Естетика на екстатичността

Подхващам темата за екстатичността, за да поставя под въпрос разбирането за това състояние. То е изначално естествено за нашето тяло и съзнание, но в същото време неумението да контролираме и да взаимодействаме с различните форми на напрежение на екстатичността може да разруши всички видове преживявания, свързани с него.

Екстатичността трябва да бъде естетична, а това означава да може да бъде определяна и контролирана чрез съзнанието. Това е преди всичко едно чувствено познание, което трябва да се изразява както в укрепване на здравето, така и в плана на евентуални творчески прояви. Екстатичността трябва най-вече да подхранва мозъка и да се възприема от него.

Екстатиката е художествена практика, насочена към изучаването на различни видове състояния, като тук познавателната част трябва да надделява над преживяванията. Тъй като екстатиката не може да бъде очертана теоретично, трябва да се научим да я опознаваме, като основният предмет на познание тук трябва да бъде естетиката. Човек може да усъвършенства себе си в преживяванията единствено през призмата на естетиката, защото в противен случай ще стигне до реакция, от която ще започне да зависи или рано или късно ще се умори.

Екстатиката е опознаване на собствената природа чрез опита за изживяване на различни висши състояния, които нашето съзнание може да преживее. Това опознаване трябва да бъде вписано в културата на разбиранията, отношенията и устоите, от които се ръководим. И тъй като тук става дума преди всичко за една изразителна форма, тя не бива да излиза извън рамките на организация на пространството, защото в противен случай ще се стигне до загуба на най-важното: момента на усъвършенстване на нашето тяло и мозък, протичащо под въздействието на най-висшите състояния, които трябва да можем да усвоим.

Тъй като екстатичността задейства доста голямо поле от несъзнаваното, нашето съзнание трябва да се научи да регулира психичните процеси, да ги управлява и да поставя себе си в обективния свят. Единственото изключение може да бъде духовната екстатичност, но тя няма да бъде разглеждана тук, тъй като не попада в полето на човешкото осмисляне. В същото време дори в този случай трябва да си даваме сметка какво и защо води човека до определен формат на екстатичност.

Екстатичността е винаги двойствена и в това се крие силата й: тя отваря човека към самия себе си. Това може да намери израз в творчество, във вдъхновение, но може да доведе и до появата на зависимост, на желание да се намираме в една неконтролируема възбуда. Задачата на екстатиката е да се научим да превръщаме неконтролируемото в контролируемо, а грубото – във фино. За тази цел трябва първо правилно да подготвим себе си и да преминем през първия етап на екстатичност – физическия, който има най-груба природа. При това трябва да приемем и да разберем тази грубост, за да не станем нейни пленници. За тази цел ни е необходим отново естетичният формат, който ни дава възможност да нивелираме проблема на грубото възприятие.

При всички положения екстатиката ни учи да преминаваме през критични ситуации, като така води човека към върхове на преживявания, които трябва да се научим и да усвояваме. И макар това често да се превръща в един въображаем модел, той трябва да бъде ясен или, по-правилно казано, максимално разумен от гледна точка на съзнанието ни.

Екстатиката предполага изкуството да живеем в състояние на вдъхновение, а това е особено състояние на енергията и духа, което не ни позволява да се отклоняваме и още по-малко да се изключваме от процеса на контролиране на преживяванията. След това трябва да разберем още, че всяко преживяване е уникално и трябва да го използваме в максимална степен, без дори да допускаме мисълта, че то може да бъде повторено.

Трябва да разберем етапите на растеж и следователно ритъма, защото в противен случай рано или късно ще тръгнем към понижаване. Трябва да се научим да развиваме състоянието си, а не да се опитваме да го повторим. Невъзможно е едно и също състояние да бъде постигнато два пъти! Екстатичността трябва да бъде положена в законите на безкрайността, а това е възможно единствено ако разбираме алгоритъма на растеж. Освен това много трудно е да се тълкува това състояние, без да имаме опита на взаимодействие с него.

Като възприемаме екстатичността, ние най-малкото развиваме естетичното съзнание в себе си, а това е вече едно напълно различно отношение към живота, което променя потребностите ни.

 

15 януари 2014

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1221 |
| Лаборатория женского развития Экстатика
Етикети:

Във вид за печат
top