Меридианите

Разликите между даоистката и съвременната китайска концепция

Меридианите са важна енергийна структура на тялото, която определя процесите на циркулиране на енергията в тялото съгласно личностната структура на човека. Съвременното учение за меридианите се отличава значително от традиционната даоистка концепция. Причината за това, между другото, са Мавандуйските текстове (открити в началото на 70-те години на ХХ-ти век), които датират от 170 г. до н. е.

Съвременната китайска медицина отнася меридианите към структурата на физическото тяло на човека, колкото и странно да е това, докато даоистката ги отнася към енергийното тяло. Затова е важно да се разбере разликата между начините, по които даоистката и китайската медицини определят меридианите.

Китайската медицина показва само един усреднен вариант, който, разбира се, не само не отговаря на всеки отделен човек, но и води до заблуди по отношение на разбирането на меридианите. Като се отчете и фактът, че у съвременния човек половината меридиани не работят, става ясно, че ефективността на концепцията на китайската медицина е напълно условна.

Даоистката система разглежда меридианите от гледна точка на съвършения човек, без да отчита личностните данни. Оттук възниква и нейното разбиране на взаимодействието с меридианите, което е различно от съвременното.

Според даоистката концепция в човешкото тяло съществуват три групи меридиани. Първата е основната, която включва 12 меридиана, втората група е свързана с 8 меридиана, а третата група — с 13 меридиана. 12-те базови двойни меридиани определят съществуването на тялото в покой и представляват Малката космическа орбита. Осемте меридиани представлява движещото се тяло и се описват като Голямата космическа орбита.

13-те меридиана, свързани с усилията, които се изработват от 12-те меридиана, се наричат алхимични, т. е. те могат да се проявят единствено ако човек се е научил да създава необходимото усилие в меридиана. В противен случай меридианите не могат да се сформират. А тъй като даоистката медицина разглежда меридианите от гледна точка на съвършения човек, тя отчита и тези меридиани. Същевременно истинските специалисти в областта на китайската медицина използват не толкова знанията си за меридианите, колкото система от връзки, която бива опозната посредством опита.

Първоначално в даоистката концепция човешкото тяло било разглеждано като форма, вписана в сфера или в квадрат (в зависимост от това дали го разглеждаме в движение или в покой). Ако разглеждаме, например, някой човек от гледна точка на движението, тогава можем веднага да видим проблемите, свързани с издигащата се или слизащата енергия. И тъй като познаваме усилията в тялото, които движат енергията нагоре или надолу, можем да извлечем и концептуалните проблеми. Ако има проблем с циркулирането, то той винаги е обвързан със средната част на тялото, която свързва горната част на тялото с долната.

Разбира се, можем да разделим или временно да пренасочим потока на енергията, но това няма да разреши проблема. Важно е да разберем, че проблема със средната част е резултат от храненето и дишането. Затова естествено, ако не се накара човека, изпаднал в подобно положение, да се храни правилно, нищо няма да се промени. Както виждаме, за тази цел не е необходимо дори да познаваме меридианите, достатъчно е да разбираме само циркулирането на енергията.

Постоянното и променливото

По-нататък във връзка с меридианите бих искал да насоча вниманието ви към едно много интересно несъответствие. Ако вземем за пример меридиана на черния дроб, ще се сблъскаме с едно разположение, което не е нищо повече от просто обозначаване на посоката на енергията някъде в областта на черния дроб, където има множество допълнителни пътища, които, сякаш, някъде се губят. Как може един меридиан да се губи? Меридианът е константа. В него може да няма енергия, но самият меридиан има собствена природа и схема. И тя е съвършена независимо от несъвършенството на енергията в някои отделни случаи.

След това ако разгледаме мускулно-сухожилния меридиан на черния дроб, ще видим набор от сухожилия и мускули, който при внимателно разглеждане представя напълно различна схема на меридиана и се основава на движението на енергията ци-дзин, а не на ци-ци, когато разглеждаме просто меридиана.

Тук можете да възразите, че съществуват точки, които разкриват активизирането на един или друг меридиан. Да, наистина има точки, но над половината от тези точки нямат фиксирано значение.

Попитайте който и да е опитен специалист по китайска медицина за някой прост (според китайската медицина) меридиан на черния дроб или меридиан на белия дроб. Нека да ви каже колко точки използва в процеса на лечение. Вероятно ще ви отговори: две или три.

И наистина нито един истински иглотерапевт никога не използва и дори не може да използва всички точки. Колкото по-високо е нивото на лекаря, толкова по-малко точки използва той, тъй като разбира с какво трябва да работи, а не мушка в онези «плаващи» точки, които трябва да търси. Онези, които смятат, че използването на много точки е знак за майсторство, просто мушкат в тялото и създават по-скоро не терапевтично, а психологическо въздействие.

Трите нива на усилие на меридиана

Всъщност, знанията за меридианите са свързани с геометричната концепция, като първоначално меридианите в краката, ръцете, тялото и главата са разположени точно като меридианите на Земята. Всеки меридиан има три нива на усилието: той може да има усилие ци, усилие дзин и усилие шън. Не е правилно да се казва, че в меридиана има енергия ци. Меридианът се характеризира с усилието на енергията, а не с наличието или липсата на енергия в него.

Меридианите са разположени около крака, сякаш около цилиндър. Затова ако вземем меридиана на черния дроб, то този меридиан се нарича «меридиан на черния дроб с усилие ци». Меридианът с усилие ци дели крака ни на 12 части.

Меридианът на черния дроб с усилие шън е разположен по централната ос на цилиндъра, в който е вписан крака ви. Какво виждаме тук? Всички меридиани с усилие шън са разположени по оста и създават отделна система от меридиани, които се наричат «алхимични меридиани» и се отличават със свои собствени честотни характеристики.

Меридианът от позицията на усилието дзин е ъгълът, който се получава между централната ос и меридиана с усилие ци. Именно това усилие създава условията за функциониране на 8-те меридиана.

Тук определихме две много важни понятия: доколко меридианът ни е напълнен и доколко е центриран. Всеки меридиан е формула и в зависимост от тази формула, всеки от меридианите ни има собствена спирала. Тази спирала се създава от всички обозначени усилия.

Какво напълва меридиана? Само два съда — или ходилата, или корема. Затова в началото се учим да свързваме точките на напълване — ходилата и корема, и това е свързано с напълването.

Какво определя напрежението? Първо — органът и второ — началната точка на меридиана, която задава импулса. Трябва да се научим да създаваме напрежение в тези зони. Първоначално се учим да увеличаваме напрежението в палците на ръцете и краката до момента, в който корема ни ще може вече да определя вибрацията на всеки меридиан.

Напрежение се създава и в областта на диафрагмата и областта на лактите и коленете, но с тях може да се работи едва след като сме успели да изявим оста. Трябва да сме наясно, че човек има точки на напрежение, а меридианите са условни. Затова когато започнем да разбираме меридианите, или се основаваме на хаотичното проучване на случайни явления, или трябва да разбираме геометрията. При създаването на геометрията, получаваме три различни условия на напрежение, които създават различни групи меридиани. В резултат на това имаме шест типа напрежение в тялото и още едно напрежение на оста (седмо). Оттук възниква и ритъма, който определя съществуването ни.

Затова даоистката медицина разглежда, преди всичко, 7 системи на тялото (и не повече), които имат идентификационен код на напрежение. Това са следните системи: кожна, мускулна, кръвоносна, костна, сухожилна, към тях се прибавят репродуктивната система и системата за управление (или ендокринната система). Всички останали системи, включително и нервната, се явяват зависими.

Трябва да знаем, че когато изучаваме меридианите, най-простото нещо е да разберем меридианите от позицията на напълването. Второ — от позицията на пропорцията, когато разглеждаме строежа от позицията на Ин-Ян, от позицията на У-Син. След това — от позицията на оста, после от позицията на пространството, напрежението и най-накрая — от позицията на ритъма. В резултат на това получаваме една схема, на която се основава цялото изучаване и която следват хората, които се занимават с изучаване.

Затова когато разглеждаме меридианите, трябва да разбираме накъде се движим и защо ни е необходимо да изучим тялото от гледна точка на пропорцията и геометрията. Затова макро и микрокосмическата орбити се изучават с цел да се отцентрират меридианите. И естествено всяко усилие се разглежда от позицията на управителя му. За усилието ци — корема, за усилието дзин — гърдите, за усилието шън — главата и съзнанието. Те се наричат цинобърни полета. Всяко цинобърно поле има свой управител.

Такава е общата схема на съществуване и работа на меридианите. Ако искаме да я опознаем, трябва да започнем не с изучаване на меридианите, а с разбиране на схемата на функционирането им. Това разбиране не е пренесено в съвременната концепция за меридианите заради бързото създаване на китайската медицина по волята на Великия вожд.

 

20 май 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1085

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top