Да туитнеш

Да туитнеш за мен е все едно да се туитнеш, което е същото като да попаднеш в полето на туитващи се. Какво е това – неразбиране или неумение? Или пък слабост? Може би това е слабост, при която изкуството да убиваш времето си е заменило съзидателното четиво.

-Обещах Ви да се запозная с материалите на сайта а-арома и да допълня коментарите по темата "Руското тяло".

Това ми пише изпращачът, забивайки ме в определен формат на разговор или форум... Или просто си събира приятели в социалната мрежа, за да ме „запознае“ с други свои другари. Ако човекът е дал обещания, то на кого са нужни те - на него или на мен? Въпрос! Но аз не съм го викал, защото не съм социално ангажиран, той сам си дойде.

 

В смисъл, че вече три пъти го пращах на сайта a-aroma.ru, на руското тяло, а мога и на индийското тяло, въпреки че ми е по-близко суфисткото тяло, когато си отдъхвам от африканското тяло. Накратко, излиза, че това е просто някакъв тип с приятелски намерения, когото ще наричам Изпращачът.

Изпращачът пише:

- Запознах се със сайта a-aroma.ru. Като допълнение към коментара „пауза“.

Пише убедително, не можеш да му намериш кусур и най-важното — няма нито едно оскърбление. Това те държи нащрек. Но владее такива понятия като „пауза“. И, съдейки по всичко, не я бърка със стопа.

Изпращачът пише:

- Семинарът беше великолепен! Дегустацията на вино се превърна в откритие за мен! Досега никога не бях срещал такова отношение към виното! Тръгнах си на 100% съвсем друг човек, като продължавах да усещам вкуса и аромата на Пино Ноар някъде вътре в главата си зад веждите. Имах усещането, че този аромат се носи под някаква лека и фина форма, също така и наоколо. Възможно е това да обяснява факта, че: „Щирлиц е знаел, че най-отчетливо се запомня последната фраза“... )))

Ясно! Той е под влиянието на виното, или по-точно, на правилното отношение към виното. „Този проект „Code de Vino” трябва да се разгърне“... А какво да го разгръщаме? Той трябва да се чете! Това не е Petrus с печено пиленце за такива, които имат пари, но за какво точно го пият това вино, не им е ясно и по никакъв начин не могат да свикнат с чашата за вино, тъй като ръцете им са свикнали да държат обикновени чаши.

М-да, темата за виното е добра само за тези, които разбират, че виното не е алкохол, или по-скоро за хората, които се отнасят към него точно по този начин.

Изпращачът пише:

- Чак сега се появяват някакви начални прояви на разбиране в частта с геометрията. По-рано, при изпълнението на каквито и да било упражнения нямаше дори и намек за усещане за събиране. Всъщност, тялото за мен сега представлява... стъпалата, коленете и бедрата, които слабо се преплитат под формата на хлабава панделка в района на кръста. ))) От него някакъв перпендикуляр към долната част на корема... някъде там трябва да е поясът... може би ще се появи... и по-нататък... но някак си е пусто. . . ((( . . О! Гърбът ли е това?! Може би е той! А има още и ребра, а някъде там и диафрагма. Има китки, лакти... понякога от лактите към раменете се движи транспорт, но няма път и затова не се и връща. )))) Шията е като козя пътека, която постоянно обраства със саксаули. Добре, че старият слуга се измъква от развалините на мозъка и шуми из храсталаците. ))) Като цяло, старчето си дреме в стаичката под бледата светлина на кандилото... )))) Някъде там в тъмнината на коридорите има врати, зад които има огромни зали, криещи красота и великолепие под вековен слой прах. Обаче старчето не помни къде е ключът. )))) Затова си и дреме... ))))

Всъщност, така ми се ще да се излегна и да запаля една цигара. И отново изпитвам потребност да отида да работя като сервитьор. Или поне да погледам някой сервитьор.

 

Камарреро, бум, бум, камарреро, от бира тялото ми камарреро!

 

 

Добра тема — геометрията. Като цяло, момчето уцели десетката и може да го пратим по предназначение било то на север, на юг, на запад или на изток.

 

 

Хубаво е все пак, когато се появяват такива, които не просто да ги изпратиш, но и да бъдат по предназначение, тъй като ще отидат точно, където трябва. А хората ги изпращат не по предназначение и всичките изпратени са заминали без получатели. Пратките нямат да бъдат доставени на местата, за които са предназначени. Затова всъщност митницата и раздава шамари, изисквайки от DHL да плаща за всичко и всички, тъй като така или иначе пратките няма да стигнат.

Какво е това DHL? Деморализирана система за лумпени — така бих отговорил.

Кои са тези лумпени? Не знам, но най-вероятно, това са нереализирали се илюминати.

Защо говоря за неща, които не знам? За да знам това, което не знам. Отговорът ще си го задържа засега за себе си.

Не разбирате? Четете "Геометрията на мозъка", там е още по-неразбираемо.

Сектата понамирисва? Сектантите са едни тъпи проповедници на неразбираемото, а аз съм умният проповедник на разбираемото. Тъй че, дайте да се разберем кой от нас е сектант: този, който обяснява какво е това или този, който го назовава, без да разбира неговата същност. Наистина, съществуват и варианти. Например, да се прочете наново блога "Секта".

Изпращачът пише:

- Като цяло, всички семинари за мен, на първо място, представляват определена работа със съзнанието. Не преследвам конкретни цели, а си поставям за задача да не Ви преча. По-нататък действа правилото на Съветската бирария: „Изчакайте да слегне пяната и поискайте да ви долеят! ))) След това анализирам вътрешното си изменение и усвоявам придобитите качества от ежедневния живот. По-скоро бих се радвал, но старчето не обича да го ритат. ))))

Действително, какъв тип! Добре, че нито мама, нито тате, забраняват... Наистина, може и малко да понамирисва Уралският вагоностроителен завод. Но пък има съгласие, има определена стройност и умение да се каже. Което означава, че може да има събеседник, а това вече не е някой за „туитване“ и дори не е Съученик, това е един истински Римски клуб. Само още малко да чуя и ще се окажа с него в амфитеатъра. Какво се смеете? Не знаете за Римския клуб? Или за вас те са римски клуб? Всъщност, съществува някакво обединяващо начало — банята, но разединяващото — е поведението в нея. Така че, трябва да се каже една добра дума и за римския хусар. Но каква! Да се напише — също няма да попречи! Да лъхне загриженост.

Изпращачът пише:

- По време на семинара, освен основните теми, беше зачекната и една много важна тема — за зацепването. Това е определен момент в живота и развитието на човека, който играе огромна роля. Колко пъти ми беше невъзможно да се отърва от впечатленията си, оставяйки съзнанието си в плен на събитията (((, обаче това състояние изискваше време и не обещаваше да можеш да се завърнеш...))) Фактът, че ароматът или по-точно правилният аромат, много просто решава тази задача, — за мен лично, това откритие е доста по-голямо от това, че Колумб е открил Америка ))). За да се разбере ароматът е необходима като минимум, ос и въртене, а също и разбиране за извивката на спиралата. В моя случай има разбиране за отсъствието на ос, без изобщо да говорим за въртене. Това е, над което работя.

Всъщност, книгата „Парфюмеристът“заработи безспорно.Тя е в студиото и ще я изпратя в Мценската околия на Дзябяк!, — изтръгна се от мен и си турих ръката зад гърба. Дясната ръка! С лявата се хванах под брадата. Нали все пак казах: руският език ще те доведе не само до гроба, но и до освобождението от него.

Изпращачът пише:

- За руското тяло би могло да се добави, но пък от друга страна след семинара може дори да се каже, че би могло да се потвърди аксиомата: „Глупаците ще накажат сами себе си“.

Статията „Руското тяло“ е коментар към „Ало, звънят ви!“. Вие в прав текст вежливо насочвате към това „Приятели, вас ви раждат в мръсния канал! Трябва сами да си помогнете. Вие имате избор“.

Избор съществува наистина, но у тези, които умеят да избират. А онези, които само реагират — остават без избор. Хората, които умеят да разсъждават и очакват същото нещо от тези, които не умеят да го правят, наистина предизвикват удивление. Ситуацията не е патова и може да се промени. Насочвам всички към програмата «Дзябяк».

На тези, които не са се отправили, им пускам рекламния клип.

 

 

Но тъй като всички искат да станат милионери, без да знаят какво реално представлява това и без да умеят да печелят хиляди (обирджиите не ги смятам за бизнесмени), то отначало трябва да се научим да разбираме въпроса, който задаваме и чак след това да умеем да го изживеем. Тъй че, докато не се изясните с Дзябяк — няма да имате нито пари, нито разсъждения.

Изпращачът пише:

- Не се удаде на Руското тяло да приеме Л. Н. Толстой, П.И. Чайковски и други подобни на тях. (Въпреки че какво подобие? Всеки пасионар е работил върху пространството в своята задача и по този начин е прието да се разглежда уникалността в личен план). Резултатът от неприемането, са всичките кървави „прелести“ на ХХ век. Според моето ограничено мнение, Руското тяло все търси нещо безплатно и ако може без никакви усилия, а когато му се откаже от отсрещната страна започва да крещи за справедливост ))).

Нещо май Изпращачът не е доволен от Руското тяло, въпреки че го изразява, без сам да може да го управлява. Доволството или недоволството на човек зависи от това над какво работи. Ако постоянно обръщаш внимание на недоволството и го развиваш в себе си, то как ще успееш да си доволен? Да бъдеш доволен е изкуство и трябва постоянно да работиш над него. Това означава да умееш да слушаш Чайковски, а не да знаеш, че го има. Иначе се получава като в следния коан:

В концертна зала аз попаднах,

 слушах там Бетовен,

 само времето си аз загубих,

 мани з**** и ... в процес на монтаж!

С други думи, предлагам на Изпращача да действа по начина, по който ще бъде по-способен да разсъждава, а не да определя. Все пак руският език — това е смисълът на нашето „да“ и „не“. Тоест няма къде да се денеш, ще ти се наложи да се разденеш (съблечеш — игра на думи).

Изпращачът пише:

- Ситуацията в пространството постоянно се променя. Все едно се изменя нещо, което е свързано с вида или начина на живот. Обществото с всички сили се старае да удържи модела на живеене, с който е свикнал, за своя обозрим период на съществуване и усилието за това удържане се изразява в усилието на отричане на всичко въобще, което фактически не обслужва комфорта на пребиваване в рамките на фиксираната идея. Процесът не е оригинален ))). Всъщност, историята на човечеството се състои от него. Прогресивното ново се превръща в обикновено. То, от своя страна се утвърждава и фиксира в определена форма дотогава, докато пасионарите не извършат поредния преврат ))).

Ами да, а как иначе? Когато едните не разбират другите, се получават възходи и падения. Спадовете не могат, а върховете не искат. След това се изправят на ръкопашен бой едни срещу други, докато не дотърчи свещеникът. Всъщност, днес това вече не помага. Какво може да изразява човек, който се е научил да дрънка и да лъже и който просто не успява да си поеме въздух, когато издиша? Но на това трябва да се обучаваш. О-б-у-ч-а-в-а-ш! А днес това е подобно на псувня. Кой умее да се обучава? Ние дори не сме се приближили към самия предмет на познание — говоря за изкуството на обучението! И всъщност, дали някой днес изобщо се замисля над това?

Не е възможно. Защо? Трябва да можеш да се замисляш!

Нужно е да познаваш целите на живота, а не само едно нещо — парите!

Трябва да умееш да задаваш въпроси!

Не трябва да отговаряш и да търсиш безмозъчни отговори на всеки поставен въпрос! Интернет в този случай не ни е приятел. В крайна сметка, трябва да престанем да туитваме и да живеем по законите на „да туитнеш“.

Изпращачът пише:

— Коментарите в интернет се правят или от „платените интернет – тролове“, или пък от пропагандно възбудените клиенти на психолозите ))). За каква изобщо конструктивност може да става дума, след като дори и обсъждането на прогнозата за времето я накланят в посока „Крим е наш!“.

Ще разкажа малко за моето разбиране на интернет или, както още го наричат – „киберпространство“. В идеалния случай, интернет – това е уникален инструмент, чиято задача се явява оптимизирането на търсенето на информация, удобството при комуникацията и социализацията по интереси. Всъщност, интернет е прилагателното, при наличието на човека – съществителното. Вие нееднократно сте казвали, че вътре под външната обвивка – тялото, което съществува като човешка форма на живот, много често няма никой ))), а това, което се намира там, невинаги заслужава дори и качеството на живот на едно насекомо („В месната къщурка загива душата“, – пееше г-н Е. Летов).

Образът на личността не се обозначава с никого. Никнеймът – дори не е въображение, а последователност от букви и цифри, която няма нищо общо с личността. Това може да се сравни с кралството на кривите огледала, където огледалото отразява обекта в серия от отражения, многократно, пречупвайки и променяйки неговия образ, а в случая с интернета, вместо обект имаме образ, който е заимстван от пространството. Всъщност, интернет е една игра с пространството в неговия псевдо-персонален аспект. Вие потвърждавате този извод във видеото „Особеностите на женското развитие“, където говорите, че пространството е станало по-силно и човек, смятайки, че се храни с него – сам се превръща в храна за него. Ето кое е интересното: пространството се храни с това, което човек не може да намери и определи в себе си – това, което нарича „моят (неимоверно богат) вътрешен свят“!

Да, определено беше приятно да прочета гореизложеното изречение и по този повод ми се иска да поканя всички на следната прожекция. И така, добре дошли в кинозалата на ЧОМ. Кой е този ЧОМ? И той е една къщурка, в която хората се унасят в мечти за това как да не им загине душата. Съвети обаче не дава на никого!

 

 

Изпращачът пише:

- В сегашния момент не мога да формулирам никакъв образ и интонация на коментара в блога, така че да завържа разговор за същината на въпроса с цел да включа това живо нещо, което се намира в човека, точно това, принадлежащо на човека, нещо, което той може да отгледа в себе си.

Прекрасен завършек. Всъщност, той започна и той завърши. Доскоро. До нови срещи. Бъдете щастливи всички туитнати.

Програма «Дзябяк»

24 април 2014

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


929 |
| Дзябяк
Етикети:

Във вид за печат
top