Пространство. Хранене с геометрия

Храненето с геометрия е осъзнаване на дълбочината на пространството и най-важното, взаимодействие с пространството, в което живеем.
Грешката на съвременния човек е, че е приел и следва позицията на деятел на съдбата на пространството. А в действителност той просто осъществява или по-скоро поддържа законите на второто и третото интегрални полета. Тези полета се характеризират с видове напрежение, които могат да се определят като тактилно осезаеми. Макрокосмосът обаче, що се отнася до управляване, няма досег с тези полета, тъй като те са нещо като „частна собственост“ на Земята, материализиран модел на второто и третото интегрални полета, където се осъществява вербалната схема на човешкото мислене. Тоест утилитарната схема.
В същото време светът на космичното пространство се управлява от резонансната и кубична форма на мислене, с която сме свързани невербално. Хората, способни да познаят резонансната и още повече кубичната форма на мислене, не са много; освен това те могат да опознаят тази връзка и вербално. Това обаче предполага много висока степен на концентрация, която изисква особени свойства от цялото тяло.
Всичко това може да бъде обяснено с невербалния формат, който вербалният мозък просто обработва. Да опознае невербалното съзнание може единствено онзи, който е познал резонансното съзнание. Това поставя човека в трагикомична ситуация: той разполага с невербална сила, но не може да я разбере и използва правилно.
Мозъкът на съвременния човек остава по същество езотеричен. Той не може да раздели във възприятието си точното разбиране от дълбинното. Разбирането може да бъде точно за вербалната му схема на мислене и съвсем не точно за невербалната схема на мислене.
Така излиза, че човекът със силно невербално съзнание (което е съотносимо с понятието „пасионарност“) е определен да доминира, но не разбира своята доминанта, своята природа. Пред него не стои въпросът за това какъв вербален ресурс ще развие, за да опознае невербалната енергия, а всъщност невербалната енергия получава допълнителен източник на управление в самия човек. Ако човекът има слаба невербалност и не влиза в контакт с по-високи полета, той започва да храни и взаимодейства с ниските полета и по правило започва да руши себе си и, съответно, пространството.
Защото невербалността означава човекът да се храни с онази геометрия, енергия, напрежение, както щете, която самият човек носи.
С други думи мозъкът на всеки човек е антена, която привлича към него повече или по-малко качествена енергия от пространството, а човекът на нивото на очите и духа резонира с привличаните към него вибрации, като или се храни с тях, или ги подхранва.
Основният проблем за човека обаче се заключава не толкова в резонирането с нещо или някого, а в неумението му да приема вълните, да ги съхранява и усвоява. Затова пространството трябва да се възприема от съзнанието ни не само с помощта на визуалното наблюдение, но и във връзка с качеството тоналност, която далеч не е толкова лесно да се различи.
За да опознаем пространство от по-висок порядък, трябва да опознаем и пространството от по-нисък порядък. Единствените науки, които развиват това са, вероятно, интегралната медицина и даоистката алхимия. Защо? Защото разбирането на тези два предмета изисква развиване на съсредоточеността, а това е прекият път към наблюдаването и вниманието към пространството на различни нива.
Само развитото внимание позволява възприемането на околното пространство и вследствие на това носи правото да го управлява. В същото време трябва да се знае, че влиянието се случва в онази част от питата на пространството, до която напрежението на нашия мозък има досег. Тоест, простичко казано, нещата зависят от това с какво можем да резонираме.

Препоръчва се

23 септември 2016

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1491 |
Етикети:

Във вид за печат
top