Осемте кръпки на Настрадин Ходжа

Суфистката мисъл следва три линии: индивидуална (нерелигиозна, която формира разбирането за дервиша – на отвлечения от грубия), персийска (основаваща се на зороастризма) и арабска (основаваща се на исляма).

Когато започнем да изучаваме суфистката традиция, важно е да разбираме, че ако не умеем да боравим с арабското или ислямското мислене, много трудно ще се настроим към онова, което се нарича суфизъм. Защо? Защото това е едно свръх-съзнателно състояние, при което няма никакво място за слабия разум. Тук става дума именно за слабост на разума, който се тренира чрез всевъзможни инструменти на суфизма, основният от които е зикр.

Този подход определя разбирането за индивидуалност в суфизма, при което всеки дервиш започва да се подчинява или на барака (с други думи става независим), или на ордена, което е по-скоро идеологически, отколкото практичен ход. С други думи всичко зависи от това доколко адептът е свързан с каноничното право (фих) и как го възприема. Защото независимо от всичко днес разглеждаме суфизмът от позицията на времето, когато ислямът е бил приел вече суфистката концепция и следователно е предявявал правата си над нея. Възможно е това да се е случило след опитите на хасидите да узаконят правото си на върховенство в суфизма.

Суфизмът е важен с езика си или по-скоро с условието за построяване на мислене от най-висш порядък. Тук отговора трябва да търсим безусловно именно в персийския език. Това е един нелинеен език, който е такъв изобщо, дори на битово ниво. Това е един език, насочен към развиването на свръх-съзнателното усилие, един съзерцателен език. Впоследствие, разбира се, арабският език продължава да изпълнява ролите и задачите на персийския (той се установява около втората половина на VIII век).

Суфисткото мислене е построено върху определена ритмична мяра, която поддържа свръх-съзнателните функции на човека, т.е. когато адептът се намира в просветлено или пред-просветлено състояние. С други думи тук важен е фактът, че именно това състояние предопределя формирането на суфизма, който всъщност предлага определена форма за усвояване и преобразуване.

Тук на помощ ни идва великият арабски мислител Авероес, който в своите съчинения демонстрира идеята за обработване на схемата. Най-важното тук е, че схемата ограничава броя на хората, които могат да се смятат за суфии. Идеята в нея е да се управлява това висше трансово състояние, а не просто да се попадне в транс.

В тази ниша именно се крие същността на откровението, което има и метафизически еквивалент при арабските алхимици. Така Абу Бакс Мохамед ибн Захария Ал-Рази въвежда един много интересен „принцип на разтворимост” или идеята да изведеш себе си на принципа на управляване на трите свята, т.е. той говори за една практическа връзка на мисленето с постигането на резултата и получаването на Откровение. Резултатът е резултат от определено усилие, което всъщност отличава суфиите от всички останали.

 

Осемте кръпки на суфия

Първа кръпка: не-отвлеченост. Предпазва от действия, които отвличат съзнанието към външния свят. Основният проблем на пътника не е в това дали е на правилния път или не, а в това, че го отвличат. Много трудно е да отговаряме като движение на пътя, ако самото движение постоянно ни отвлича. Важно е да разберем разликата между пътя и движението по пътя.

Същевременно първо трябва да опознаем движението, независимо от това какъв път следваме, тъй като всъщност именно отвличането ни пречи да се движим. В резултат на това смятаме, че се движим и вярваме, че следваме учението или традицията, а се оказва, че това е просто едно отвличане.

Втора кръпка: преживяване на процеса. Тя определя умението да преживяваме процесите и поризтича от способността да се освобождаваме от това, което ни отвлича от движението. Движението трябва да се превърне в преживяване, което да ни позволява най-малкото да отговаряме на задачите си, а в най-добрия случай – да се напълваме чрез тези задачи. Едва след като се научим да преживяваме, вече ще можем да хармонизираме усилието си и свойствата на вътрешното си пространство.

Трета кръпка: съзерцателност. Когато се научим да обръщаме внимание на дейстивята си, ще започнем не само да структурираме живота си по-качествено, изграждайки една дисциплина на дейстивята, но и ще изработим важният момент на съзерцателност, чрез която не просто ще преживяваме процеса, но и ще го удържаме в зададеното от нас усилие на вниманието. Така ще направим преживяването по-фино и ще съхраним свойствата му.

Четвърта кръпка: светлина. Същността на суфисткото учение е да се преобразува тъмнината в светлина, да променим свойствата - не само собствените си, но и тези на пространството. За тази цел е важно да отговаряме на определено вибрационно ниво. Трябва да бъдем творци на света.

Пета кръпка: организация. Да организираме себе си, да организираме времето си е истинско изкуство, което ще ни позволи да обединим две много важни понятия от живота си – времето и пространството. Човек се губи в пространството и не регулира времето си. Следователно той не се вписва в законите на битието и просто представлява неконтролируема част от него. Умението да организираме себе си според законите на времето и законите на пространството е всъщност способността да напълним със светлината си нещо, което може да съхрани тази светлина.

Шеста кръпка: събиране. Пътят на суфия е изкуството на събиране на знание. Изкуството на събиране на знание е велико и свещено действие, което дава възможност на суфия да присъства във връзките с пространството, представени на предметно ниво от обективността.

Седма кръпка: ритъм. Взаимодействието с ритъма или по-скоро изразяването му представлява умението за работа с точката, която суфият постоянно удържа. Това е една духовна реализация, която има опит в представянето и опит да представляваш себе си. Това е овладяване на друга форма на мислене; откровено мислене, при което мисълта е неотделима от яснотата.

Осма кръпка: откровение. Откровението е спиране. То е онова, което се постига след откровеното мислене. То е източник на яснота и озарение. Спирането е овладяване на откровението, когато съзнанието е не просто отворено, а контролируемо отворено. Това е най-висшето постигане на реалността чрез изкуството на осъзнаването.

 

Препоръчваме Ви да прочетете: Суфистка йога

 

Въпроси и отговори

Ако разглеждаме процеса на просветлението физиологично, пояснете какво заявява суфизмът, определяйки с понятието „просветлен” (arif) нивото на развитие на човека, неговото качествено състояние между нивата „ученик” и „учител”? Каква дейсвителна степен на изменение и трансформация характеризира това състояние?
Не може да се обсъжда какво заявява суфизмът. Дори просто защото малко са онези, които слушат, и много онези, които повтарят. Задачата на суфият е да развие у себе си един свързан мозък. Това означава да бъде способен да се намира в просветлението, а не просто да го достигне. Това са две различни състояния и качества. Суфият е по природа послушник и, колкото и странно да изглежда, по начало той не може да има учител. В същото време това не означава, че не следва някого. Той следва не по определение, а по качество. И тук има определена истина, тъй като е опасно да се приема някой за учител, без да се познава природата на пътя. А опознаването й е хармония на взаимодействието. Където учението и учителят представляват процес на обединяване, а не на определяне. И това взаимодействие трябва да обхване съзнанието, а щом го направи, то ще се държи за него, тъй като разбира колко ценно е то, а не просто да провъзгласява тази ценност.

 

02 април 2013

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1033 |
| Торбата на суфиите
Етикети:

Във вид за печат
top