Африканското тяло

Познанието за ритъма е най-висшето изкуство, което човек може да постигне. Макар че зависим от ритъма, участваме в него, изразяваме определени ритмични схеми (дишане, хранене, мяра на движенията), ние не се явяваме изразители на знанието за ритъма. Всеки знае, че ритъмът е основата на множество жизнени процеси, той е рисунъкът на музиката, мярата на музиката. Умението да преживяваме ритъма обаче е изкуство, което е заложено в най-висшите възможности на нашия мозък. Дори хората, които създават и изпълняват музика, т.е. способни са не само да я възприемат, но и да я създават, всъщност просто изразяват законите на ритъма, но не ги управляват.

За да опознаем и да преживяваме ритъма, трябва да можем да взаимодействаме с геометрията и симетрията на тялото. Тогава или ще опознаем и вземем ритъма под контрол (а с него и всичките си преживявания) и той ще се превърне в строг геометричен модел за нас, или ще се разтворим във вибрациите и колебанията и ще се превърнем в част от психологичния файл, от музикалния или танцувален образ.

Ритъмът е най-висшата геометрия на преживяването, той ни помага да се разтворим в определени честоти от съществуването. Той е най-висшата способност на мозъка ни или по-скоро трябва да бъде най-висшата способност, при която ние взаимодействаме с тялото си на нивото на колебанията и ги управляваме. Когато опознаваме ритъма, трябва да се научим да се вслушваме в себе си и да го чувстваме – това е основната задача на познанието за ритъма.

Опознаваме ритъма, за да опознаем своята истинска природа, след което да се научим да взаимодействаме с най-висшите свойства на вселената, чиито език са кодовете, заключени в различните ритми.

Преживяването на ритъма е реакцията на тялото, дишането и съзнанието към определени енергийни връзки, които или се появяват у нас, или ние самите образуваме. В основата на ритъма стоят телесното, енергийното и умственото чувство. Този, който опознава ритъма, опознава пространственото чувство, свързано със способността на мозъка ни да се намира в най-висшите честоти и да ги управлява. Тук ние се свързваме с домовете на ритъма (правилни, съвършени геометрични тела, които на езика на Йоруба се наричат Ориша).

Най-важното начинание в опознаването на ритъма е неговото телесно разбиране (африканското тяло) като най-висшата възбуда и преживяване в пространството, в което живеем. Ние размахваме ръце, вървим, изричаме думи и пр. Всичко това е условие за усилието, което зависи от вътрешния ни ритъм. Следователно трябва да разберем как и защо се случва всичко и да се научим да развиваме това усилие. С други думи трябва да разберем свойствата, благодарение на които живеем, за да можем след това да се усъвършенстваме в тези свойства.

Животът е своеобразен ритмичен рисунък, който можем и трябва да опознаем. А това опознаване започва с най-простото – с такта, който характеризира метъра и способността на нашето съзнание да се съсредоточава. Ритъмът е синхронизирано мислене, вътрешна реч. Ритъмът не се определя от времето, той се определя от продължителността на колебание на звука. Ако искаме да разберем това колебание, а не да бъдем част от него, трябва да изминем пътя от контрола на телесния ритъм до контрола на енергийния, от енергийния – към умствения и от умствения – към пространствения.

1212
top