Лаборатория на развитието

Силата на ритъма

Ритъмът представлява сфера, или по-точно явленията, образувани от тази сфера. Всяко от тези явления притежава собствена дължина. Би могло да се каже, че това всъщност е дължината на дадена окръжност или нейният ъгъл.

Ъгълът преди всичко е условието за въртенето на сферата. Това условие важи също така и за ритъма. Т.е. силата на ритъма се явява ъгълът, определящ поведението на сферата.

Ритъмът е необходимо условие за въртенето на енергията. С други думи, той привежда неподвижните вълни в движение. Ритъмът като че ли сплесква, т.е. видоизменя пространството, в което не просто заставя енергията да се върти, но и изменя самия ъгъл на въртене. Това е определено изменение на пространството, при което величините за ъгъла на въртене, неговото ускорение, или забавяне, се явяват като физични величини.

Всичко това може да се определи с такъв параметър, като стъпката. Тя обаче, макар и да има абсолютно значение, може да се възприема само субективно, тъй като усилието на ритъма се определя от неговата вътрешна опора. Тази опора произлиза от възможността да се пренесе силата от точка А до точка В.

Например, тананикаме си някаква мелодия, при което дори и да удържаме размера, ако обаче не разбираме силата за прилагане на звука, такта, ние всъщност няма да можем да приведем ъгъла на усилието нито навътре, нито навън. Следователно, опората на ритъма е източникът, който се определя от максималните показатели на силата на стъпката, опората, дишането и звука.

Най-опасното е когато ритъмът бъде измерван в зависимост от измененията на времето, така както се случва днес, например. Изменението на ритъма трябва да се намира в зависимост от силата, която съдържа този ритъм. Ритъмът, в действителност, е наука за силата.

Като цяло, изменението в ритъма произлиза от отношението на хората към пространството. В древни времена хората са използвали ритъма, за да изграждат пространството, вкарвайки го навътре в себе си (енергията), или за влизане във връзка с него. Доста успели да напреднат в това изкуство индианците моче, мочика, чачапоя и инките. Всъщност, за ритъма това е определена част от окръжността, която представя една или друга сила на ритъма.

Силата на ритъма се определя от неговата тоналност или от начина му за максимално проникване. Ето защо може да се говори за тринадесет сили на ритъма и тринадесет негови измерения – в съответствие с възможността на сферата да натрупва и преобразува енергия (или, което е абсолютно същото от позицията на ритъма, да преминеш от едно свойство на ъгъла към друго, при което самият ъгъл се регулира от размерността или способността на ъгловата ос да достигне максимална величина).

 

   774  

Задай въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



top