Напълване. Въведение

Последователност във възприемането: запознаването с темата „Напълване“ се препоръчва, след като се прочетат материалите от „Лаборатория на развитието“.

 

Животът на човек е символичен, но смисълът на тези символи си остава така и неизяснен, в резултат на което цялата актуалност на човешката дейност се свежда до процеса на напълването. Напълването е основата, която позволява на човек да съедини себе си с пространството, без да изразходва допълнителни усилия и без това да го задължава да бъде вътре в себе си. Въпреки че именно качеството на напълването поставя пред него най-важните задачи. или по-скоро би трябвало да ги поставя, ако разбираше смисъла на даденото понятие и процесите, свързани с него.

Телесната, енергийната и менталната ограниченост са привързали човека към времевото пространство, свели са живота му до обслужването на най-прости функции и са довели съществуването му до формулата на Ницше „Бог е мъртъв!“. Освен това, разбирането за човешкия живот е било заменено от човешките усилия, а те са такива, че днес хората не само, че не са в състояние да класифицират действията, които извършват, но и да разбират за какво точно ги извършват. Човешкият живот вече отдавна се е превърнал в символична картина, тъй като е лишил себе си от изкуството да живее в усилие.

Всичко това е било предшествано от загубата на връзката с ритъма, който съхранява и реализира човешката същност, в резултат на което човек е загубил фундамента, позволяващ му да съизмерва своите действия. Накъде изобщо бихме могли да се движим, ако нямаме ориентир и разбиране за размерността на нашите действия? Как може да нарастваме своите действия, ако не сме познали едното? Всъщност, ако то не е познато, просто правим куп неща, които обаче по никакъв начин не ни водят към получаването на две. А ако пък не получим две, тогава няма как да имаме алгоритъм за нашите действия и разбиране за смисъла на живота. При такава ситуация ни се налага да се задоволим с времевите характеристики, които единствено отвличат човека, но не го преобразуват. И вместо реални преживявания той получава определена условност, съмнение и страх, а също така загубва и умението си да осмисля (да се фокусира).

Всичко това превръща съществуването на човека, като физически обект, в нещо безсмислено. Но дори и в този конкретен формат, той се е изхитрил и е успял да го определи, както с условията си на живот, така и със собственото си развитие в тази безсмисленост.

Да развиваш себе си в безсмислеността, означава да се стремиш към напълване – без значение с какво и как… Всъщност, това е единственият ориентир, който човек може да си позволи, и който не носи в себе си усилие, в резултат на което е загубил връзката си с висшия фактор на възбудата (който може да бъде постигнат единствено от човека) – одухотвореността или (равносилно на нея) преживяването на акта на творене. Актът на творене – моментът, когато едно поражда две, а не както в случая – творенето, в името на творенето.

Стъпвайки на „провинциалния“ път на съществуване, отклонявайки се от основното направление, т.е. търсейки или по-скоро не умеейки да търси основите и причините за своето битие, човек всъщност е станал заложник на наименованията и пленник на положенията, в които се е оказал. Превръщайки се в част от растителния цикъл, той фактически е лишил самия този цикъл от естествения му вегетативен ръст, т.е. отнел е от себе си възможността да притежава не само лична човешка свобода, но и животинска или растителна, ако се погледне на процеса по един по-благороден начин. Не може да съществуваме без да умеем да измерваме и съизмерваме, или поне да регистрираме действията, които извършваме, а в същото време да смятаме себе си за хора.

Всъщност, независимо дали ще се намира в състояние на майчина печал или пък на воински призив, човечеството си е измислило куп грижи и просто се е потопило в тях. Макар че дори и в целия този акт все пак сме успели да се слеем с времевото пространство. И независимо от факта, че е по-ограничено като пространство, то в крайна сметка притежава свои собствени величини, които човек е започнал да усвоява.

Освен това усвояването се осъществява на всички нива, които днес успяваме да реализираме: от обучението в училище и участието в социалния живот, та чак до опита да се усвои дзен-будизма. С други думи, човек е приел условията и ги следва, без да знае и без дори вече да иска да знае до какво ще го доведе всичко това.

На практика всичко е едно и също нещо, тъй като в действителност човек живее и функционира, като се опира единствено на напълването. А то има своите конкретни характеристики и енергия, които, ако не разбираме, няма да можем да изменим условията си на живот до такива, при които напълването да бъде следствие от нашите действия, а не ние – следствие от него. Освен това не е важно какво е качеството на това следствие, ако то така или иначе е следствие, а не причина.

Следвайки този, така да се каже, път на следствията, човек се подчинява изцяло на условията, които е получил по рождение и може единствено да ги усили, ако живее по законите на времевото пространство. В резултат на това неговият живот се разделя на отделни времеви функции, при които един човек ще се напълва като яде салам, а друг – като гладува. И в този случай вегетарианецът, колкото и да се старае да си мисли, че е духовно възвишен, всъщност не се различава особено от този, който яде месо. И единият, и другият продължават да си седят във времевите величини, живеейки по закона на „който не пуши и не пие, както и месоядният, пак ще умре“. И основата на такова едно битие е усвояването на вече определената форма на съществуване.

Всеки един наш опит да не се съгласим с това, наподобява на бунт в затвора, който така или иначе няма да доведе до нищо, защото получената форма е неизменна. Неизменна е и телесната ни форма, от която зависи нашата цялост. Всъщност, като цяло разбирането за тялото — представлява най-важното условие, което е необходимо, за да можем да си изясним процеса на напълването или по-скоро да получим разбиране за зависимостта от това какво ни напълва. Докато се състоим от отделни физически съединения, и докато тялото ни не е цяло, тогава няма как да се надяваме на каквото и да било регламентирано съществуване. В интерес на истината не можем да реализираме дори и най-простата функция на нашето битие – вдишване-издишване, в резултат на което сме изолирали себе си от множество процеси и разбира се, в такова едно състояние е невъзможно да се говори за някакво качество на живот, тъй като не бихме могли да го почувстваме.

Заключвайки себе си в определена пожизнена изолация, която е следствие от зависимостта му от отделената от останалите, временна енергия, човек просто е неспособен да възприеме обема, защото мисли със същата тази енергия, която го подхранва, т.е. временната енергия. И дори и ако някой попадне в зоната на извънвремевите състояния – например, ражда се с тях или по някаква причина му се отваря центърът, то процесът на осмисляне при такъв човек до такава степен ще се отличава от процеса при тези, които мислят времево, че той няма да е в състояние нищо да им обясни. Разбира се, ако не се смятат няколкото лозунга за илюзията, от които отдавна никой не се интересува, както между другото и от хората, които говорят за това.

Излиза, че човек живее в определени условия, от които зависи, носещи общото име напълване, при което не можем да получим повече от това да постигнем лекото вътре в тежкото. Всъщност, това е максимумът, който човек може да си позволи, защото дори и да следва някакво хипи движение или да се обучава на науки в университета, разликата ще е единствено в обема и свойствата на напълването.

Човек може да се напълва, но не може да направи нищо нито с обема, нито с качеството на това напълване, тъй като за целта е необходимо да имаме разбиране както за способността на пространството да ни напълва, така и да ни преобразува, а именно – да се разбира геометрията на пространството, неговият ориентир, фокусировка и ритъм, според които даденото пространство живее.

Напълването трябва да се превърне в най-важната наука за човека, тъй като това е науката за енергията. И понеже в случая говорим за енергията, от която всъщност зависим, затова трябва да започнем именно с нея.

Тук е моментът да се признае, че това се опитват да направят и различните учения, но те, макар и всъщност да задават по-високи параметри, предлагат да се оперира с базова енергия, такава като прана, ци и т.н., които са характеристики на времевата и в никакъв случай на извънвремевата енергия. За да можем да преминем към безвремеви характеристики, трябва да умеем да разделяме базовата енергия на нейните съставни части, но живеем във времевите характеристики, в които всички ние сме вампири.

Ето защо, ако човек иска да опознава някакви неща, трябва първоначално да разбере какво представлява напълването. И не е важно с какво ще се занимава, тъй като във всички случаи ще зависи от това напълване и ще бъде част от него, без да разбира какво и защо прави и накъде върви.

Пример за това могат да послужат милионите участници в различните езотерични движения, които са избрали за свой лозунг освобождаването от състоянието на роби, в което се намират, но всъщност така и до никъде не са успели да стигнат, дори и единиците, които са успели леко да се отвлекат, т.е. „да се отлъчат“: „Е, аз ще продължавам напред, тъй като вече съм просветлен…“. Макар че 80% от тези последните са се родили вече „отвлечени“ и те по-скоро успяват повече да отвлекат хората от истината, отколкото да ги водят към нея.

 

12 януари 2012

Попитай автора


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



1446

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

Във вид за печат
top