Възбуда

Животът представлява реализация на различни видове честотни излъчвания, които се приемат от мозъка и се обработват от съзнанието. Оказва се, че всички процеси в тялото са всъщност съзнателно следване или съзнателен избор. Но защо тогава съзнанието се подчинява, да речем, на чувството на глад или на сексуалната възбуда? Оказва се, че по някаква причина то го иска, или пък това е един избор без възможност за избор?

Причината за това е съвсем проста - тя се крие в зависимостта на съзнанието от процесите на изгаряне, които формират неговото подхранване. С други думи, мисълта на човека е неговият акумулативен процес, който се свежда до нивата на проста, сложна или висока настройка, в която той се опира на необходимия му източник на подхранване.

Съзнанието на съвременния човек е принудено да разчита на тези видове възбуда, при които силата на настройката на мозъка му е в състояние да възпроизвежда. Ако тази настройка е, например, примитивна, т.е. не може да бъде осмислена от самото съзнание, тя не само ще зависи от възбуждането и сексуалното преживяване, но и постоянно ще се стреми към него. И тъй като това е най-простият фактор на резонирането, свързан с времевите параметри на тялото, той не само доминира в нашето съзнание, но и е обслужван от всички външни институции на обществения живот - от образованието, основано на възбудата, до отдиха, който му търси приложение.

Всичко това са показатели за примитивността на обществото, в което живеем. В нашето съществуване превключването от един канал на зависимост от даден вид възбуда към друг не е лесно. Да разгледаме някои външни аспекти, както и като цяло, на живота. За индусите смъртта е преживяване и радост от съществуването след нея, т.е. за тях смъртта не съществува. За християните тя представлява горчивина, загуба, скръб и край.

По какво всъщност се различават тези хора?  По съвсем различното настройване на мозъка към живота и преживяванията. Това означава, че в нашето тяло съществуват биомеханизми, които самите ние предопределяме. И с това се съобразява дори и мозъкът, независимо от нивото на подчинение. Само че в единия случай самият той обслужва тези процеси, а в другия - те го усъвършенстват. Безспорно, безконтролната и нерегулируема възбуда предизвиква физическа зависимост в мозъка, където доминира сексуалната възбуда, давайки на човек временно удовлетворение, но в замяна на това - поглъщайки тялото и съзнанието му. Разбира се, ние не можем да не приемем която и да е ценност на природата, но ако не разберем, че зад една природа съществува и друга, ние продължаваме да участваме в поток, формиран от мисли само от една конфигурация.

В такава ситуация е крайно сложно да бъдем в поток на друг модел на действие, дори и ако можем да му обръщаме внимание. Въпросът не е в това накъде гледаме, а къде се намира и какъв е източникът на подхранване за нашите умозаключения. Дори ако се стремим да се самоограничваме или да намерим, така да се каже, съгласие между различните модели на духовно участие, не можем съзнателно да станем по-силни и, следователно, поради различни причини - под маската на сексуални практики или висше проникновение - не променяме същността си.

Докато не се научим да свързваме енергията на съзнанието с това, което активира мозъка ни от гледна точка на възбудата, докато не разберем от какво зависи той - как можем да опознаем основата на различното мислене? В основата на всяко мислене лежи това, което е същинско за него. От къде трябва да се появи това същинско - никой не разбира. А докато не се научим да превключваме в себе си различните видове възбуда, някоя от тях постоянно ще ни побеждава. А доминиращата измежду тях е, разбира се, сексуалната възбуда.

03 януари 2017

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1880 |
Етикети:

Във вид за печат
top