Състояние на ума

Когато практикуваме будистка тантра, трябва да знаем, че основата и дълбините на тялото ни са заложени там, където се крие знанието за мозъка, знанието за съзнанието, знанието за ума. Тези знания формират основата на медитационния процес нямшаг (тиб. mnyambzhag), който изисква удържане на съсредоточеността върху задачата за развиване на природата на ума и неговото довеждане до абсолютно състояние на пребиваване (самадхи), т. е. до възможност действително да се опираме на съзнанието и ума. Пребиваването в осъзнато състояние на ума ни позволява да осъществим истинския път, който произтича от най-висшите възможности на съзнанието, да въплътим учението в тази вибрационна задача, която е достъпна само за истинното съзнание, да разкрием задачата на махамудра в нейният тантрически смисъл.

Съзнанието трябва да бъде настроено към личното възприятие, т. е. то трябва преди всичко да удържа природата на самия ум. Удържайки ума си, ние го запазваме в покой и можем да го усилим и да достигнем състояние, проникващо ума (лхагтонг). В този случай съзнанието започва да генерира енергия (рамасама) и ни извежда на едно друго ниво на възприемане.

От състоянието на ума зависи ще можем ли насочено да удържаме задачата и, вследствие на това, да се задълбочим в нея. Тук става дума да няма отвлеченост на ума, за блуждаене на ума, при което той не е обвързан с вътрешното преживяване, а просто реагира на външното.

Когато извършваме най-първичната работа за постигане на необходимото състояние на ума, за нас е важно да развием вниманието си, тъй като това ще ни позволи да се намираме, най-малкото, в едно състояние на изследване. Умът не бива да бъде разделен от задачата, която сме си поставили. Защото в този случай ще можем не само да го използваме, но и да опознаем трите му състояния, които ще ни позволят да съответстваме на своя ум, да постигнем неговата величина и да го развием (отваряйки го). Опознаването на ума (семтри) е най-важната концепция в учението, която трябва да се осъществява още с най-първите стъпки.

Точното постигане на ума е свързано с определено състояние на съзнанието, което се основава на определени умозаключения, развити в законите на сансарите. Тези умозаключения са общо девет (макар че само шест от тях са свързани конкретно с природата на човешкия ум). Най-важното е да се научим да търсим познанието вътре в своето тяло.

В същото време трябва да разбираме, че тялото на Буда е тяло на ума, тъй като то, бидейки най-висшето знание, се проявява именно в законите на будисткото тяло. И това тяло може да се опознае през призмата на ума, на съзнанието. То, разбира се, може да засегне цялото тяло, ако сме сме се научили да контролираме вибрацията, предопределяща най-висшето, т.е. състоянието на ниирвана. Това състояние стои по-високо от задачата на учението, предопределящо законите на тантрата. С други думи тук имаме работа с връх, на който трябва първо да се изкачим, преди да можем да говорим за управляване.

Същността на ума е пустотата. Същността на пустотата е звукът. Природата на ума има вибрационно качество, което го прави или спящ или буден. Будният ум е умът, който стои по-високо от всички други състояния, достъпни за човека. Това означава, че той има най-висшите честотни параметри, които нашето тяло може да възпроизведе и, най-важното, да контролира.

Но дори простото присъствие на разбиране за това защо съществуваме, ще ни доведе до едно не-двойствено състояние на ума, т.е. до състояние, в което човек не само не се съмнява, но и разбира самата природа на съмнението. И това е едно много важно разбиране, което ни учи не толкова да разбираме, колкото да опознаем природата на процеса на разбиране, да опознаем това как и какво трябва да развиваме, а не с какво трябва да се съгласяваме или да не се съгласяваме. С други думи всяко приемане няма нищо общо с опознаването на природата на приемането, където ние трябва да се концентрираме върху природата на своя ум, а не върху съгласяването или несъгласяването с тази природа.

Умът се развива само чрез вниманието, съсредоточаването и концентрацията. Всичко останало е отвлеченост. Над природата на нещата не бива да се размишлява, за нея трябва да се внимава, в противен случай се получава просто реакция към предмета, без опознаване на самия предмет. В това именно се заключава идеята за удържането на равновесието на собственото съзнание (нямшаг). Тук важно е да разбираме физическото обоснование на ума, който се опира на природата на духа, на енергията и на тялото.

Природата на духа

Умът е извор на проявите на духа, свързан с природата на човека. Именно съзнанието на човека е необходимото условие за укрепването или разрушаването на духа. До 30-35 години, докато съзнанието зависи от природата на тялото, ние имаме достатъчно, макар и несъвършена, енергия. След тази възраст получаваме възможност да формираме съзнанието и, най-важното, да подхранваме духа си, усъвършенствайки енергийните параметри на ума и мозъка. Затова важно е да разберем, че умът на човека преминава през три различни фази през живота му и че развитието му е изключително важно за човешкия дух. Под развитие тук се разбира отварянето на едни определени дялове на мозъка, които подхранват различни мислоформи у човека.

Природата на енергията

Природата на енергията на нашето съзнание зависи от природата на тялото и природата на духа, т.е. от това как ще формираме ума си в началото на развитието, когато съзнанието зависи от природата на тялото и как ще го формираме после, когато тялото ни вече се е оформило и зависи от свойствата и качествата на енергията ни.

Природата на тялото

Природата на тялото е най-сложната природа на нашия ум, макар тя дълго да не позволява той да се формира, в резултат от което може да създаде такива отклонения в съзнанието ни, че да се окаже вече късно да се направи нещо. За съзнанието и мозъка тя има конкретно образуващо значение, свързано с това как се формира нашия костен мозък. Разбирането на този фактор е особено важно от гледна точка на седящите практики, които са насочени преди всичко към укрепване на двете бедрени кости и 24 вида кости и хрущяли. В тази поза, освен това, се построява и гръбначния стълб.

Когато работим върху природата на тялото, ние трябва преди всичко да са научим как да стигнем до костния мозък и ставните повърхности, където се крие истинското дишане на костите.

Настройката на ума

И така най-важната задача за нас е да настроим природата на ума. В противен случай ще правим всичко без участието на ума или (което е още по-лошо) докато зависим от частичното му състояние, при което умът е подчинен не на себе си, а на частично разработените дялове на мозъка.

Ако се опрем на идеята за цялостното тяло в будистката традиция, ще можем да приемем изначалната задача на природата на ума –формирането на тялото на Буда, което представлява едно пространствено звучене, оформящо се в идеята на изначалната мантра «ОМ», призвана да синхронизира нашето съзнание и да го приведе към единно усилие. Това усилие може да измени свойствата на дишането ни и съответно подхранването на мозъка ни.

Едва след като сме открили правилното дишане, ние бихме могли да говорим за способност за подхранване и, най-важното, за настройване на мозъка. Именно към това е насочена и изначалната техника Дзогчен, именно тук са заложени основите на матрицата на тантра. В това отношение особено важно е да получим необходимите препоръки от специалист, тъй като задачата тук се свежда до умението да контролираме базовата енергия, без която ръстът е невъзможен.

Изпълняването на звука «Ом» трябва да отговаря на разбирането за мярата на дишането. Чрез гърления звук «О» изпълваме носовия проход, горната част на белите дробове и долната част на белите дробове. При вдишването можем да произнесем «Аум».

 

Рекомендую также ознакомиться с темой в рамках раздела Буддийского тела.

 

 

22 септември 2013

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1185 |
Етикети:

Във вид за печат
top