Стив Джобс и мозъкът!

Самият факт, че Стив Джобс има особено отношение към мозъка го прави уникална фигура. Апропо, именно това е основния секрет на неговата личност. Да помни за мозъка, развива мозъка, наблюдава мозъка – всичко това за него бе дори по-важно отколкото да използва този инструмент. Стив е искал да създаде и сам разработвал методи за познаване на мозъка, подчинявайки го на IT-технологии, които в крайна сметка са станали част от неговия мозък (или обратното). Може да се каже, че достигнатата степен на съсредоточаване и концентрация е предопределила способността на Джобс да прониква в състоянието на ума, което дзен нарича „не-ум“. Не-умът, или състоянието на не-ум, настъпва когато съзнанието е максимално съсредоточено и нищо не го разсейва.

Когато съзнанието се удържа на една вълна дълго време, мозъкът достига такова състояние на напрежение, което позволява да се разкриват особени нива на знанието. След това те се реализират в систематизирани схеми. Тук, обаче, следва да се начертае една демаркационна линия между състоянието на наркоман, който си отваря мозъка, но няма сила да си служи с него и по този начин го разрушава. Наркоманът не притежава и силата на концентрираната мисъл, която също е способна да отваря мозъка, обаче заедно с това може и да го управлява.

Впрочем, навремето Джобс се е опитвал да използва различни наркотици, обаче тези експерименти само са го убедили, че нищо не може да помогне на мозъка освен самият мозък. И понеже той трябвало да контролира ситуацията, да поддържа постоянно своята креативност, той не просто е осъзнал важността на развитието на мозъка, а самата работа за него се е превърнала в изкуство на опериране с мозъка.

За днешния човек, който дори не е в състояние да си концентрира вниманието, личността на Джобс е важна не защото той е преобърнал света със своето изобретение. Уникалността на този човек се състои в това, че той постоянно е усъвършенствал мозъка, задълбочавайки своето съзнание. Джобс много нагледно е определил зависимостта на програмирането от силата на мозъка и съсредоточаването. Какви практики той е използвал в реалността не е ясно. Обаче, съдейки по възрастта му, през студентските си години той най-вероятно се е увличал по дзен будизма на Судзуки, който всъщност е нищо друго освен медитационна наука за по-напреднали програмисти.

Наистина, съдейки по неговите разсъждения на тема спиране на ума, можем да намерим много прилики с традицията на дзен. Тук трябва да се каже, че Джобс е постигнал реални резултати, тъй като той е успял да формулира две важни понятия: умът и безвремието. Това е такова ниво на разбирането на съзнанието и мозъка, което лежи извън пределите на елементарно човешко възприятие. Аз наричам това ниво „нивото на Нютон“.

Нивото на Стив Джобс изисква не само способността да проникваш в законите на етерното поле, но и възможността да осмисляш това. Проникването в етерно поле е особено състояние на мисълта, където мисълта се възприема като сила, даваща възможност на нейния притежател да познава неща недостъпни за други хора. Тук също е твърде важно да се отбележи, че те са недостъпни за човека не заради неговата природа, а заради това, че мозъкът му е недостатъчно развит. Тоест ние не можем да твърдим, че това не ни е дадено, тъй като върху даденост трябва да се работи и тогава тя ще се промени.

Разбира се, поантата е още и в това, че тренирайки своят мозък, Стив Джобс в крайна сметка го е подчинил на такива вибрации, че физическото му тяло повече не е могло да издържа на създадените натоварвания. Може би именно това е станало причина той да прибегне до употребата на ЛСД. Възможно е това да е била най-голямата му грешка. В един момент той се е опитал да живее в друга реалност. Естествено, това бе еднопосочен билет, но желанието на Стив да завърши своите изследвания, използвайки етерно поле е дало своите резултати.

Въпреки това ние бихме искали да акцентираме върху друг, по-важен аспект, който ще се прояви в по-далечно бъдеще и за който поне Америка ще трябва още дълго да благодари на Стив. Имам предвид факта, че много от големите корпорации са се втурнали да спасяват мозъците на своите работници, насърчавайки ги да развиват мисленето след дълги години стагнация в тази област.

С оглед важността на активното мислене Стив Джобс е успял да посее зрънцето на светлото бъдеще в мрачното настояще на днешното човечество. За него работата с мозъка е била подобна на ритуал и това накара мнозина да обърнат внимание на особеностите, речта и поведението на този човек. Струва си да припомним поне неговата презентация на поредния iPhone, когато Джобс е бил вече неизлечимо болен, но с абсолютно здрав разсъдък. Да, той е загубил живота си, но е съхранил разума, което от позицията на дзен будизма означава да запазиш душата си. Дори употребявайки ЛСД – синтетичен наркотик с настройка за шизофреничен мозък, той е съумял да запази силата на своето съзнание и разсъдък. Обаче отговорността за подобни опити ние ще оставим върху съвестта на самия Стив. А ние трябва да помним, че мозъкът и Стив се намират в неразривна връзка когато мозъкът, съзнанието и мисълта са се сприятелили в главата на един човек. Всичко останало е вече само следствие!


Препоръчваме да посетите

23 май 2016

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1539 |
Етикети:

Във вид за печат
top