Йогите – кои са те: Част 2

В първата част на статията "Йогите – кои са те" разгледахме различните нива на йога и актуалната проблематика по въпроса. Сега нека поразсъждаваме за възприемането на йогата от западния човек. Западните хора познават йогата само от 100 години. И въпреки дълбоката й и дълга история и философия, тя се е възприемала и се възприема от масите и днес изключително от гледна точка на западния опит.

В основата на йога учението са "Упанишадите" – медитативно-съзерцателни трактати, които освен че са станали достъпни на европейците едва наскоро (благодарение до голяма степен на Анкетилю дьо Перон), не могат да бъдат напълно възприети от европейското съзнание, свикнало с информационно-образователни материали.

Като цяло без значение колко и какво говорим за йогата, спецификата й е в личният фактор – в онзи, който говори, и онзи, който слуша. Все още има доста голям контингент от хора, които не слушат, а само правят това, което наричат "йога". При това подобни интересуващи се са болшинство и принадлежат към вида на "протестиращите слоеве." Те се нуждаят от идеята Че, а какво всъщност е заложено в тази идея няма значение – важното е да има протест. Друг тип занимаващи се са "пренатоварените с прана" или тези, които са инспирирани от някакво чувство, които вече са станали, така да се каже, пасивни наркомани.

Йогата е ясна и мощна концепция за свързване на съзнанието, тялото и енергията. В тази връзка този, който започва да се занимава с йога често попада в три капана: капана на тялото, капана на енергията и капана на съзнанието. Най-опасен, разбира се, е капанът на съзнанието, който се основава на догмата. Но тук, колкото и да е странно, се проявява основната трудност: "Къде е тази догма? Кой я разбира? И развито ли е съзнанието на тези, който практикуват йога, достатъчно, за да разбират по принцип това, което правят?".

Отговорът е прост: йога развива чувство за принадлежност към конкретно алтернативно поле на съществуване. С йога по същество се занимават протестиращите слоеве – тези, които не са се вписали особено или въобще не искат да се вписват в обществото. Тези, които един вид са отложили себе си  "за по-късно". До известна степен, това са психически “замразени” хора с естетически възгледите на Рудолф Щайнер.

Така или иначе йога продуктът залят със  "западен сос" не е въвлечен в естествената природа на индиеца, който не само е роден с манталитета на йога, но и живее в пространството на този манталитет. Така един от най-важните фактори за утвърждаването на йогата в западния свят е снемането на отговорността за личния живот. Аналогична е ситуацията в индуизма, но разликата се крие във факта, че индийските йоги са изцяло отговорни за процеса на подготовката си за прераждане.

По стечение на обстоятелствата в западния свят йогата се е развила въз основа на протестиращия  човек, а не на замислящия се и съдържателния. Тъкмо протестантският ритуал е в основата на това, което хората наричат йога. Но може ли един протестант да разбере йогата? Да разбере учението? За какво му е то?

Докато човек  не преустрои съзнанието си изцяло, независимо какво прави, той няма да е близо до същността на йогата. Не трябва да наричаме своята  неудовлетвореност, забулена от схематична система, "йога". Оттук произтича огромно количество спекулации на тема "духовно развитие", която отдавна е параван за невежите, причина за заемане на възвишени пози.

Защо йогата не попада под анализа на хора, които могат да мислят? Ако искаме да говорим за реалния пренос на йога на Запад, то би било интересно да се обърнем към опита на йезуитите (и труда на основателя на ордена, Игнатий Лойола), които могат да бъдат смятани за създатели на западната йога, основана на мислене и съзнание. Там всичко почива върху религиозната доктрина. На какво разчита съвременният западен човек, занимаващ с йога е непонятно, защото много малко хора всъщност могат да обяснят дори на себе си какво всъщност правят и защо.

Ясно е на какво се уповава индуса – той просто следва. Той по рождение следва. Той не се интересува от този живот, той просто го следва. И йогата, така да се каже,  му помага... Западните йоги не следват. Те или протестират или се влачат.  Тук не само не мирише на знания, но дори и вярата е под въпрос. Всеки път има нужда от основания и обоснования. Кой в западния свят подготвя почвата за йогата? Никой! Защо му трябва на революционера почва? На него му трябва или движение, или реакция, тъй като революционерът не е създател, той е разрушител. Оказва се, че съвременните йоги (с малки изключения), хем не са създали собствена йога, хем са изкривили истинската.

Дълбочината на ведическата философия не може да бъде позната от слаб ум. Не може човек с неконтролируем живот да скочи в контролирания опит. Западното съзнание се нуждае от метод, а не просто от следване. Кой е познал  този метод? Само  2% от общата маса? Добре, нека са 10%! Броят на неадекватните йоги е толкова голям, че те отдавна вече са загубили контакт помежду си, нещо, което е недопустимо за истинските йоги. Това са умствени революционери, които се крият зад традицията на духовния опит, към който нямат никакво отношение.

Как може да практикуваш пранаяма и медитация, когато мозъкът не е готов, когато не е  подготвено условието за управление? На лице е масово изгаряне на енергия, което води до еуфория, която възприемат погрешно за духовно просветление. Ясно е, че всяко събитие може да се нарече космическо, но не бива практиката да се бърка с упражненията. Практика е това, което се осъзнава и контролира от практикуващия. Упражнението е времето, което практикуващият отделя. А има и занятия – тогава, когато усвоените упражнения не пречат на съзнанието да ги повтаря, както между другото, не му и помагат. Защо да се занимаваме с йога?

Нека все пак се опитаме да разберем защо трябва да се занимаваме с йога. Какво мисли човек за самата йога, когато започва да се занимава с нея? Да, по принцип, нищо не мисли. В съзнанието на 70%, ако не и на 90% от начинаещите, йогата не е нещо повече от набор от упражнения (асан), които автоматично го правят “занимаващ се с йога”. В действителност, в самото начало се подменя идеята за йога, където практикуващият получава званието "носител на килимче " или на въженца за почистване на ноздрите, тъй като това е единственото нещо, което го отличава от другите. Е, може би по-внимателният поглед ще каже “този се е загубил по пътя на Яма и Нияма”. Останалото, както казват, е въпрос на случайност, вкус и време.

Разбира се, всеки трябва да бъде отговорен за това, което избира. Както се казва, каквото си избрал, това и ще получиш. Но трудността тук се крие в идеята за отговорност, която уж е като регламент, но не е изразена в характера на съвременния човек. Какво получават практикуващите? Разхлабване на тялото, на дишането, на главата. И ако първите две точки (ако са достигнати) не предизвикват никакви възражения и са нужни на западния и като цяло на съвременния човек, то, третата точка – разхлабването на главата, повдига много въпроси. Това е точно онова, от което имаме нужда за постигне по-висши преживявания, но също така е нещо, което не трябва да бъде контролирано от човека. В контекста на класическата йога разхлабването на мисълта е отказ и отхвърлянето на човешкото преживяване, с цел създаване на условия за постигане на самадхи. За съвременния човек, който продължава да живее в общество, това е равносилно на поведението на глупака, тоест на невъзможността да се свържат силата на съзнанието и  задачите на живота. Задачата на йогата е да достигне до състоянието на сатва (състоянието на хармония, почиващо на жизнено цяло или самадхи). И това е естествено разбиране на традиционния път. Западният ум  е заменил сатва с раджас (гняв, страст), превръщайки йогата в състояние на борба, изход, отстранение. Без да разбират законите на естествеността, много учители преподават йога, замествайки една страст с друга.

По този начин най-голямото постижение – постигането на нирвана – се превръща в специална духовна страст за модерната йога, която, разбира се, може да се пренесе в същата тази нирвана, ако може да заживее наново в детството, тоест в тамас (инертност, безумие, глупост).

Западната йога като акт на индивида

За хората на Запад, където при това мислят само отделни индивиди, йогата е въпрос на естетика, физика, психология, но не и духовен въпрос. Западните последователи лесно повтарят думи като "прана", "самадхи", "чакра", "нирвана" без да осъзнават същността им и най-важното без да разбират целите на тези доста „обемни” изрази. В резултат на това, йогата се разпада на различни видове и подкласове, където важна е не самата йога, а този, който я преподава. Но само една стотна от всеки учител има опит да бъде на практика "йога" и може да поеме отговорност за това, което дава. По принцип йога преподават момичета или неудовлетворени дами, които се опитват по някакъв начин да се позиционират в обществото.

Оказва се, че на един квалифициран инструктор или майстор се падат сто недодялани ентусиаста, които преподават техники на дишане, разтягане, медитация, ритъм, силова йога и т.н. без реална представа за йога и без достатъчно опит. Йога започва там, където е постигнато единство и цялост, а не там, където има зала за йога и място за постелки. И тогава всеки, който посещава подобни занятия, запознавайки се с тези или други упражнения, започва да ги смята за йога.

Така стигаме до положение, където йогата е нещо странно, не само за западното съзнание, но и, което е най-интересно, бидейки върната обратно на изток, значително се опростява за да се преподава на тези, които, като цяло, не са готови за нея. Впрочем това не е толкова трудно, тъй като маса “изгубени” младежи просто потъва в простора на Индия, създавайки си евтин рай, което в действителност, показва какво, на кого и защо му е необходимо. Йога като наука за природата престава да съществува в съзнанието на западния свят, който е забравил на практика не само как се мисли, но и как се чете. Опитът да сблъскаш човек с концепцията за "яма – нияма" не се различава от "Етичен кодекс на строителя на комунизма" и рано или късно в 80% от хората това ще престане да предизвиква дори интерес. За да се възприеме йогата, трябва да се промени съзнанието и мисленето, а за това убеждения, лозунги и цитати няма да помогнат. Нужни са познания, а не игра на медитация, асани или пранаяма. Нито един от пътищата на йогата не трябва да се прилага към съзнание, което не е снабдено с концентрация. В най-добрия случай това ще бъде само една имитация.

Йогата е твърде сложна, за да разсъждават върху нея невежи. Впрочем, разсъждението е изкуство. Колкото и да не ни харесва, но ако наистина искаме да разберем какво представлява йогата, трябва да можем да си поставяме въпроси. Трябва да бъдем поне малко по-търпеливи и способни да се учим, вместо да възприемаме килимчето и набора от упражнения (асани) за йога. По принцип аз съм против преподаването на йога на тези, които са умствено слаби и като цяло малко неща са изградили в живота си. Така че, както и да го мислим, съвременната йога се нуждае на първо място от личности.

 

25 септември 2011

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


1374 |
Етикети:

Във вид за печат
top