Ту за жената, ту за развитието…

Като основа на тази бележка взех главата „Реквием за жената” от книгата „Код де Вино” (Църква 13 капела). Много сложно е да се говори за развитието на жената в днешния свят, когато самата дума развитие не се разбира, когато не се разбира нито природата на жената, нито природата на мъжа. Без да се разбира тази природа, без да се разбира физиологията (тялото), енергията, менталността, всякакви разговори за развитието са безсмислени. Като човек, който има дългогодишен опит с развитието на жените ми се иска да изложа кратки бележки по тази безкрайна тема. Останалото ви оставям на вас с надеждата да дам отговори на вашите въпроси, които ще очаквам.  

Жената, която губи своята целенасоченост, дадената й природа, става фрагментарна, тя трябва да прилага множество усилия, за да живее в различните епизоди на своя живот. И ако тя дори в тези епизоди представлява качество, тогава то, извинете, ще бъде плоско, линейно. Линейността отвежда жената далеч от пролетта. Животът, който няма обем, не може да бъде целенасочен. От него можеш да се храниш, но не можеш да го изпиеш или вкусиш! 

Жената е вино. Тя е родена за да бъде опитана. Жената е природно явление и с това се казва всичко. Ако тя живее съгласно природните закони, тя е подобна на виното. Ако тя живее съгласно закони, които не съответстват на нейната лична природа, то това е нагласа, която диктува нещо на жената. Проблемът е в това, че за жената не подхожда законът на теорията на вероятностите. Тя живее по законите на теорията на невероятностите.

В науката отсъства цял пласт от закони за жената и това е свързано с факта, че мъжът, който действа по законите на вероятността на протичащите явления,  нищо не разбира от теория на невероятностите. Явлението се сменя с друго явление, а проблемът си остава проблем. И ако все пак останем в законите на теорията на вероятностите, с какви карти в ръце ще се окажем: какво вино се получава от жената?

Щом мъжът е направил от жената продукт, то трябва да е налице разбиране за това, доколко този продукт е органичен. Да бъдеш продукт не е обидно, ако ти си оставаш жена, а какво пък ако не? Тогава къде е експресията и напълването? Остава само тяхната класификация. Както и виното, жената може да се класифицира в три категории: жена, подобна на вода, жена, подобна на вино и жена, подобна на екстатично състояние. Всяка от тези три категории, разбира се, се дели от своя страна на още множество значими и незначителни свойства със собствена красота, принципи на значимост, функционални ангажименти.

Колкото и красива и привлекателна да е една жена, ако тя е подобна на водата, то тя ще протича през пясъка, без да бъде в състояние да предизвика интерес към себе си. Тя не умее и няма да може да изразява истинско преживяване и да носи разумна истинска полза. Но тя има важни временни функции, свързани с реализацията на определени усещания и емоции. Може даже да й се постави задача: да изразява хаотично стихийно явление.

Жената, подобна на вино е особена жена, снабдена с дълбоки качества или развиваща такива. Това е жена, способна да расте и да се напълва, да расте и да снабдява обкръжаващото с онази сила, която по своята същност прави жената истинска жена. Тя е способна на личностна идентификация, с което не може да се похвали жената на водата. Това е тази жена, за която ние казваме: „О, да, това е Жената с главна буква!”. 

Третата категория жени е нещо божествено, приказно. Такава жена представлява тази сила, която изпълва цялото пространство край себе си с божествената есенция на чувства и усещания. Тя въплъщава в себе си законите на богинята-майка с всички най-добри качества, които са й присъщи. Тя е самата природа с цялата й божествена същност. По този начин именно втората и третата категория жени представляват специален интерес като носителки на екстатичната същност.

При все това жената е нещо повече, отколкото днес в нашия съвременен свят можем да си представим. Това даже не е човек! Това е ООООООО! Или ЗАО. Затворено Акционерно Общество „Жена”!

Даже самото понятие за екстатичност на жената определя скритите дълбини на светопознанието, възможностите не само на човешкото, но и на божественото битие. Та нали по-рано, във времената на матриархата, са вярвали в жената! Тя е била повече от религията! Тя е била закона за получаване на екстатичност. 

Формирането на жената в нейния личен суверенитет никога не може да бъде подчинено на някакви социални закони.  Тя може само да се вписва или да не се вписва в тях. Тя може само да го приеме. И дори да се намира в състояние на потиснатост, самата потиснатост може да изхожда само непосредствено от нея.

Всъщност всички външни проблеми на жената никога не са нейни реални проблеми. Това са само различни форми на преживяване. Това е повече проблем за мъжа, който предвид на ограничеността на своите чувствени преживявания, реагира или дава обяснение на това, което жената сама не може да обясни. Каквото и да прави мъжът на жената, тя си остава жена и въпреки всичко ще преживява. А това с какви оттенъци ще бъде снабдено това преживяване, е вторично, но коренът на екстатичността в нейните преживявания няма да се изгуби. Така че ако мъжът иска да разбере какво е екстатичност, той първо трябва да я види в жената. Впрочем този стремеж е латентен, но той се скрива в голяма степен в еротизма. Но това е само форма на преживяване, една от многото форми. По своята тънкост тя н може да се сравнява дори с екстатичното преживяване на виното, знанието, даже властта.  

Мъжът, създаващ закони, които притесняват или постискат жената, си приписва в своята импотентност уважение към себе си. Той се скрива от екстатичността. Жената нищо не може да ограничи, освен уважението й към мъжа. Загубил уважението на жената, мъжът не е в състояние да компенсира това със закони и изисквания, които нищо не могат да направят, освен да предизвикат съпреживяване чрез смирение. Жената винаги ще се опира на този житейски източник, който е в нея. Свободата на жената не се определя от инструкции и предписания, тя се определя от напълването. Свободата на жената се регулира от специфичността на жената, ако желаете, от матката й.  

Екстатичността е състояние, което задава тази сила и мощ, пред които не могат да устоят нито една култура или религия. Какво може да бъде по-силно от екстатичното преживяване? Само контролируемото екстатично преживяване. Или умението да съпреживяваш висшето състояние на битието, което е постижимо само за човека. А това не е нито много, нито малко, умението да познаеш законите и задълженията в дома на Дионис. И колкото по-силно жената съпреживява своето човешко начало, толкова по-ярко изразява себе си.

Жената е много мощен източник на усилие, както за самата себе си, така и за мъжа. А колко е важно да се използва вътрешното усилие, затова да отгледаш в себе си субстанциалната сила, която се намира в съзнанието!
Властта, виното, жената, знанията са идеални инструменти за развитие на волята и е трудно да се отдаде приоритет на някой от тях. Те са ограничение на свободата и в същото време нейна проява.

Жената е научила света на екстатично състояние. И всеки човек, който иска да опита вода, вино, жена, власт или знание, а именно това са основните форми на екстатично преживяване, е длъжен да разбира стадиите на това опитване. Иначе може да сгреши в опита или понятията.

Тъй като всеки от нас вече преживял висше, но в същото време и неразумно екстатическо състояние — това е състоянието на младенеца, когато вкусването е породено от наличната форма — то нашето същество ще иска повторение. Волю-неволю ние неразумно преживяваме времето, когато възникват разни асоциации със състоянието, предизвикано от различни условия на съпреживяване. Това е състоянието на детето, когато човек вече определя желанията, но все още няма знание за това, каква е тяхната същност.

 

14 юли 2010

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


902 |
Етикети:

Във вид за печат
top