Симпозиум „Интегрален мозък“
Интегралният мозък е вид мозък, състоящ се от кумулативни процесори, които се наричат „интегрални отдели на мозъка“.
Всеки от тези отдели представлява определено поле и притежава собствена вибрационна активност, предопределяйки енергийните процеси във времеви характеристики /възприемаемия живот на човека във физичната му форма/, както и извънвремеви /неподлежащ на възприемане живот на човека във физичната му форма/. Това се отнася и за посмъртното състояние на човека.
За да се свържат и трите функции на мозъка и, съответно - неговите възможности, е важно да разберем какво е животът на човека, който не се възприема от хората, но има физична форма. В този случай мозъкът заменя всички вътрешни процеси на подхранване: движение на енергия, дишане, хранене.
От гледна точка на работата на мозъка, би било интересно да си зададем въпроса: защо и как Даши-Доржо Итигелов /прочутият бурятски лама/, чието тяло е останало нетленно след смъртта му и който не е тръгнал по пътя на прераждания, е постигнал това.
И ако този случай може да се обясни с неговата непрестанна работа върху себе си, в процеса на която той е развил такова състояние на мозъка, което е било много над нивото, въвличащо човека в колелото на прераждания, то случаят с Ашли Уистел, 24-годишна американка загинала в щат Уайоминг през 1914, е още по-интересен. Фактите подтвърждават, че нейният мозък е бил в това особено състояние още по рождение. А това, че тя е жена, показва, че от гледна точка на изучаването на мозъчните функции, възможностите при мъжете и жените са еднакви.
Умението да се възприемат различни форми и формати се предопределя от способността да се работи с мозъка. Тогава може да се разбере и, съответно, да се приеме – дали човекът и след смъртта е способен да съхрани своето съзнание. Обаче, докато ние не активираме всички мозъчни модулатори, ние ще гледаме света от позицията на едно фрактално устройство, където мозъкът, като правило, не изразява себе си, а само обслужва някаква териториалност.
Интегралният мозък е такъв вид мозък, който активира много повече мозъчни файлове със задължително разбираемо вътрешно управление. Такъв тип мозък е в състояние да обработва много по-големи обеми от информация и да управлява работа на тялото вместо да го обслужва. Мозъкът на съвременния човек отдавна е станал пасивен. Той не само не притежава мисловни функции, като съсредоточаване и концентрация върху задачите, но дори не може по най-примитивния начин да наблюдава процесите, протичащи в обкръжаващата го среда.
Програма
- Интегрален мозък. Сакрална анатомия на мозъка
- Интуитивно, медиумно и кубично съзнание
Мозъкът на съвременния човек е нищо повече от статист или активатор на емоции. В наше време хората изцяло са изгубили умението да взаимодействат със своя мозък - при тях той само обслужва привидно техни мисли и привидното им съзнание. В реалността обаче ние само обслужваме рефлексите, които са фиксирани в мозъчната кора, благодарение на ущърбното отношение към мозъка. Днес човечеството е свидетел на безпрецедентно отклонение в работата на този орган, произтичащо от нарушаването на всички ритми, на които мозъкът трябва да се подчинява, за да живее, и най-вече, да се развива.
Понижени са функциите на подхранване на мозъка, което означава, че липсва не просто адекватно натоварване, но и елементарно подхранване на клетките на този орган. А нарушаването на работата на нервните клетки на мозъка по отношение на неговата ориентираност в определена посока, така че да може да наблюдава дадено събитие от поне две гледни точки, прави ситуацията патова.
Днес хората общуват според принципа на джойстика и съзнателната функция остава извън орбитата на познанието. Човекът не владее изкуството на мислотворение и, което е най-страшното, не може да разбере какво представлява то, тъй като няма опита на подобно действие. Днес хората говорят и реагират на неща, които не преминават през тяхното осъзнанаване.
За съжаление, живеем в свят, който обслужва, а не твори идеи.
Броят на учените, писателите и поетите е свит до минимум. А малкото оцелели остават непознати дори за малцинството. Значението и функцията на мозъка са вече сведени до случайни обозначения, които са още повече неверни. Ние изучаваме мозъка и функциите му въз основа на вече наличните нарушения и отклонения. С други думи, всички атласи по анатомия предлагат просто някаква схема, която не отговаря на действителността и чието функциониране ние така и не разбираме.
Често дори специалистите имат различни мнения и консенсус има единствено по отношение на това, че проблемите с мозъка при съвременните хора са достигнали нивото на епидемия.Човекът вече не оформя собствените си действия, а единствено поддържа мозъчната възбуда чрез повтарящи се фрази, лозунги или просто следвайки настройката на енергийно по-силни хора.
И най-опасното тук е това, че хората не разбират и не умеят да генерират усилие, а това ги лишава от възможността за съзидателно съществуване. Без усилие в мозъка няма как да се сформира съзнание, а без съзнание няма как да се формират мисли. С други думи, ние сме натъпкани с боклуците на собствените си реакции – към нас самите и към околните, като при това използваме формата на определянето и ѝ приписваме функцията на мисъл, докато тя няма нищо общо с мисълта. А самото разбиране на мозъка като набор от отдели и участието им в различни функции отдавна се е превърнало в нещо като гъста гора, в която са се заблудили дори онези, които дават определенията за този орган.
Разписание
Уточнява се. Следете информацията на сайта.
Условия за участие
Входът е свободен, при условие че сте заявили участието си през сайта.
Внимание!
Лекцията ще се изнесе на руски със синхронен превод
Място на провеждане
Чикаго, щат Илинойс, The University of Chicago
RSS: