Положително отрицание
Положително отрицание –
Ужким нищо, обаче е!
Внезапно желание нещо да кажеш,
Да го забиеш като ляво кроше.
Да изречеш своята правда
Да я извадиш на бял свят
За поука на другите
И ако се натъжат...
Положително отрицание –
То е вътре в нас,
Не е що да е.
То помага да спреш или дава шанс
Да кривнеш от пътя дори без да щеш.
Пложително отрицание във всяка душа пуска корен,
На нашето второ „Аз“ то е труд неуморен.
Отрицанието е вираж,
Може и да не e крайно опасен
Смисълът обаче е ясен:
„Аз не съм съгласен!“
Като поспреш, ще видиш,
Положителното в него
Е само отрицание,
Категорично като грехa на Ева.
С него ти казваш:
„Я вървете по дяволите!“
Аз знам по-добре от вас, и мен ме боли.
Нека ти се оплита езика,
Нека звукът си е просто звук.
Аз пък ще отрицавам,
Ще отрицавам напук.
В дълбините на мойта душа отрицанието е живо, то е хубост.
Като обич към онова първо момиче, чиито плитки дърпаше,
Обичта прикривайки с грубост.
Положително отрицание –
То всъщност е нищо.
Всеки чува в него каквото си ще.
Ехтящи звуци на празното стълбище или капки летен дъждец.
В крайна сметка то е положително
Дори ако твърдото „не“ в него е наложително.
Цялата тайна е скрита в очакване...
Отрицанието не трябва да се изгуби
Като прещракване на нервно преплетени пръсти, и баста!
Кажеш ли „не“
Чакай, за да начешеш тази краста.
26 септември 2015
RSS: