Mamma mia!

Аз съм на 21 години. От дете виждам как майка ми се загробва в работата, привнася оттам сълзи и унижение в семейството, къса с близките си и самата тя е все по-нещастна ден след ден. Един ден осъзнах, че не искам такъв живот, че всичко това не си струва. Искам да бъда полезна за хората.

Срещам се с работата на хора като Вас (а те са малко днес) и във връзка с това ме вълнуват някои неща, за които бих искала да узная мнението Ви:

Майка ми смята, че всичките сили и сокове, които е изцедила от себе си заради мен през всичките тези години, аз съм длъжна да й върна, отдавайки на нея собствените си «сокове» и пари, веднага след като завърша ВУЗ-а. Дължа ли й го – от гледна точка на пространството? Как се изграждат финансовите отношения между децата и родителите? Искам да й помагам в старостта, но за това ще трябва да се сдобия с определена основа...

Всяко действие на родителя по отношение на детето му е негова лична отговорност, а не на детето. Да се определят за детето действията му до момента на формирането му, което настъпва не по-рано от 20-25 години в зависимост от качествата или свойствата му, е като цяло странно. Реалната отговорност настъпва физически у човека, когато окончателно се е сформирал мозъкът му: при девойките това настъпва на 20-25 години, при младежите – между 25 и 30 години. Как може изобщо да се изисква нещо от един човек, когато той дори не е в състояние да съпоставя, съотнася и анализира? А след това идва ред на опита, който всеки придобива в резултат от собствените си действия.

Разбира се, тук не можем да изключим фактора на усещането за дълг и любов, но те не са задължителна характеристика. Във вашия случай се вижда неудовлетвореност от живота, причината за която се прехвърля върху следствието, а следствието е детето.

При родителите, за които детето е следствие, а не причина, рано или късно назрява конфликт. А навикът да се живее според принципа, че някой ти е длъжен, изцяло лишава човека от собствената му личност.

Разбира се, в този конкретен случай ми е трудно да направя анализ на ситуацията Ви, тъй като не разполагам с достатъчно факти, а съдбата на човека се формира от различни параметри и винаги трябва да бъдем внимателни, когато даваме някаква оценка.

В живота на човека парите винаги носят елемент на жертвеност и тук е важно самите ние да не се превръщаме в жертва на парите. Разбира се, трудно е когато родителят прехвърля собствените си недостатъци, недоразвитост и нереализираност върху детето, изисквайки от него определена жертвоготовност спрямо себе си.

Същевременно, щом задавате такъв въпрос, Вие се учите сама да търсите отговорите. А от гледна точка на пространството, колкото по-качествено живеете и мислите Вие, колкото по-пълна и удовлетворена сте Вие, толкова по-пълен ще бъде и животът на Вашите близки. Ето защо вътрешното Ви състояние трябва да бъде най-важното в този случай.

 

13 ноември 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1224 |
| Лаборатория на развитието
Етикети:

Във вид за печат
top