Тайната доктрина

Всяко учение трябва да има своя доктрина… би ми се искало да кажа. Но, оказва се, не е така. Ако доктрината започне да бъде интерпретирана от хора, които не са въвлечени в самия процес на познание, хора, които не са част от тази доктрина, хора, които, съгласно самата доктрина, заемат различни ниши, а, следователно, имат различни възгледи, тогава можем да твърдим, че тази доктрина отсъства.

Всеки опит и символизъм поставя под въпрос идеята на доктрината. Така имаме нещо като ключ, само че ключ към забранена зона. Или ключ от една от вратите на свещен лабиринт. Всеки вход лежи зад прага на тайно знание или дори само знание. Ако не носи знание, всичко се превръща в изкуствено, неживо. Нещо, така да се каже, за мъртвите; а за живите?

Важно е да умеем да различаваме къде са ключовете и къде тайните. Защото за едни това може да бъде скритият смисъл, а за други – неживият фолклор и то в по-добрия случай. Защото всъщност прости неща няма. Опростено е съзнанието, което подчинява на себе си това, което става разбираемо, един вид просто. За сложното съзнание то е нещо временно, линейно, а следователно – несъществуващо. А всичко, което съществува е сложно, тъй като е формула.

Да се търси живото насред мъртвото е нещо сложно, ако не се прибягва до възбуждане на мистичен интерес. Така ако нещо съществува, но не е тук, то е народна приказка, ако е тук, но не съществува, то е сянка отвъд пределите на предполагаемата тайна. Така излиза, че ни е необходим свидетел. Но за кого да свидетелства? Тук не става дума за литературна романтика, а за конкретен занаят. Доктрината е конкретен занаят. Ако не сте успели да чуете, могат да съществуват различни интерпретации, изхождащи от дара на разбирането.

А сега една екстра-илюстрация – доктрината не е археология, тъй като не допуска изчоплянето на отделни факти и не запълва празнини в историята. Доктрината е факт. И то факт, очертан от хоризонта. А това, че на някой му липсва възглед, не лишава доктрината от правото да отсъства. Доктрината не може да присъства постоянно, иначе не е доктрина. На нея й е нужно понякога да си постои сама, така да се каже, и да помедитира, макар самият процес на медитация да е същата тази доктрина. Когато имаме посредник като медитацията, тогава попадаме в доктринната история. Като определение това е нещо страхотно, а като факт – в най-добрия случай очакване кога ще дойде онова действително приближаване към истинската цел. А дотогава... Дотогава си лъжовен обект.

Можем да сторим нещо важно в миналото и нещо важно в бъдещето. Но това не е нещо важно в настоящето. Важното в настоящето е да разбереш дали е имало ритуал, т.е. себеобвързване с настоящето. В противен случай може да се окаже, че си се превърнал в неуморен пациент с неуморен дух. Разбира се, и в двата случая ще се получи някаква суспензия, но няма да се получи разследване. Опасно е да тръгнеш да опознаваш великото и изведнъж да излезе, че още не си разбрал невеликото. Разбира се, първоначално няма нищо страшно, но след това настъпва насилствено изтощение. А по-важното е как да увеличим великото? Дори в главата? И най-важното – в какво се крие и какво представлява изследването? Голяма е вероятността да изпаднем от полезрението на онези, които гледат отвисоко. Получава се нещо като жезъла на Арон... И след това винаги ще се намерят хора, които да се обидят.

Искам да кажа, всъщност, освещавай ума си. Иначе може да настъпи цъфтене. По-добре в мозъка ти да има малко дръвче на труднодостъпен хълм. Изобщо, да има нещо на отдалечено, но достъпно разстояние, иначе мозъкът може да получи импийчмънт или да стане паметник на старото време. В това отношение идеален термин не може да се намери, а поръчките валят. В какво се крие историческият смисъл на доктрината? Да застави човека да буксува? Но как да се случи това, ако правиш всичко заради себе си, а самият ти си плод на нечие въображение? Получава се някаква фантазия. И между тези заливи на двете страни на полукълбото става трудно да си историк и невъзможно да си алхимик.

Как можеш да опознаеш същността на текста, когато същността не е в текста? Не знаете ли? А защо тогава има такъв голям брой заявления? За получаване на стипендии? Това можем да си позволим, но точността ще носи отклонение. А вариантът да посъчувстваме в скръбта при такава аспирация и отклонения няма да се получи. Изобщо, получава се «не безпокойте нашите», а направете церемониален поклон в параклиса Св. Мария.

Възможно е бог да е създал Адам от пръстта, но се е получило и голямо количество безполезен продукт. Очевидно семената се разпръснали надалеко и или остарели, или се навлажнили, та се наложило да се прибегне до синтез. Нещо като присаждане. За какво са тогава всички пароли и знаци, когато моралът се усилва в зависимост от смелостта на любовта към бога?

Вярно е, че някои наименования привличат, така да се каже «доктринират». А това означава, че могат тържествено да се украсят. Материализацията на подобно представителство е аналогична на проекта «Андроид». Кой е главният – ти или андроидът? Превръщайки се в тетрис в ръцете на андроида, ние ставаме просто еквивалент. Еквивалент, който търси реални неща. Можете ли да си представите? Не, а за номенклатурата трябва вяра. И това при обстоятелства, в които правото на мяра уважение е вече древна табелка, която, вероятно, никой не може да разгадае. Остава, разбира се, естествената доброта за естествените нужди. Но ако не знаеш накъде да се обърнеш, тогава моят тезис е адресиран към Цезар. Колкото по-малко неща, толкова по-далеч е пътят.

С други думи кирпичът и силиконът не са приятели. И освен това, какво ще кажат търговците на риба? И винарите? Необходима е асоциация в защита на общото, да я наречем Ордена на бивола. Защо? Защото трябва да има гражданско различие. А и трябва да се предложи нещо... Нека има дружно общество на допотопните. Изобщо, на данъкоплатците. И всичко това е добра причина да се придвижиш в необходимата посока. Инициирам вечния живот, другари и братя, сестри и съседки по платно!

Сега най-актуалните въпроси на Тайната доктрина. Доктрината, ако съществува, трябва да бъде тайна, в противен случай това не е доктрина, а куест след вечния живот. Да предположим, че това разсъждение е невярно, тогава от това нищо не следва. И дори тези, които са запознати с обредите, не могат да се намесят и да кажат, че ритуалът е процедура, тъй като се нарушава порядъкът и потвърждаващите документи ще бъдат изгорени. Като цяло при такъв ясен въпрос като тайната доктрина, не бива да има нищо, което да пречи на осъзнаването на тази яснота.

 

18 март 2014

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


197 |
| Ритуал
Етикети:

Във вид за печат
top