Програма «Настройване»

Настройването представлява умението да подготвим мозъка си за осъществяването на задачите. Това е най-важният процес, който трябва да се опознае на възраст 14-20 години, когато в тялото се постига цялостност от гледна точка на енергийната циркулация и мозъкът започва да укрепва в развитието си.

Настройването е условие, което впоследствие води до умението да разбираме, да боравим и развиваме свойствата на мозъка.

Подхранване на мозъка

Първата задача в опознаването на настройването е умението да подхранваме мозъка си. Без правилното подхранване и разбиране за това какво представлява подхранването на мозъка, човек трудно може да се настрои към реално опериране с мозъка. Без подхранване, мозъкът няма перспективи. Подхранването на мозъка е условие за поддържането му в тонус и баланс, това е условие, което дава възможност да се развива мозъкът и неговата сила.

Структура на мозъка

Човешкият мозък е основният регулатор на всички жизнени процеси в организма на човека. Затова настройването изисква да се разбира геометрията на мозъка. Защото е важно да разбираме какво в действителност можем да развиваме и как.

Мозъкът не е нещо безлично и абстрактно. Той е строго обвързан както с нашето тялото, така и с външната среда. Същевременно вътрешните връзки в мозъка определят способността или неспособността на човека да оперира с едни или други процеси.

Балансиране на съзнанието

Балансирането на съзнанието е задължително условие за естественото поддържане на съдовете на мозъка, при което се създава допълнителен източник за произвеждането на молекули, укрепващи нервните клетки на мозъка. Основната задача на балансирането е да се създаде едно ориентирано съзнание.

Ориентираното съзнание е път към безпределния ръст, то придава на клетката на мозъка насочена сила. Клетката вече не е изгубена и дори се оказва в най-висшите си прояви способна сама да генерира енергия, т. е. може да се наблюдава увеличаване на активността на главния мозък.

Структура на речта

Еволюцията в развитието на съвременния човек зависи от усъвършенстването на кората на главния мозък, което от своя страна зависи изключително от геометричните възможности на целия мозък.

Развитието на мозъка не е свързано с развиване на интелекта, а се определя от геометричното усилие. Между другото това е единственото нещо, което може да има постоянна природа. Всяко нарушение в тази област води до отклонение (например усилване на циркулацията на кръвта, което променя налягането).

Именно развитието на формите на мозъка, а не на самия мозък е важно при хората до 30 годишна възраст, когато приключва формирането на мозъка. Това е най-важно при подрастващите след 14-16 години, когато вече е установен пълният цикъл на циркулация на енергията в тялото.

Характеристиките на мозъка на всеки човек са свързани с ежедневното му съществуване. Тук трябва именно да се търсят корените на всички проблеми или по-правилно казано факторът за отслабване на функциите на мозъка. Еволюцията на мозъка е свързана с огрубяване на човешките способности, затова трябва внимателно да изучим какви усилия развиваме в действителност чрез мозъка си. Човекът е губещият спрямо животните по отношение на свойствата на тялото си, но е победителят по отношение на свойствата на не-ума (т.е. във вибрационното усилие на свръхсъзнателното).

Основното усилие при усъвършенстването на функциите на мозъка засяга правилно поставената реч. Речта е основа на мисленето на човека и като усилие тя трябва да се опознае преди всичко останало.

Чувствата като условие на мисленето

Интуитивното мислене, свързано с въвличането на сетивата (вкусът, усещанията и пр.) в процеса на мисленето, развива обемността на мисленето и позволява да удържаме и усвояваме мисълта, тъй като така тя става не само израз, но и преживяване.

Формула на мисленето

Руският език е съвършеното оръдие на мисленето, същевременно за да разберем това, трябва да познаваме мисленето чрез езика, а не просто да боравим с него.

Трябва да умеем да разделяме усилието в лявото и дясното полукълбо, като го разпределяме от горната зона към центъра. Колкото по-близо в лявото полукълбо е усилието на речта до центъра, толкова по-ефективно осмисляме речта си и толкова повече зависим от производните на речта, като тук в периферията лежи реакцията и зависимостта от нея, а не разбирането. С други думи създаваме зависимост на речта си от външните обстоятелства, а не от вътрешните.

Умението да оперираме с речта ни позволява да оперираме с всякакви звуци – от звука на вятъра и различните шумове до издаваните от нас звуци. Това ни приближава до центъра за сетивно възприятие на звука, който се намира в дясното полукълбо. По този начин се създава връзка между звука като усилие и звука като чувстване.

Така стигаме и до тоналността, която се явява основа на мисленето. Можем да мислим тогава, когато сме опознали и променили тоналността на звука си или от друга страна сме придали звучене на речта и мислите си.

Резонансно усилие

Човешкото съзнание има няколко нива на резонасно усилие. То се определя от взаимодействието на лявото и дясното полукълба. Колкото по-добре е балансирано съзнанието ни, толкова по-ориентирано е то и толкова по-близо е до състоянието на най-висше резонансно обединяване. Дори функционирането на съзнанието при пропорция 70/30 (съотношение на усилието на лявото и дясното полукълба) извежда човека на честота, при която енергията на земята резонира с йоносферата, т.е. имаме условие така да се каже за поддържане на човешкото усилие.

При усилването на този баланс и още повече при синхронизирането му, съзнанието започва да резонира с различни нива на магнитното поле и при най-висшите си прояви излиза от пределите на това магнитно поле. Т. е. лежи отвъд прага на гама-ритъма.