Съзнание

Въпрос: дълбоко ме порази фразата, че ние само си мислим, че мислим, а в действителност реагираме на своето „мислене”. Това обаче означава, че всяко определяне, собствено мнение и личен избор не е нищо повече от илюзия... В такъв случай как да възприемаме дейността на своя ум? Да не обръщаме внимание на „брътвежите” му? Да не възприемаме сериозно своите мисли? Или това изобщо не са мои мисли? Или да нямаме собствено мнение и просто да наблюдаваме? Тук бихме могли по принцип да се замислим за необходимостта от статистически мнения-определения. Искам обаче да попитам за ориентирите или по-скоро за принципите, които биха могли да „зададат” опора на мозъка в ежедневната му „дейност”.

Този проблем е много труден за разбиране, докато човек не се замисли за себе си и за собственото си съзнание. Въпреки това нека опитаме ... Преди всичко трябва да проследим какъв тип е вашето съзнание.

Ръководеното от дясното мозъчно полукълбо съзнание представлява система от отношения на човека, която се регулира от сетивните му органи, като при това тя може да се обработва и от лявото полукълбо на мозъка , ако то е развито.

Ръководеното от лявото полукълбо съзнание представлява система от отношенията на човека със самото съзнание, при което развитието на съзнанието изпреварва процеса на осъзнаване или преживяване на свойствата на съзнателното усилие, което прави този тип съзнание в крайна сметка не по-малко реакционно, отколкото ръководеното от дясното полукълбо съзнание.

Центрираното съзнание позволява на човека да опознае своята същност, т. е. да представлява себе си. Това е процес, при който се задействат едновременно лявото и дясното полукълба.

Съзнанието или по-правилно казано, осъзнаването, е сложен процес, който се характеризира с усилие, свързано със самото понятие за човек. То може да бъде достатъчно или недостатъчно, което от своя страна може да позволи на човека или напротив, да му попречи, да опознае своя свят. С други думи наличието на съзнание все още не е достатъчен фактор, ако то не е обвързано в една координатна система, свързана с преживяването на процеса, при която това съзнание се задейства.

Разбирането на съзнанието и изучаването му е доста трудно постижимо, тъй като всеки вид съзнание може да развива само себе си. В резултат на това дори мисленето, типично за лявото полукълбо, пречи за разбирането на съзнанието, вместо да помогне за развитието. Да развива съзнанието си може само този, който е опознал центрираността му. С други думи, колкото и да е развито лявото или дясното полукълбо, нито едно от тях не може да оперира с реалността, тъй като степента на отразяване или ъгълът на погледа към обкръжаващия свят е по-голям от ъгъла на преживяване на този свят.

Това важи и за съзнанието, ръководено от дясното полукълбо (тук се отнасят и характеристиките на женското съзнание). Най-важното за съзнанието е реалността, адекватността, а тя може да е налична, само ако съзнанието е обвързано в цялата координатна система, наречена „човек”. Защото съзнанието трябва да бъде и разумно, което дори не е процес на мислене, а анализ, който също не е крайна величина. И ако съзнанието тип „ляво полукълбо” все още може да се надява на вторично осмисляне, то десният тип съзнание не може.

В същото време дори вторичното осмисляне не се характеризира с функцията на възвратност, да не говорим, че осмислянето трябва да има безкрайно количество варианти на възвратност, т.е. то не бива да бъде афектно или реакционно.

И така съзнанието може да се раздели на едноизмерно, двуизмерно и триизмерно ниво, като всички те представляват съзнание. Само триизмерното ниво обаче, което отговаря на центрираното съзнание, може реално да представлява човека и мисълта му.

Нецентрираното съзнание не ни дава възможност да осъзнаваме себе си. Затова ако човек не е постигнал центрираност и баланс в съзнанието си (а това се основава на балансираност на целия мозък), колкото и да говори от свое име, той ще изразява единствено своята реакция към заобикалящия го свят.

Обективно може да бъде само съзнанието, което има сила, а това отново е центрираното съзнание. И докато човекът не разбере в какво се крие същността на съсредоточаването, докато не го почувства физически, той не може да представлява себе си дори като параметри. Дори и да осъществява човешките качества, той не би могъл да ги осъзнае напълно (или дори частично). Ето защо наличието на материален субстрат, наричан мозък, все още не е повод да се твърди, че човекът представлява нещо или още по-малко, че разбира нещо.

Затова докато не разберем как да балансираме съзнанието си, не можем да намерим опорна точка, която да ни служи като ориентир.

 

19 август 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1184 |
| Даоистко тяло
Етикети:

Във вид за печат
top