Регистраторът на напълването

Понятието за напълването може да се разглежда от две страни – състояние и действие. Състоянието на напълване може да се използва като определен източник, от който човек взима необходимите енергийни средства за своята реализация/изразходване в различните модули на пространството. От позицията на действието (ако е засегната темата) на преден план в първоначалния етап излиза качеството на напълването, което се определя от предшестващата подготовка. Даденото качество може да се явява като условие за следващото действие, което може да има друга функция.

Въпрос: кои са условията, които спомагат за едно качествено напълване и по какъв начин човек може да регистрира даденото изменение?

Колкото и да определяме напълването, то си остава определено зависимо условие и желанието ни да разложим значимостта на това понятие на неговите съставни части, отново опира до същият този въпрос за напълването. Следователно, разделяйки напълването по неговите свойства, ние просто създаваме капан за самите себе си.

Всяко напълване определя формата, но в условията на съществуване на нашето тяло, съзнание и енергия, тази форма, за съжаление, не съществува в нас. Да, разбира се, черният дроб, сърцето, левият крак и други части на тялото, като че ли би трябвало да създават различни условия за напълване. И те наистина ги създават, но тези условия са временни и се подчиняват на временни вибрации. Опирайки се на тях, всъщност, ние не се опираме на нищо.

Това би могло да се сравни със ситуацията, когато сте се наяли и се чувствате заситени. После минават дванайсет часа и вече не сте сити. Докато обаче не създадете условия за постоянна ситост (което, всъщност, ще ви изведе извън времевите условия), няма никакво значение с какво, как, колко и защо се напълвате, защото всичко това ще бъде само следствие. И тук, всъщност, трябва да се регистрира разбирането за фаталността от цялата тази ситуация, ако ще продължаваме, разбира се, да зависим от напълването.

Тъй че, дали ще бъде качествено или не – за нас то винаги ще е зависимо условие. И когато започнем да се опираме на състоянието, което е предизвикано от напълването, и започнем наистина да действаме съгласно него, тогава вече ще започнем да се подчиняваме на формата, която в действителност регулира нашето напълване. Тази форма се намира извън нас и се управлява от определени пространствено-времеви характеристики, които всъщност са повлияли на нашето раждане. С други думи, за нея, ние сме като някаква играчка с дистанционно управление.

Затова, ако не се освободим напълно от това управление, или поне частично, тогава за нас не може да има следващо действие, защото винаги ще бъде едно и също. И така ще продължаваме да си седим във влака, наблюдавайки как пейзажите просто се редуват един след друг през прозореца.

 

Препоръчителни материали:

 

 

09 юни 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


254 |
Етикети:

Във вид за печат
top