Ausos медитация

Медитацията Аушос е изкуство, което удържа съзнанието на жената настроено спрямо природата на богинята. Тя дава възможност да се живее в пробудено състояние – състоянието на богинята на изгрева Остара. Само удържайки съзнанието си в състояние на пробуденост и свежест, можем да се освободим от плена на невежеството, алчността, нетърпението и злото. В състояние на вътрешна младост жената може да сади и събира плодовете не само на вътрешното, но и на външното благополучие. За да има растеж, е необходимо пробуждане, а за да има пробуждане, жената трябва да се намира в усилие на осъзнатост и пробуденост.

Сакралната анатомия на Maiglöckchen

Сакралната анатомия на момината сълза е анатомия от по-висше естество или можем да кажем: анатомия на светимостта, пулсацията, в чиито недра се случва сливането на тройна реакция, която позволява проникване през вътрешната обвивка до ядрото. Сакралната анатомия „Maiglöckchen“ подготвя тялото за подхранване с висша субстанция – амрита. Ключов елемент тук е отварянето на органа, намиращ се в костната структура на носа.

Ритуалът на Фрея

Ритуалът „Og det er Frejas sal“, както подсказва самото му име, е свързан с Фрея – богинята на войната и любовта в германо-скандинавската митология. Това е също така ритуал на световното дърво Игдрасил и ритуалът на висящия с главата надолу Один, който съединява небето, земята и подземния свят. Световното дърво – ясенът Игдрасил – е въплъщение на макрокосмическата структура на древногерманските народи. Ритуалът изразява математическия език на небесния град Асгард, езика на пространството, което се намира на върха на световното дърво, където според „Младата Еда“ съществува съвсем друг ритъм – ритъмът на диханието на Фрея. Противопоставя му се друга пулсация – диханието на Локи, което се опитва да унищожи корена на Игдрасил, изменяйки ритмите на живот и разклащайки върховете на световния ясен.
Ритуалът на Фрея също така въплъщава съзнанието на Валхала, но едновременно с това оплита пространството в мрежите на Валкириите, като ограничава възможностите за пораждане. За последното отговарят девите-норни, които олицетворяват закономерностите на временното пространство и подземния свят.
Ритуалът на Фрея е нектар, капещ от рогата на елена, който е способен да поддържа жизнеността на женските божества, подхранвани от росата по листата на световното дърво, което не е просто символ на пространството, а схема на божествения жизнен път, който се нарича също като богинята – Фрей. Така ритуалът на Фрей е ритуал на деветте свята, възможност те бъдат реално видени и опознати, а не просто да се знае, че в космоса съществува някаква схематична структура: последното всъщност ни ограничава до представите на низшия свят. От друга страна, висшият Асгард или етерното поле, обитавано от скандинавските богове-аси – Один, Тор, Балдр и самата Фрея – е мястото, известно още като Валхала, където отиват душите на падналите храбри воини. Това е шестото интегрално поле в нашето пространство. Там се намира също и Ванахейм – обител на скандинавските богове-вани.

Алхимията на амулета

Законите на амулетите, талисманите и защитните фетиши-символи са свързани с акумулирането, катализирането и материализацията на сила в определена форма. Иначе казано, амулетът е средство за пренасяне на сила. И макар талисманът да е на първо място магично писмо или тайнопис, той също функционира по законите за пренос на енергия в определена форма. Този процес е свързан с насочване на енергийна вълна, която влиза във връзка с човека, като му осигурява защита или връзка с други светове. Разбира се, от ключово значение при амулета е материалът, от който е направен и следователно – неговата енергоемкост. На следващо място – самият символ (знак), който я активира и насочва. На практика като амулет може да се класифицира всичко, което реализира функцията на знака, но е важно също така да се определят и задачите на конкретните амулети или с други думи: да бъде разбрана степента на тяхната одухотвореност.

Вникване в същността

Всяка система за развитие на човека трябва да притежава философия, която да отразява същността на битието. Под философия може да се разбира един аналитичен инструмент, важен за акта на познание. Това важи както за познанието, осъществявано както от един изчистен ум, така и от замъглен такъв (т.е. онзи ум, който е неспособен да види даден проблем поне от три страни). Колкото и да ни се иска, ние не сме в състояние да опознаваме света самопроизволно. Можем да пребиваваме в него самопроизволно, но всяко истинско познание предполага разумът да се усилва и структурира посредством определена опитност. Да вградим знанието в структурата на нашето мислене (както и мисленето в структурата на знанието) ни прави способни да познаем Цялото. В противен случай противоречията ще засенчат необходимостта да съпоставяме и ще пречат на съзнанието ни да напасва и сглобява опита. А практическата демонстрация на онова, което трябва да се докаже, е преди всичко усилие, което само по себе си вече е практика.

Земният кръг

Асгард (градът на Асите) е свещеното пространство, в което живеят боговете на германо-скандинавската традиция. От макрокосмическа перспектива това е едно от висшите полета, а от човешка гледна точка то може да се опише също като свещена планина с пет върха. Съгласно вярванията на древните германци, човешкият живот е изкачване на планината Ида. Онзи, който се е изкачил, достига състоянието на не-възвръщаемост, т.е. на приобщаване към божественото. Но за да се изкачи на планината, човек трябва първо да влезе в долината Идавол. Там е място за почивка на онези, които са тръгнали от смъртния свят в безсмъртния; това е астрален град, построен някога от исполините, когато на планетата земя дошло смъртното време и жителите загубили способността да се придвижват между пространствата. Само душите им запазили това свойство и то само при условие, че били в състояние да мобилизират съзнанието си.

Медът на поезията

Медът на поезията или Еостра се родее с тантра:
Най-великото от нещата в природата на поведението,
Смес на божествената слюнка с дара на приобщаването,
Пребивава заедно със силите на пространството и поема същността,
която учи да поглъщаме изразяването, а погълнатото да изразяваме,
за да бъдем в екстатично приобщаване
и да служим на Висшето намерение.

Чистият разум

Две са най-важните понятия при развитието на съвършено съзнание: чистото сърце и чистият разум. Те се асоциират с ирационалното и рационалното начала в човешкото усъвършенстване, но всъщност формират една цялост, която може да отразява целостта или разединеността на опита. Те са олицетворение на настройката на човешкото съзнание и или го ограничават, или му разкриват възможността да опознае същността на нещата. Ключов обаче е самият живот на съзнанието, което поражда различни явления, в това число и човешкия живот. Умението да тълкуваме познанието е една от висшите форми на ментална дейност, излагане на вътрешното преживяване, което става основа за чистия разум.