Идентификационен ритъм

Персоналната идентификация има свой код, а кодът има свой ритъм, който се нарича идентификационен. Идентификационният ритъм е схемата, структурата, която дава възможност за реализирането на функцията на напълването и преобразуването. Опознаването на собствения ритъм е сложна и важна задача. Само ако сме познали ритъма, можем реално да растем и да се развиваме, а не просто да изпълняваме функцията на асенизатор.

За да овладеем света, трябва да станем личности; за да станем личности, трябва да разкрием своя идентификационен код, а за да го разкрием, трябва да се настроим на идентификационния ритъм. Основното тук е да не се оплитаме в критерии, които са ни натрапени, тъй като те всички са езотерични, т.е. неосъзнати. Няма значение дали сте образовани и дали сте завършили два университета, или сте просто езотерик, който вярва в нещо. Осъзнаването на процеса е познание (познанието и знанието са различни неща), а познанието е преживяване на обучението.

Обучението, което ще получат неподготвеният мозък, тяло и най-важното енергия, е боклук, който се помества в природата ви на не повече от 10%. Не бива всяко общуване със съседа да се превръща в общуване с тайни сили, а именно това се случва, когато две неконтролируеми съзнания говорят за нещо. Интелигентността, порядъчността, моралните устои и символите отдавна вече не са пространствени величини, а временни, при което всеки в съгласие със собствените си реакции – забележете, реакции! – натрапва своя модел на поведение. Всяко семейство е крепост от личностни реакции, където свойството на универсалния подход е нивелирано до дребните проблеми. Тоест принципът „да поговорим“ надделява над принципа „да помислим“.

Затова първото нещо е да премахнем ненужното от това, което имаме, а второто е условието, което нямаме. Докато не познае идентификационния ритъм, човек ще пребивава в сумрака на собственото си съществуване. Така ние или ще експлоатираме и изтощаваме възможностите си, или ще ги усъвършенстваме и развиваме.

Индивидуализмът е универсално понятие. Концепцията за природата не бива да има общ и уклончив характер, тя трябва да бъде образец за точна наука. Но! Да опознае точната наука може само точният човек, а точният човек е този, който е познал и може да следва индивидуалния ритъм.

30 януари 2012

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1162 |
Етикети:

Във вид за печат
top