Опознаването на сакралната геометрия на пространството представлява умението да се дава оценка на процесите, които са се образували не само в настоящето, но и в хода на историята. Всяко пространство е живо и има собствени закони. Важно е да оценяваме пространството от различни страни - в зависимост от това дали става въпрос за жизнена дейност, за работа или за почивка. Без умението да се разполагаме в пространството, сме обречени да прекараме целия си живот в борба срещу енергийната несъвместимост, която така и няма да успеем да разберем.

За да оперираме с пространството, е необходимо да развиваме усилие. Пространството постоянно изисква преодоляване. То ни сблъсква не само с това, което ни обкръжава, но и със самите нас. Да живееш по законите на усилието е да знаеш по какъв начин да взаимодействаш с пространството.

Колкото и удивително да ни се струва, но днес трябва да се безпокоим не толкова за бъдещите си постижения, колкото за съхраняването на това, което вече имаме. Изключително сложна е задачата да се опазим при наличието на такова голямо количество фактори, създаващи зависимост, но все пак, ако не си поставим този въпрос днес, утре можем да получим съвсем не това, на което сме разчитали.

Настройката е фундаментален принцип на състоянието на нашия ум. Той трябва да се изучава и да бъде постигнато реалното му разбиране. В противен случай ще ни липсва онзи вектор, по който сами да определяме собственото си движение.

Матрицата на движението представлява законите на самото движение. Мярата на движението е ритъмът, който се явява висш управник на движението. Опознавайки матрицата на движението, ние опознаваме системата, азбуката, в рамките на която е заложено знанието за мярата на движението.

Мюзикълът представлява съвременен набор от действия, който включва реч, звук, ритъм, движение и положение. Т.е. всичко онова, което предопределя процеса. Именно чрез мюзикъла можем правилно да разберем схемата или системата, която не само ни ориентира в пространството, но и ни обучава как да взаимодействаме с него.

В условията на днешния ритъм и скорост е много важно да се разбират законите на ефективността, които са свързани с възможността на нашия мозък да фиксира събитията, а не само да реагира на тях. Ако не се научим да подхранваме своето съзнание, няма да можем да усилим себе си и следователно няма да съществуваме ефективно.

Всички наши действия трябва да бъдат разбирани чрез метода. Спонтанността представлява болезнено възприятие на собственото ни его, когато си измисляме нещо, без изобщо да разбираме същността му. Опознаването на метода представлява първоначалната стъпка към обучението.

Разбирането на особеностите в развитието на мъжете и жените на първо място е важно за представителите на противоположните полове, за да не възприемаме един другиго, въпреки нашите мисловни нагласи, прекалено линейно. Тялото и съзнанието на мъжете и жените имат различни енергийни закони. Това трябва да се разбира и да се взима под внимание, в противен случай мъжът ще изгуби мъжа в себе си, а жената – жената в себе си, което днес вече на практика се случва.

Разбирането, или по-правилно казано развиването, на възприятието на ритъма е първоначалният момент в нашето обучение. И макар това да е най-сложната част, тя същевременно е и изначална. Опознаването на видовете и законите на ритъма е това, с което трябва да започва всяко дете по метода на тяхното възпроизвеждане.

Всички ние започваме да взаимодействаме със света посредством игрите. Всъщност опознаването на играта е именно основата на обучението.

Изкуството на взаимодействие с външния свят, създаването на връзка с него и оперирането в него – всичко това се крие зад понятието журналистика, в която се отработват различните начини за взаимодействие с обкръжаващото пространството чрез общуването с него.

Математиката представлява точно основно знание, свързано с понятието структура. Системата трябва да се опознава за ориентация по предстоящия път.

Анатомията е система на функциониране на нашето тяло, мозък и енергия. Тя трябва да бъде опознавана както в състояние на покой, така и в движение. Необходимо е да се знае до какво може да доведе неконтролираната жизнена дейност на нивото на системите на нашето тяло, органи и мозък.

Преди всичко личността е условие, характеризиращо човека. Опознаването на себе си като личност представлява най-важното условие за човешкото съществуване. В противен случай не можем да се смятаме за хора.

Разсейването е най-страшното разрушение за съзнанието на човек, когато не сме в състояние да следваме не само задачите, които другите ни възлагат, но и своите собствени. Огромното количество условия, оказващи влияние върху нашето съзнание, на първо място ни отвличат от нас самите.

Вярата се явява най-важният психологически аспект от нашето съществуване. Неумението на човек да се определи във вярата и неразбирането на разликата между вяра и вярване объркват живота му, като най-често го отвеждат към мистиката и езотериката, което довежда до неадекватност в постъпките и действията му.

Независимо колко се стараем, колко искаме или мечтаем, ако нямаме лична сила и не умеем да я култивираме, единствено ще изразходваме това, което имаме и няма да постигнем нищо. Повече от половината хора прекарват живота си в мечти, така и не достигайки заветната цел. Умението да съответстваш на собствената си сила и да я развиваш е отправната точка за изкачването ни нагоре по стълбата.

Имиджът на човек представлява определена практична част от неговия живот, която трябва да се опознава. Най-важното в случая е да се разбира същността му, тъй като имиджът е определена карта на поведението на човека, преди всичко по отношение на самия него. Важно е имиджът да бъде разбиран, а не просто изразяван.

Сакралната анатомия представлява знания, използвани още от древните народи. Те са свързани с идеята за възприемането на човека като пространство, макрокосмос, а тялото се е разглеждало като фигура. Сакралната геометрия се състои от пет нива: познанието за тялото като съд, познанието за тялото като геометрична фигура, знанието за хармонизацията на тялото, тоналността на тялото и тяло на настройката (геометрията на мозъка).

Дисциплината е един от най-важните моменти в поведенчески аспект, свързан с човека, тъй като дори само за малко да се отпуснем и веднага в нас започват да се образуват ненужни неща. Разбира се, много е важно да се разбират различните аспекти на дисциплината и начина, по който тя трябва да се построява. Но това понятие не бива да се превръща в лозунг, който просто декларираме, предизвикващ повече реакция, отколкото разбиране.

Една от най-важните поведенчески функции на човека се явява неговата реч: това как я възприема и как борави с нея. Неконтролираната реч е подобна на наркотика, отклоняващ човека от самия него. Умението не само да говорим, но и да се чуваме, днес е може би най-важното условие за това да можем изобщо да опознаваме нещо. Неумеещият да говори не умее и да слуша, затова тук е важно речта да се възприема като определено условие за нашето мислене. Речта на човека представлява качеството на неговото тяло, като цяло.

Дилемата на Хомо cапиенс, или разумния човек, е опорната точка, при която попадаме в условия, в които умението ни поне да сравняваме предопределя нашия избор. Възниква обаче следната удивителна ситуация: ако попитаме околните дали умеят да сравняват, задължително ще получим положителен отговор. Тоест умеем да сравняваме, но не разбираме какво всъщност представлява това. Интересно, нали?

Какво представлява преживяването? Замислял ли се е някой, докато е разсъждавал, например, за любовта, дали наистина разбира химията на това състояние, неговата вибрация? Нима днес не наричаме любов всичко, което предизвиква в нас реакция и чувство на притежание? Нашето тяло възпроизвежда усещания, чувства, емоции, преживявания и всички те имат различен физичен и химичен механизъм. Днес ние сме обезценили понятието за любовта, защото поради неумението да се настройваме на нея, не можем да я удържаме. Този въпрос отдавна е преминал от областта на психичната медицина в тази на травматичната и дори на криминалната медицина.

Сексът в днешно време е една от най-важните области на съвременната индустрия; дори бих казал, че това е явление със свои собствени закони, които отдавна са изградили отношението на хората към това състояние, като към управляван процес. Постоянно понижавайки нашето качество, ни се насажда определено разбиране по този въпрос. Днес сексуалните отношения в значителната си част нямат нищо общо с това как хората са се отнасяли към секса дори само преди сто години. В наши дни сексът наподобява някаква атракция, отвличаща вниманието на човека не само от по-високи преживявания, но дори и от самия секс.

Работата представлява нашия договор с времето и следователно качеството на неговото прекарване. Работата е нещо, което или ни изгаря, или ни напълва. Тя не бива да бъде оценявана само в паричен еквивалент, но и от позицията на всичко онова, което получаваме от нея в психически и емоционален план. Работата трябва да бъде процес, а не експлоатация на човека за пари.

Умението да разпределяме своето време определя коефициента на полезно действие на нашето съществуване. Днес човек се е научил повече да убива своето време, отколкото да го развива. Времето има своя статус във вид на работа, семейство, деца, приятели, където доста често ние повече се прикриваме зад емоционални изблици, отколкото реално да постигаме нещо полезно. При това до последно бихме защитавали желанието си да ходим в гората на барбекю (където не само ще убием един цял ден, но и ще преядем и препием, вредейки по този начин на здравето и мозъка си), понеже не умеейки да развиваме времето, сме обречени да го разрушаваме.

Укрепването на сетивните органи е най-важната задача, която днес стои пред цялото човечество. За нас, изгубените в ритъма, вече е станало невъзможно да се намираме в състояние на чувствено преживяване, тъй като просто сме го заменили с емоционално.

Развиването на вкуса е най-важната задача, определяща това, в състояние на какви потребности ще се намираме – качествени или не. От това ще зависят всички бъдещи свойства на нашите преживявания. Днес, когато човекът е загубил естетиката на своето съществуване, вкусът се е превърнал в първичен инструмент, който трябва да изучаваме и опознаваме наново.

Обонянието е това, което директно ни свързва с нашето дишане и което предопределя първичното ни напълване и удовлетвореност. То представлява изключително важна област на познание, която днес е по-изгубена дори и от вкуса.

Ако човек наистина разбираше какви физиологични изменения понася неговото тяло и мозък, какви енергийни разрушения получава душата му, как страда неговият дух от развиването и поддържането в себе си на некачествени за човека начала, той никога нямаше да започне да прави много от нещата, които прави днес. Все пак едно нещо е просто да кажеш, че това няма да остане безнаказано за теб, а друго – реално да обясниш, какво представлява кармата на действията.

Националната идея е много проста: необходимо е да живеем на принципа "за", а не "против" и тук не биха помогнали никакви лозунги. Докато не се научим да живеем в свойствата на съзиданието, ще следваме свойствата на разрушението. Никакъв протест не е приемлив от позицията на националната идея, независимо колко не се харесва това на някой. Националната идея я има, когато всеки ден работим и живеем за нашето пространство, а не скандираме лозунги по повод и без повод.

Националната идея не може да бъде двойствена. Двойствени могат да бъдат нашите отношенията един към друг, но отношението ни към страната, символизираща държавността (а тя на свой ред – пространството), трябва да бъде работещо съзидателно отношение. Хората, които се борят за някаква национална идея, само я разрушават, тъй като без истинско образование и разбиране на пространството като живо тяло, наникъде няма да се придвижим.

Смешно е да се мисли, че милионер се става. Хората се ражда такива, както се раждат, например, олимпийските шампиони. Ако не сте били късметлии, не сте се родили в тези настройки и не притежавате такъв източник на енергия, по-добре не си измисляйте нищо. От друга страна, не бива да се мисли, че животът на милионера или олимпийския шампион е щастлив. Та тези хора живеят без съзидателен процес и просто изпълняват волята на заложения в тях код.

Парите са особено интересен инструмент за взаимодействие с пространството. Ние живеем на принципа на жертвеността, само че някога парите са били проводник на енергия в нашите ръце, а сега ние сме проводниците на енергия в ръцете на парите. Всичко се е променило. Независимо от това трябва да разбираме закона на въпроса и да умеем да работим с него.

Парите са нещото, което определя нашите инвестиции и следователно те изискват да имаме истинско и задълбочено разбиране. И ако не се научим да инвестираме в себе си, изобщо няма да съществуват тези, които да се удовлетворяват от ролята на парите в своя живот.

В днешно време здравословният начин на живот не може да бъде масово явление, така да се каже, по определение. Несериозно е да се опознава здравето, без да се разбира на какво се основава то. Ако човек не киха, не кашля и дори не боледува, да не би да е здрав? Здравето го има, когато постоянно подхранваме нашия мозък. Само при здрав мозък може да има здрав дух, а не "здрав дух в здраво тяло".

Да се говори за здравословно хранене в днешно време е даже някак неприлично. Когато съзнанието на човека е подчинено на стомаха му, за какво може да се говори? Само за арменското радио.

Ако и да говорим днес за здраво тяло, то само от позицията на геометрията. Разбирането на геометрията на тялото представлява най-висшето условие за качествено, а следователно и здравословно съществуване.