация, в резултат на което всъщност имат шанса да участват в процеса по създаването на виното до самия му край.

Още една интересна подробност, характеризираща подхода към качеството, е изборът на тапите. Тапите за виното „Солая“ се поръчват от Сардиния. Компанията на Пиеро Антинори освен това използва тапи и от Испания и Португалия. Специалист към компанията регулярно проверява качеството на растенията, от които се правят тапи за висококачествено вино. Тапите, всъщност, са изключително важни за растящото тяло на виното и съвсем вероятно е те да спомагат за изграждането на една по-силна вертикална ос в него.

Грозде

Съществува определен и строго установен ред в отглеждането и винификацията на гроздето за виното „Солая“, изискващ максимална отговорност. Виното се изготвя с най-голямо съдържание на два интернационални сорта – Каберне Совиньон и Каберне Фран, както и автентичният сорт грозде на Тоскана – Санджовезе.

Каберне Совиньон расте из целия свят, понеже е лесно приспособяващо се грозде, което на практика може да се отглежда във всякакви условия. От друга страна, Каберне, което е култивирано в различни места – дава напълно различни резултати.

Санджовезе може да се нарече „кралят“ на Тоскана. Това е един от най-важните сортове на Италия, който обаче най-силно успява да прояви своя характер и елегантност именно в центъра на страната.

„Солая“ е едно наистина уникално вино, понеже се прави от грозде, растящо само в специален тероар, който е невъзможно да бъде пресъздаден на друго място. Това е неповторима комбинация от климат, почва и разновидността на лозата Каберне Совиньон, отглеждана в стопанство Антинори. „За седем години работа в Антинори разбрах, че държим в ръцете си едно от най-главните вина в света“ – казва сеньор Карпането.

Санджовезе (Sangiovese – кръвта на Юпитер, итал.) – коренното грозде на Тоскана. Освен в Италия, то бива култивирано и в много други райони на света, като измежду всички задгранични райони този сорт се чувства най-комфортно в Калифорния. От Санджовезе се получават червени вина с тръпчив вкус, аромат на сушена слива, шоколад, вишна и ванилия. Много вина от този сорт са добри, заради своя продължителен период на съхранение. Освен това съществуват и огромен брой клонове на Санджовезе – от световноизвестното Брунело от Монталчино, до малко известните регионални сортове, като дори самите италианци понякога се затрудняват в класифицирането на всички негови разновидности.

Тероар

Климатът тук е доста мек, а през зимата зачестяват дъждовете и стават резки захлаждания. Честите понижения предизвикват сироко, топъл влажен вятър от Африка, но пък Апенините надеждно защитават Тоскана от хладните ветрове идващи от северо-изток.

Стопанство Антинори е разположено на триста метра над морското равнище. Тази височина позволява да се получи необходимата разлика в температурата през деня и нощта, особено в периода на финалното узряване на гроздето. Това условие също така благоприятства и за постигането на едно съвършено узряване на плода. А вече поради факта, че 250 хектара лозя имат излаз на юг и на запад – виното, което се получава, е изключително слънчево.

По-голямата част от лозята е засадена с Каберне Совиньон и Санджовезе. Казват, че кабернето, което расте тук е много „минерално“ и това е свързано с особеностите на почвата. Преобладаващата част от почвата на това място е глинеста, но в нея освен това се съдържа баластра и дребен чакъл. Всичко това значително подобрява условията за израстването на гроздето.

Вкус

Това вино може да отлежава в бутилка до 30-40 години. Ако го отворите през 2015 г. ще забележите в него такива оттенъци, каквито са недостъпни за сегашния момент. Сега „Солая“ 2005 г. може да изглежда като едно доста затворено вино, тъй като въпросната година не беше много сполучлива, но въпреки това потенциалът му е просто невероятен.

Ако обаче Ви се прииска да го опитате веднага, то първото нещо, което трябва да направите, е да обърнете внимание на интензивния му цвят – червено-рубинен и невероятно наситен – и да почувствате нотките на сушена слива, подправки, шоколад и ванилия.

Това вино има много богато тяло и просто е невъзможно да не забележите неговата елегантност, както и наситения му характер. „Солая“ е вино, което веднага може да Ви даде ясна представа за своя дълъг живот, както и да зароди във Вас мисълта за това колко години можете да го съхранявате.

Не е трудно да се отгатне, че благодарение на потенциала, който лежи в съхраняването на „Солая“, това вино, всъщност, е една доста добра инвестиция. Необходимият за тази цел баланс обаче невинаги е възможно да бъде получен. Например, лятото на 2003 г. е по-топло и напитката се получава по-различна по отношение на танините, което може да се усети още при първия вкус.

Реколта 2005 година

2005 година се оказва по-особена: тя започва със студена зима и има много сняг. Гроздето расте и узрява по-бавно от обикновено. Но пък пролетта, от друга страна, се оказва топла и слънчева и растенията успяват да постигнат необходимите показатели в своя ръст. По време на немного топлия юли и август, понякога се случва да има проливни дъждове.

Ето какво си спомня за това време Стефано: „Трябва да кажа, че в началото на годината се чувствахме не особено щастливи. Макар че бих искал да отбележа, че последните два месеца от узряването на гроздето – септември и октомври, са най-важни и през 2005 г. те бяха наистина успешни – топли, с доста високи температури през деня и ниски през нощта. Тези изменения на климата създадоха отлични условия за узряването на гроздето. Като цяло, отчитайки, че тази година се оказа толкова нетипична, ние работихме изключително много на лозята, грижехме се за тях и проведохме селекция. В резултат на което успяхме да получим 4 тона реколта на хектар, при това от най-високо качество. Ферментацията в погреба премина много успешно, гроздето имаше плътен, богат цвят и веднага разбрахме, че виното се получава с невероятно качество.“

Гроздето стоя осем дни в процес на ферментация, докато не даде сок. Отделяйки сока от останалото, ние го преляхме в бъчви, в които виното престоя в продължение на 18 месеца. Това е малко повече, отколкото през другите години, но през вече декември го разляхме по бутилки.

Философията на „Солая“

Главната философия на Антинори е качеството. „Ние следваме тази философия при изготвянето на всички вина, но за „Солая“ тя се съблюдава с особена прилежност“, – казва Стефано. Усещането за вкуса на „Солая“ може да се сравни с опера в изпълнение на Лучано Павароти – класическа и безупречна: „Спомнете си главната партия на Павароти в „Тривиата“, защото хубавото вино е подобно на хубавата музика: за да може да опознаете и едното и другото, ви е необходимо да проявите внимателно и съзнателно отношение и да вложите достатъчно време.“

Друга асоциация, която вкуса на „Солая“ предизвиква, е с дреха от Валентино (Valentino): „Знаете ли, „Солая“ създава конкретна представа за традицията, историята, за определена строгост и елегантност, така както и дизайнерът, който уважава именно тези аспекти. Ако ще облича мъж, тогава не трябва да променя нищо радикално“, – казва сеньор Кампането.

Енологът

Енологът на това вино е Ренцо Котарела, който отговаря за всички лозя на Антинори. Ренцо е един от най-ярките и успешни представители на новата вълна от италиански енолози, благодарение на който репутацията на Италия в света на виното е успяла съществено да нарасне. През 2001 г. списание „Wine Enthusiast“ (Уайн Ентусиаст) нарече братята Котарела най-добрите енолози в света, а в същата година Асоциацията по Сомелиерство в Италия (AIS) присъди на Ренцо „Oscardel Vino“ (Винен Оскар).

Как трябва да се представи виното

Презентирането на италианските вина само по себе си представлява особено изкуство. Да се представи „Солая“ 2005 г. – е все едно да излезете на подиум. Виното тук стои на първо място и неговата презентация трябва да бъде много изискана. В този случай буквално се изисква не толкова самото изкуство на сомелиерството, колкото някое момиче, което да слезе от корицата на модно списание. Нима не е смешно когато някой се хвали с колата си, седейки зад волана на ферари, тъй като колата все пак – сама говори за себе си.

Самото представяне на конкретното вино трябва да съдържа елегантност и изисканост и да има особено звучене. Ако ресторантът притежава малко по-различна концепция от тази, която отговаря на едно изискано вино, тогава приглушената светлина, виното на свещи и арията на Павароти ще помогнат да се преобрази атмосферата. И не забравяйте: „Солая“ 2005 г., всъщност, е лицето на Пиеро Антинори. А Пиеро Антинори – това е символът на Италия!

Оценки

Wine Spectator – 97 / 100
The Wine Advocate – 95 / 100
Code de Vino – 98 /100

 

24 май 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



317

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top