Учението за реалното

Учението за реалното (ши сюе) се родило на планината Кунлун, както ми разказа Безименният. Тази планина израснала от Единното. Единното било пет елемента, които сформирали планината, и шест завъртания, които я отгледали, така че днес ниската й част е изградена от яспис, а върхът – от нефрит. Именно там до днес се пазят писанията за тези учения. Реалното е Единното, а ако има Единно, то с него може да се прави нещо.

Всъщност, реалното си има учение. Условията за опознаването на реалното и тези знания ще ни отведат в планината Лунхушан, където по времето на формирането на знанието, методът бил предшестван от понятието сюй дзи (самоусъвършенстването).

До момента на създаването на науката за управление на хората (неки жен), обществото разчитало на върховните мъдреци. Хората съчинили условия за едни и не давали шанс на други, като така измислили устоите. Това засегнало и знанието, тъй като учителят и майсторът престанали да се ръководят от законите и да следват образците, а започнали да подчиняват хората и да измислят за тях упражненията. Във времената, когато хората общували със силите и боговете, не им било нужно да измислят нищо, защото можели просто да следват това, което днес се разбира като истинни знания.

Днес хората общуват едни с друг, като говорят много за принципи и закони, но съвсем не отчитат принципите на Пренаталното небе и Постнаталния опит. Дори да използваш правилните методи, ако не си в правилното честотно състояние, как можеш да реализираш задачата си? Или дори да удържаш това, върху което работиш?

Освен това удържането е едно нещо, а комбинирането – съвсем друго. Хората се хвърлят да правят нещо, осланяйки се на това, което са разбрали и онова, което са правили през цялото време. Докато тук трябва да се познае изкуството на възпитаването, което е обвързано със знанието за Петте реколти.

Може да приемате правилната храна, но трябва да можете да управлявате енергията й, а не да мислите, че щом се храните правилно, с това се приключва всичко. Можете да престанете да се занимавате със секс, но същевременно да не се научите да управлявате мислите си за секса или пък да смятате, че извличането на енергията от семето е всичко, което е необходимо. Можете да се занимавате с медитация, но да не разбирате петте основи на положението. Можете да се занимавате с разтягане, но да не разбирате какво представлява сухожилието. Можете да се занимавате с пречистване на костния мозък, но да не владеете изкуството на възвратността.

Човек не бива да се занимава с практикуване неграмотно! Трябва да разбира целостта, целостта на пътя, а не да измисля наименования и да повтаря обозначения, без да разбира същността им.

Не искам да кажа, че не трябва да се правят грешки, искам да кажа, че трябва да имаме форма, за да можем да събираме нещо в нея. Иначе се получава така, че вместо да се задълбочават, хората просто защитават неверието, което са развили.

Как може без метод да се опознае Единното, как може без Единното да се познаят противоположностите? Как може без тях да се познае обема и как без обема – да се познае посоката? Как без посоката могат да се познаят петте усилия и как без усилията – да се познае въртенето? Как без въртенето може да се познае ритъма и как без ритъма – да се развият осемте сили? Как може без осемте сили да се премине на другата страна на реката?

Ще кажете: „Ами хайде да започнем последователно!”. И точно така трябва да бъде. Единното може да се появи единствено във форма, а за да се построи тази форма, е необходим метод. Първо трябва да се събере разделеното и едва след това може да се създаде Единното и това Единно да се развива. Хората развиват разделеното, без дори да разбират в какво е същността на това разделено.

Как може да отглеждаш онова, което не бива да се развива, онова, което трябва да отмре? Така просто ускоряваме този процес. Да расте може само семето, но семето трябва да се създаде, а това е именно и Единното. Методът всъщност е учение за Единното. Учението за ръста е вече учение за знанието. За методът не са необходими знания, за него са необходими инструменти. За какво са му знания на онзи, който все още не може да използва тялото си, енегията и съзнанието си? За него всяко знание е информация. Това, че човек казва „Аз зная” не само, че не го приближава до знанието, а напротив – отдалечава го още повече. Как може човек, подчинен на Земята, да говори за Небето? Това са ненужни глупости.

Най-добре би било човекът да се посади в манастир и да се застави да овладее инструментите, така че да построи Единното, защото тогава ще разбира и ще чувства какво развива. Но за днешния човек манастирът е самият той. Ние отдавна сме превърнали себе си в затворници и единственото, което ни трябва е да опознаем метода. Трябва да спрем да се опираме на несъществуващи неща, едно от които, между другото, е и традицията.

Ако не сме превърнали в единно цяло всички части, няма как да създадем нещо ново. Методът не може да бъде неверен, тъй като той не може да бъде лош или добър, той може да бъде правилен или ненужен. Но ако е ненужен, то това вече не е метод. Методът е необходим за построяването на едното. Ако го няма едното, няма да го има и другото. Затова когато ви казват, че методът ви е неверен, това означава, че не разбирате какво представлява методът. Методът не може да съществува без ориентир, а ориентирът му е едното. То трябва да се получи.

„Добре – ще кажете вие – а как да развием едното? Нима за това не е необходим метод?”. Не, не е необходим, необходимо е само това едно. Тъй като това едно е вече знание, а методът вие вече сте го усвоили. За едното са нужни знания. Едното е опората и следващото, което ви е необходимо, е да построите оста, за да получите единнния път. Когато някой измисли нещо или нарече метод нещо, което всъщност не е метод, това не е негов проблем, а проблем на онези, които го слушат.

Добре, лъжовното потвърждение, в което е трудно да се ориентираш, е едно нещо, а съвсем друго – ако някой, например, е овладял изкуството на полета или на преминаването през стени. Не е ли това достатъчно, за да го слуша човек? Първо – да слуша може само този, който е познал метода, т. е. онзи, който е получил Единното. Тогава той може не само да слуша, но и да чува (и може да решава дали човекът, който минава през стени, владее метода или не). Ще кажете: „А нима човек може да постигне това без да е познал метода?”. В изкуството на Пътя преминаването през стени не е върхът, то е един от видовете майсторства, които могат да се овладеят технически, човек може да се роди с неободимите всечестотни условия и т. н. И ако човек преминава през стени, това все още не означава, че той може да овладее изкусвото на храненето със слюнка.

Ще кажете: „За какво ми е да се храня със слюнка, ако притежавам подобно майсторство?”. Но майсторството е като занаята, то не може да се счита за върха. Освен това не всяко майсторство може да осигури на човека възможността да се развива нататък, тъй като става дума за не просто изработен, а за затвърден опит.

Освен това създаването на едното е съвършеното майсторство, а не просто майсторство. Какво е особеното в него? Способността да се развива това майсторство, тъй като то има опора за тялото, енергията и съзнанието. Умението да се преминава през стени няма опора за тялото и то не трябва да се използва за развиване. Ситуацията може да бъде и много по-лоша, когато са изразходвани всички инструменти за създаване на Единното и дори изграждането на майсторството рано или късно ще стане невъзможно.

„Но как така? – ще кажете вие. – Великото си няма форма, а вие запращате Егото там? То няма име, а вие го обозначавате?”. Ами, първо, Великото е вече име и то трябва да се намира някъде. Второ, това е въпрос, който засяга знанието. И трето, формата е необходима за получаването и съхраняването на Единното, както и за развиването му. А тъй като няма граница за развиването, то не може да има и форма.

Но нека да не смесваме темата за метода с темата за знанието. Методът не е знание, той е условие за получаване на знания. И ако човек не разбира това, той не може никога да стигне до метода. А тези, които не са стигнали до метода, не могат да получат Единното, а тези, които не са получили Единното, не могат даполучат знание.

Този текст е част от предговора към книгата „Отшелникът. Методът”.

 

25 април 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


821 |
Етикети:

Във вид за печат
top