Духовност

Какво означава за вас «духовност»?

Най-напред искам да кажа, че за мен тази тема е особено лична. Много е опасно, когато човек започне да разговаря за духовността. Важно е да умеем да формулираме духовността преди всичко за пред себе си. Когато подлагаме този тип въпроси на публично обсъждане, тогава започваме да спекулираме с понятия, които лежат отвъд границата на линейния формат.

Духовността е многопластово понятие, за което трудно се говори. Защо това е така? Защото човек не разбира какво представлява дори идентификационният ритъм, а при духовността вече става дума за понятие, което лежи отвъд пределите на анализа.

Опасното тук е не това, че днес ще наречем някого духовен или бездуховен, а това, че не разработваме, не развиваме собственото си отношение към този въпрос.

Дори пребиваването в полето на духовните хора, на задачите или на вярата, свързана с тези процеси, все още не е достатъчно, за да говорим за духовност. А без това, ще говорим единствено за някаква абстракция. Хората често бъркат понятието духовност с понятието вяра, защото смятат, че вярващият човек е човек на духа, а невярващият или «не толкова вярващият» не е. Това е много опасна теория, която вече е породила нетърпимост на едни религии към други и (което е още по-лошо) довела е до нетърпими конфликти вътре в едно и също вероизповедание.

Как изобщо може човек, който се ръководи не от контролируеми от съзнанието задачи и решения, човек, който зависи от емоционални форми на съществуване, да борави с духовността? Отговорът е – единствено в рамките на законите и пропорциите, които използва спрямо всичко останало. За мен, например, човекът, който продава кока-кола, а и родителите, които дават на детето си да пие различни химии, са хора, отдалечили се от духовността физически, тъй като те изгарят енергията, която трябва да подхранва всичко, свързано с духовността.

За мен хората, които не умеят да мислят, да уважават пространството, в което живеят, също не са духовни. Това обаче е даденост. Не бива да призоваваме човека да бъде духовен или дори да го обвиняваме в бездуховност, тъй като това е следствие от много проблеми. Що се отнася до футболиста, който целува полето и се кръсти, може да се каже, че за него по-голяма духовност няма да се намери. Така че това е въпрос, който всеки сам трябва да постави пред себе си. А ако човек не го направи, то тогава това е даденост, която произтича от условията на нашето съществуване.

Духовността е мост, който ни превежда от раждането ни до прехода в едни други състояния. Ако сме разрушили този мост, тогава нашата духовност ще бъде само някакъв наторител. Само за три години човек бива лишен от дишането си, бива тласкан и измъчван, насаждат му се правила, които не отговарят на ритъма му на живот. След това в нарушения си ритъм ние вече сами се доразбиваме. Въпросът е всъщност медицински и ако вас действително ви вълнува духовността, трябва първо да разберете какво ви пречи. Защото кой ви пречи вече е ясно.

Ако ми бяхте задали този въпрос преди петнайсет години, щях да ви изляза с революционните лозунги: «Да живее духовността!» и «Долу нечистотата!». Днес обаче искам да заявя, че този проблем не може да се разреши с революционни мерки, нито с еволюционни. А за онези неколцина, които реално се вълнуват от тази тема, искам да кажа следното: запазете това състояние на вълнение и може би вълната ще ви отнесе на необходимото място, където ще можете да стъпите на твърда почва и да потеглите сами.

 

30 януари 2013

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1260 |
Етикети:

Във вид за печат
top