Дзябяк

Общо взето, ако нещо не се получава – това е Дзябяк. А в повечето случаи не се получава, отколкото да се получава. Дори и да се получи нещо, не винаги ни харесва. Общо взето, не живот, а един само Дзябяк.

«За или против?», казваме,
А който не иска – го отстраняваме!
Крачи по света Дзябяк в своята власт,
Внедрява в съзнанията ванилната сласт.

Много години човек живее в състояние, подвластно на пространството, наречено «Дзябяк», оставайки потопен в него, без дори да се опита да се ориентира. А от Дзябяк не може да се избяга! И Мерцедес няма да ти помогне и даже телевизор с плосък екран. Всъщност Дзябяк е когато постоянно искаш Мерцедес, а на живота гледаш плоско – и през плосък екран.

А като помислиш, че можеха да ни се възхищават в концертни зали по цял свят, да ни канят на прием велики и величествени особи; можеше да се гледаме по CNN и Ал-Джазира по пет пъти на ден… Но не! Докато те треби Дзябяк, нищо няма да излезе. Излиза, че преди да направим нещо с Дзябяк, първо трябва да се сприятелим с него.

Пътят е под краката, не напред.

Дзябяк — това е условие духът да съществува в нищета.
Но! Но какъв пиетет! Добре говорим, лошо четем и нищо не чуваме. Духът е подменен, а и направо – продаден.

Ала лозунгите днес са опасни. Необходим е маршрут.

Дзябяк е маршрут, но пазарлъкът тук е уместен.

Маршрутът Дзябяк

Всъщност, маршрутите в живота ни не са много, но важното е да намерим този, който да ни откара поне до следващата спирка. И тук задачата се опростява: този маршрут е или грузински, или български, или руски. Защо? Не задавай въпрос, чийто отговор няма да можеш да разбереш!

Един път се събрали грузинец, българин и руснак да споделят чий маршрут е по-добър.

Българинът казва: «Вие руснаците можете само да реагирате, целият ви живот напомня на живота на Дзябяк!»

Максим (статус – руснак, барист от най-висша категория): «А това какво е?».

Грузинеца Гоги (статус – грузинец, шофьор първа категория): «Ясно… Ама то това не е никакъв живот, а едни само рецепти».

Руснака Максим: «Как така?».

Гоги: «Ясно… Ето виж – събрали сме да обсъдим разни дела – българинът Боби и грузинецът Гоги, тоест аз съм дошъл сам!»

— Да, сам! – заключил Гоги, завъртайки пръст към небето.

— А вие сте двама! – казал българинът Боби.

— Две! Две едно – заключил Гоги.

— Аз съм две Максим? – учудил се руснака.

Гоги: Разбира се, да! Тук—там!

— Ха! Тук—там! Дзябяк—Максим! — повторил Гоги. — Много някак агресивно!

— Е как по по-грузински да звучи едновременно и агресивно и благородно? – обърнал се Боби към Гоги.

— Е-е-е! Това е Мамука! — радостно отвърнал Гоги.

— Еми тогава, — продължил Боби, — трябва две в едно, Дзябяк—Максим, да се смени на едно в две – на Мамука!

Максим: Колектив ли,какво?

Боби: Не, това се нарича рецепта. Нали, Гоги?

— Мамка ви, не мога!— снизходително се разсмял Гоги.

— Да? – почесал си главата Мамука, бившия Максим. — Излиза че е като в бар?

— Как така? – поинтересувал се Боби. — Малко от това, малко от онова и карай да върви?

— Да, как? – попитал Гоги. — Лайно ли, какво?

— Да! — отвърнал Мамука. — Един мексиканец и два пистолета!

— Мексиканецът е грузинеца, това е едно! — сметнал Боби. — Двата пистолета са двама руснака. А аз къде съм?

— А ти, — радостно закипя Мамука, все едно е очаквал въпроса — си американо!

— А-а-а-а! — затъркалял се от смях Гоги.

— Защо пък да съм американо? – недоволно попитал Боби.

— Защото си разреден!

— Така-така, стоп! Назрява конфликт! – възбудил се Гоги.

— Еми не — отрапортувал Боби, — но лъжичка мед няма да дойде в повече.

— И така. Мамука, на теб ти е дадено свещено грузинско име! И ти със своето свещено грузинско име отговаряш за страната си!— отрапортувал Гоги. — Представяш една велика нация, а се държиш като…

— Като? — наострил се Мамука—Максим.

— Как горчив италиански диджестив, отлежал в много билки, — формулирал Боби.

— Така! А вие знаете ли, че ако съедините руснака, българина и грузинеца, то ще се получи Съвършен човек? — казал Гоги.

— Суперсмес! И резултатът е този, който трябва! — казал Боби. — Нашите братя също са били Съвършени!

— Кои са тези? — поинтересувал се Мамука.

— Съ-вър-ше-ни хо-ра! — произнесъл по срички Гоги. — Това са тези, които имат маршрут.

— Сега е ясно защо съм тук, — казал Гоги.

— Да, — рязко се намесил Мамука, — за рецепта! И я гледай, какъв умен българин! Може би и нас някак да ни разредите, а?

— Да, за победа над безпътицата в мозъка! – възкликнал Гоги.

— Това какво е? — попитал Максим.

— Това е тост!

— А звучи като призив за война!

— Да – с надменността, надутостта и важниченето! Нали, Боби? — гордо отрапортувал Гоги.

— Е как!

 

10 декември 2013

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1543 |
| Дзябяк
Етикети:

Във вид за печат
top