Майстор

О, велик експеримент над човечеството, кога ще приключи той? О свети Граал, това не е краят на тайната, а едва началото й! В този нестабилен свят може ли още някой действително да се замисли? Как се получи така, че божествените вълни ни тласнаха към английската земя, за да се научим, най-сетне, да различаваме светлината в такава мяра и обем, че да ни дари с разбирането за този свят?

Англия е място, където няма нужда да си в кореспонденция с божественото, място, което вече е божествено. Намирайки се в единство с живата реална сила, ние възприемаме истинския плод на познанието в съответствие със сътворената същност. Няма нужда да се впускаме в търсене на новото, достатъчно е да вземем наличното. Нужен е ефективен майстор, а не призоваващ ни към вярата пастир. Единствено майсторът може да ни подбуди към истинско търсене. Това, което за обикновения човек е ден и нощ, за майстора е привличане. Това, което за обикновения човек е тъмнина и светлина, за майстора представлява въртенето на звездите. Именно затова в миналото се появявали тайни общества и ордени - за да отглеждат и развиват майстори, които притежавали импулса на собственото си съзнание, а следователно били способни да дадат на послушниците си истинска ориентация.

И в това няма нищо специално, то е просто правилно. Майсторът не зависи от степента и благодатта на спасението, той е в неразделна пълнота с живота. Възможно е в един момент всичко това да се промени, но не и сега. Задачата на майстора е не да угажда на бога, а да го опознае. Сред алеите и павираните улички, сред реките и блатата, майсторът намира това, което ще определи в него степента, нивото. Във връзка с високата теология ние с право очакваме от майстора най-висши показания. Така Англия се превръща в онова място, което сформира същността на майстора, ако щете, учението за майстора.

Всяко възвисяване или падение вече представлява тайно знание. Знание, което обяснява защо човек може да се възвиси и защо може да пропадне. На фона на всичките ни житейски обстоятелства, ние сме изправени пред само два избора: да пропаднем или да се извисим. А всеки опит да избегнем падението само влошава това падение.

Майсторът представя действителното знание. Идеята, че това знание е тайно, е породена от самото поведение на човека, който тръгва да търси тайната, за да я разгадае. Всяко многообразие може да се регулира – чрез нашия дух, нашето сърце, освен това често това многообразие представлява просто различни лица на еднообразието. Ако искаме да опознаем най-дълбоката си същност, трябва да говорим за нещата, без препратки и желания, а с намерението казаното да бъде засвидетелствано от идните векове.

Пътят към тайнството на Олтара не бива да бъде показван, достатъчно е да пречистим погледа си и ще видим, че светът ни се състои от множество посвещения, независимо дали става дума за място, гробище, свещена архитектура или свещено действие. Майсторът е сам по себе си тайнство и това го отличава от много хора, които се крият зад сантименталната си скромност. Много важно е да приемем този факт, защото в противен случай можем да загубим много духовни сили в популистка преданост.

Майсторът никога не налага интердикт върху онези, които обучава. Всичко е просто и тривиално. Майсторът е далеч от тенденциите и тайните приказки. Тайнството му е неговият път, затова е толкова важно да изучим мястото и да разгледаме знанията, определяйки през какви врати ще подходим към тях.

Така Англия се превръща в мястото, където Изтокът и Западът се сливат в плана на формиране не само на майстора, но и на подмайстора. Място, където са се научили да използват ъгъла и пергела, а не просто да ги прилагат. Как иначе бихме могли да говорим за мистичните съкровища на Басра?

 

18 март 2014

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


248 |
Етикети:

Във вид за печат
top