Лъжесвободата
Лъжесвободата представлява смяната на едно пространство, в което човек не е успял да се реализира, с друго.
Ако не се научи да се усъвършенства или задълбочава в дадено нещо, човек рано или късно се уморява от него, уморява се от пространството, в което не може да се реализира или на което просто не може да съответства. Разбира се, ние можем да пребиваваме много дълго в такова пространство и бихме могли да направим така, че това пространство да ни помогне да отклоним вниманието от себе си. Защото в противен случай ще трябва да хабим усилие. А когато пространството ни откланя, то замества човека и тогава той започва да сменя пространството само така, че едно заместване да заменя друго заместване.
Ако пространството не дава нищо на човека или той не може да открие себе си в него, то рано или късно това пространство става уморително. В едно и също пространство можем да живеем и да получаваме удовлетворение единствено ако постоянно усъвършенстваме себе си, т. е. можем да въвличаме себе си в някакъв процес или, както бе вече казано, ако пространството ни подхранва. Ако пространството е по-силно от нас, то ни притиска и човекът, не успявайки да се справи с това, се оттегля, като временно усеща онова облекчение, което всъщност се нарича лъжесвобода.
Огромен брой хора преминават от едно пространство в друго. В този случай под «пространство» разбираме най-вече отношението на човека към нещо, т. е. онова, което го занимава най-много. Да допуснем, че човек се занимава с нещо, а след това го оставя и се усеща свободен. И за известно време дори му е добре от това. Но възниква следният въпрос: Колко дълго ще се чувства добре? Ще мине известно време и той отново ще се чувства недобре. Тогава ще тръгне да търси следващото пространство, където или ще продължи с нещо подобно, или ще подмени подобното с подобно.
Така ще продължи до момента, в който човекът не разбере, че свободата е лично вътрешно качество, което никога не може да се определя от външното поведение. Външна свобода не може да съществува, свободата може да бъде единствено вътрешна. Разбира се, може да се разгледа и идеалната ситуация, в която човек се ражда повече или по-малко хармоничен, живее в хармонично място и в хармонично общество. В този случай той ще живее в напълнено състояние, при което няма да му се налага да прави нищо повече. Това обаче също няма да е свобода, а просто условие, което няма да му позволи да влоши себе си в течението на живота си.
Това е най-сериозният въпрос, тъй като по правило променяйки пространството, хората не разбират, че просто подменят подобното с подобно, или дори с по-лошо. Понякога защитават собствената си позиция по отношение на това защо са го направили, но всъщност не разбират!
Изобщо определение може да съществува единствено ако има какво да бъде определяно. Може да се определи пространството на армията – то дисциплинира човека. Когато се намира в армията, никой не се чувства свободен. Но там се изработва усилие за съществуване. И парадоксът е в това, че това усилие рано или късно започва да доминира над външната несвобода.
И когато човекът се завърне от армията в обществото, той попада в условията на още по-голяма несвобода, където няма рамки, определящи усилието му. И ако той не намери приложение на изработеното усилие, той го губи и се превръща в заложник на пространството, което го приучава да живее без усилие. А при загубата на усилието няма условия нито за опериране със свободата, нито за борба срещу несвободата.
Усилието на човека е условието му за живот, за съществуване. Без усилие човекът не може да изразява своята лична воля. Най-опасното нещо за човека е илюзията за така наречената демокрация. Никога не е имало, няма и не може да има демокрация за свободния човек, тъй като свободата представлява развиване на усилието. Усилието увеличава силата и само когато силата се превърне в даденост, самодиктатурата се превръща в самодемокрация. С други думи няма нито демокрация, нито диктатура. Точно както не може да съществува свобода без диктатура.
Да вземем за пример една демократична страна като Англия. Там съществува диктатура на закона. Независимо дали това се харесва на хората или не, то позволява на системата да съществува. Единствено наличието на някакви ограничения, които карат човека да се събере, създава за него перспективата да бъде свободен.
Да вземем още един пример – затвора. Кой е по-свободен: човекът, който не е лежал в затвора или този, който е лежал? Този, който е лежал, разбира се. Живелият зад решетки реално разбира какво е свободата и се е подготвил за нея. Човекът, който не е лежал в затвора може единствено да декларира или разсъждава за свободата, но дори не може да направи сравнение какво означава да живееш с усилие, но не на свобода или да живееш без усилие, но на свобода.
Разбира се, тук трябва да сме наясно с много повече параметри, за да можем да извършим подобен анализ или по-скоро да разсъждаваме на тази тема, но ясен критерий съществува – усилието. Единствено усилието храни тялото, енергията и мозъка. Без него човек формира лъжеусилие, т. е. условие за това да живее без усилие.
Когато тялото се намира в постоянен стрес, то или започва да изработва енергия, или умира. Защо дисциплината да е стрес за човека? Защото обществото, в което той живее, не е организирано. Разбира се, човекът, който се намира в постоянен стрес, е принуден да разчита на вътрешното си състояние. Всъщност той променя честотата си и започва да генерира енергия. В този случай той започва да получава много по-голямо удоволствие от това което е, отколкото от това, с което е свързан.
Абсолютно същото е поведението и на лозата – тя е посадена в земята и не може да избяга никъде. Това може и да не й се харесва: Защо така стоя на едно място? Но независимо дали то й харесва или не, такива са условията. Същевременно това не означава, че те са добри.
Какво прави тогава истинският винопроизводител? Той започва да създава стрес за лозата като й дава все по-малко вода. В резултат на това лозата се старае да развие максимално собствената си коренова система, за да получи колкото се може повече вода самостоятелно. И това я прави по-силна, по-здрава и по-пълна.
Онези, които разбират от вина, могат веднага да определят дали едно вино е силно или не. Слабото вино не може да живее повече от пет години. Ако виното няма сила, то просто няма да се развива по-нататък.
Същото е и с понятието за лъжесвободата: това е едно много сериозно понятие. Повърхностният човек винаги ще битува в състояние на несвобода, тъй като всъщност човек не може да избяга отникъде. Точно както на едното място той е бил в състояние на лъжесвобода, така и на другото място ще бъде в същото това състояние, тъй като свободата има абсолютни физически показатели.
Свободата е най-малкото енергия, която носи на човека удовлетворение, че той е тук. И като вземем предвид факта, че днес в съвременния свят няма общества, които да формират усилие (освен, може би, в армията и затвора, които поддържат не само тялото и енергията, но и съзнанието на човека в стрес), човек няма много шансове да разбере това.
Между другото в наши дни свободни страни няма, тъй като диктатурата е присъща на много малка част от обществото. Да вземем за пример СССР. Това бе най-съвършеното общество, създадено не по тотемния принцип, тъй като хората бяха поставени в условия, в които не можеха да се опрат на външното. Най-интересното тук е това, че над 90% от хората се намираха в тези условия и бяха принудени да търсят вътрешната си свобода, тъй като можеха да се опрат единствено на себе си.
Трябва обаче да е ясно, че с това не призовавам за създаването на някакви общества, които да могат да постигнат нещо, тъй като общество се създава в съгласие с вибрациите, в които то се намира. Тук става дума единствено за разбирането на процеса. Затова каквото и да правим, трябва да разберем, че виновни в живота си сме единствено самите ние! И ние сме единствените, които можем да се реализираме в живота си! Трябва да се научим да плуваме!
Очевидно са ви хвърлили насред океана, но това не означава, че не трябва да плувате, тъй като ви остава най-важното – процесът! Няма бряг, но има процес. По-добре да плуваме без да знаем кога ще се появи брега, отколкото да намерим брега и да живеем на него без да разбираме. Защото докато вие плувате (като тук става дума за това да се намирате в процеса), вие генерирате сила. Когато се научите да генерирате сила, тя ви дава удовлетворение от това, че плувате. Най-опасно е да търсим виновни за своята несвобода, за своята неудовлетвореност. Това е знак за нашата ограниченост и за това, че сме далеч от реалното разбиране на свободата.
Ако хората живеят според тази концепция, то най-важното, което биха получили, са едни нови житейски ценности. Това, че даден човек е облажил себе си с различни блага (които той по някаква причина смята за блага), не го прави щастлив. Човек не само декларира тази концепция, а и въстава в нейна защита. Което е и напълно понятно: ако човек няма вътрешна сила, той е принуден да я търси вън.
Всичко това влиза в понятието за лъжесвобода: ситуация, в която човек постига временно освобождаване от предходното и все още не е изпаднал в зависимост от новото. Мога дори да кажа, въз основа на своите наблюдения, колко продължава този период обикновено – между 3 и 6 месеца, когато човек се защитава и до 3 години когато изработва нова неудовлетвореност.
Човек, който не се е научил да бъде вътрешно свободен, рано или късно попада в една и съща ситуация. Тъй като първоначално трябва да се научи да се изолира от това, което го разрушава, и едва след това да тръгне към това, което го развива. И тук дисциплината и редовността на заниманията са онова, което истински го изолира. Разбира се, на много хора това не им харесва, но докато не изработите необходимата сила, трябва да сте наясно, че сте заключени, тъй като сте един човек без сила.
01 април 2012
RSS: