Като те ударя!...

Истината в познанието – това е съзнанието, което е насочено към развитие, а не към агресивните тенденции, когато се опитваш да направиш на някого нещо. Безспорно в тайдзи-цюан съществуват такива направления като туей-шоу, което има своите закони и принципи, основаващи се на това, че ние работим с енергията и в това се изразява нашето развитие. Но ако я насочим срещу някого, това вече би било наша лична карма, защото условията на въздействие в този случай биха били несъизмеримо по-големи от тези при едно физическо такова, тъй като възниква определена ситуация на блокиране, при която човек, владеещ по-фината енергия, може да блокира тази на всеки друг. Точно по тази причина, всъщност, е било създадено туей-шоу, за да могат хората да работят със себе си чрез други хора, и в него реално няма никакъв боен аспект, а дори и да имаше, той би бил насочен на първо място към самите нас.

Аз не оспорвам възможността за развитие на тайдзи-цюан от гледна точка на бойно изкуство, но смятам, че това е възможно само ако човек в действителност се е занимавал с някакво такова. Ако са го били по физиономията в продължение на пет-десет години, тогава ще знае какво всъщност представлява това. А ако пък не са го били толкова време по физиономията и е дошъл да се занимава с тайдзи-цюан като с бойно изкуство, това би изглеждало наивно. Защото едно е да ви е познато психическото състояние на това да ви удрят по физиономията и съвсем друго, когато не го разбирате.

Да речем, например, че си ходите един такъв печен тайдзист, а към вас се приближава някакъв пиян боксьор... Вие със сигурност веднага ще забравите всички техники, които знаете, защото той няма да прави това, към което е насочено вашето движение, а само това, което сметне за нужно. И съвсем вероятно е той да не се вмести в нито едно от сто и осемте движения, които сте му подготвили за отбрана.

Тъй че или сте цели и сте готови да правите това, за което всъщност сте готови, или не сте и просто се опитвате да си спомните какъв подход би бил удачен... когато по-скоро вече ще е късно. Особено пък в нашето време, когато представата за бойните изкуства е спекулативна. В дадения случай, психологическото състояние е първично и то също изхожда от степента на съсредоточаване.

Да речем, че е настъпил часът, в който практикуваме... Слънце, комари, студ – ето това вече е същинското изпитание за нас, а не занятията в комфортната зала с климатика, където всичко е много гот. Само погледнете в какви условия отдавна вече всички се занимават. Вероятно все още могат да се намерят няколко ентусиаста, които на минус 30 градусов студ да правят тайдзи на леда. Така беше по-рано, и хората се занимаваха по този начин. И това в действителност бяха хора с разбирания. Беше съвсем нормално да излезеш и всичко да ти замръзне, но ти да продължаваш да правиш тайдзи.

Наистина, в това също няма никакво тайдзи, но затова пък присъства съвсем друга психология на развитието, защото стоиш там като някакъв замръзнал снежен човек с червен нос и въпреки това правиш формата. А това вече е едно напълно различно психологическо състояние, което трябва да се научим да изработваме във „ванилните условия“, в които живеем, когато между нас стои определен слой във вид на крем. Трябва да се съсредоточаваме и да разбираме къде се намира нашето усилие, защото вече сме спрели да търсим дори и външно такова!

А по-рано хората са го търсели. Те са имали нужда да се занимават и са излизали да правят това в съвсем други условия. Но когато в днешно време пристигат разни хора да се занимават с тайдзи-цюан от позицията на бойно изкуство, не е много ясно защо точно това им е дошло наум?! Желанието да се движат без да се напрягат, за да може всички да ахнат от изумление? Но когато тук поставяме въпроса за вътрешната работа, отнесем го към своето съзнание и своята глава – разбираме ли те нещо от това? Способна ли е вашата глава да се развива и присъства ли в нея някакво съсредоточаване?

В пустото съзнание не може да има пълно движение, защото това представлява определена работа и степен на съсредоточаване, която трябва да се нараства по малко всеки ден. В противен случай си е чисто лигавене. Ние говорим за тайдзи като за вътрешна практика, но днес в действителност никой не я изразява като такава. И тук не може да присъства елемент на сравнение, защото това е лично усилие или нарастване в индивидуален план. Да не говорим, че в началото е нужно да прилагаме достатъчно много усилия върху себе в продължение на доста дълъг период от време, за да може да започнем да изразяваме личното си мнение по отношение на хората, които вече са извършили това усилие.

Това е типична грешка и болест за съвременните хора, които се занимават с тайдзи, защото дават оценка без преди това да умеят да оценяват и направят нещо със самите себе си. Човек не бива да се информира за тайдзи, особено по отношение на бойния му аспект. Хората са длъжни да бъдат хармонични един към друг в света на това изкуство, а те всъщност са агресивни. Да речем, че двама души застават един срещу друг да се занимават с туей-шоу и се вижда как те кипят, защото не могат да се справят със своето съзнание. Кръвта се е качила в главите им и от това очите им са станали червени. Оттук възниква и главният въпрос: с какво всъщност работят те – с кръвта или с енергията?

Повечето хора работят именно с кръвта: те я раздвижват и развъртат, тъй като тя е първичният носител на ци. Кръвта дава много енергия, напълва мускулите и мозъка, в резултат, на което човек преживява състояние на еуфория и си мисли: ей нà, енергията дойде... аз само ще я нараствам... и тя ще ме доведе до едно велико бъдеще!...

Все пак трябва да разбираме, че дадената енергия е естествена за физиологичните функции на нашето тяло, а не за неговото развитие. Тези понятия не бива да се бъркат, тъй като първата и най-голяма грешка на практикуващия е да се заплете в енергията ци, а тя всъщност не реализира функциите, които съотнасяме с човека. Така че, ако искаме да доведем практиката на тайдзи до някакво съвършенство, то трябва да си зададем въпроса: докато се усъвършенстваме в това велико изкуство, искаме ли да приличаме на домашни любимци, които се разхождат и твърдят, че от нищо не им дреме, или сме готови през цялото време да се движим напред?

Искам да отбележа, че даоистките знания (а тайдзи-цюан влиза в тяхната системата) имат достатъчно дълбок смисъл, а ние се правим на много умни, показвайки със своето отношение едно неуважение към тези знания: някой си се разхожда насам-натам, докато прави цигун, друг небрежно играе тайдзи-цюан. И тук аз не съм за или против нещо, а просто показвам различни ъгли, за да може да се замислите за това дали изобщо ви е нужно да губите време и пари. Защото езотеричната забава много прилича на езотерична проституция, обаче идеята, която е заложена в нея няма как да мине в тайдзи...

 

26 февруари 2011

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


795 |
Етикети:

Във вид за печат
top