III. Кристална живопис

Кристалната живопис е най-древната форма за фиксиране на пространството, която всъщност се оформя в цяла система от знания в Древен Египет. Това, на практика, представлява фиксиране на резонансните знаци в пространството, които хората в древността можели да възприемат, и които днес се улавят само от хората, умеещи да се настройват към висшите форми на живот в пространството.

Висшите форми на живот в пространството представляват определена резонансна форма, която произлиза от условията на максимално обединяване на три или повече вида енергии, което всъщност позволява възникването на по-силна енергийна форма, която не се разпада, а само кристализира. Външно това може да изглежда като набор от неразбираеми черти и символи, но всъщност те носят много важна информация във вид на вибрация. За да можем да опознаваме тази вибрация, е необходимо да разбираме какъв ъгъл и каква линийка използваме, но там, в действителност, всичко е узаконено.

Това не е някаква хаотична координатна система, а условие, при което може да се получи резонанс. Съществуват 13 такива условия, произлизащи от различните ъгли на напрежение в пространството, в което нашето измерение живее. Умението, така да го наречем, да се настройваме на тези резонансни модели, а още повече и да можем да ги издърпваме в нашето пространство, представлява възможността да се предадат на всички хора най-силните енергийни потоци, или кодове, които се намират в нашата вселена.

Именно така изначално древните фиксирали чертичките и символите, създавайки, например, пиктограмите, които впоследствие се превръщат в писменост. И когато днес, всъщност, говорим за примитивността на древните в техния, така да го наречем, начин на излагане на собствената си история, ние преди всичко показваме своята неспособност и неумение да живеем в реални настройки, при които се осъществява съвсем друго енергообразуване.

Днес малко са хората, които притежават необходимата вибрационна характеристика, способна да влезе в резонанс с енергийното тяло на макрокосмоса. Измежду средите на нашите съвременници изпъкват, може би, само двама човека: това е Фалко (Оберто Айрауди) и Елена Врублевская, които фактически се явяват като реални представители на Интегралната живопис, владеещи както енергийната, така и кристалната ѝ линия

Кристалната линия е базирана на знанията и разбирането за кристала, неговата степен на напрежение, карати, както и способността му да влиза в един или друг резонанс с пространството, или с човека. Тя представлява формула, при която се активира напрежение, което е характерно за определена кристална група.

Това са високовибрационни и високоорганизирани полета, притежаващи определена скала на въздействие. Основата се състои от знанието за 13 матрични кристала, които всъщност определят процеса на кристализация на нашата планета. В триизмерното пространство могат да съществуват 13 висши групи на резониране – от най-базовата (например, която е представена от перлата) до най-високата (диамантът). Въз основа на тези закони се формира идеалната форма на ъглите, описваща кристалните пространствени усилия. Знанията за тях се използват при създаването на едни или други кристални знаци или спирали, които подобно на аромата, се установяват в по-слаби вибрационни полета.

На Кристалната живопис не ѝ е необходимо нещо допълнително, за нея е важно да съхрани вибрацията от усилието на ъгъла, за да може да предаде резонанса върху платното. Затова, разбира се, най-голяма ценност в този случай представляват оригиналите, а не копията, които в пъти намаляват въздействието и силата. Цената за такава живопис изобщо не се позволява да бъде осмисляна, тъй като силата и възможностите, които носят подобни картини, на практика са несъизмерими с нито една друга форма на живопис. Това е една висша форма на предаване, или дори ако щете – материализация на енергията.

Такава живопис не предполага съществуването на понятия, като вдъхновение, желание или нежелание за рисуване. Тя се опира единствено върху способността на художника да се настрои към резонанса на пространството и да снеме от него определен символ. В задачата на художника, всъщност, не влиза разбирането за въпросните символи, защото в противен случай това вече би го превърнало повече в алхимик, както ясно може да види в работата на въпросния Фалко.

Важно е, обаче, да се добави, че и изкуството на калиграфията представлява определено базово знание за резонирането. Но същевременно резонансът при нея основно се предава в линейната двуизмерна координатна система.

По този начин, появата на даденото живописно направление (или неговото възстановяване, ако щете) се превръща в едно много важно събитие за нашето пространство, защото така, както и в древността, по-високите резонанси отново започват да се спускат на Земята с помощта на подобни хора.

Въпроси и отговори

Асоциациите, свързани с кристалното пространство довеждат до симетрия, идеални форми на ъглите и съвършената фигура на сферата, в която трябва да се вписва всеки кристал, с друга съвършена фигура. На представения тук образец на кристална живопис, показаната по-горе висока организация в изразена форма и линии, това по никакъв начин не се наблюдава. Въпросът ми, разбира се, е наивно-линеен, но защо все пак заслужава място такова едно несъответствие между несиметрично линейно изображение и заложеното в него съвършенство на високите вибрации?
Работата е там, че в нашата природа не съществуват съвършени кристали. Освен това по-голямата част от тях заемат агрегатни и тригонални форми. Но това са тези тела, които създават резонансна сила, позволяваща да се материализират едва ли не всички предмети, които използваме. Всички технологии, притежаващи алгоритъм на развитие – са кристални. И в дадената рисунка, всъщност, е показана фазата на резониране на кристала, т.е. това, което се случва вътре в него. В действителност, художникът играе ролята на медиум, настройвайки се на силата на кристала. В това, фактически, се изразява и уникалността на такава живопис, при която можем реално да наблюдаваме самия ток на кристала.

Ако художникът е медиум, т.е. проводник и инструмент, чрез който се изразява нещо обективно съществуващо (процесът на резониране в кристала), тогава неговото творение може да бъде възприето единствено от същият като него медиум ли? Трябва ли да медитираме на тази картина, за да успеем да я „чуем“?
Важното е кой поставя задачата на медиума и дали следи за нейната реализация. Т.е. трябва да се говори конкретно, а не по принцип.