Геометричен минимализъм

Умението да си взаимодействаме с прости форми ни позволява да опознаваме живота като изкуство, а изкуството като пропорция. Тази опитност е необходима за познаването на сложността на геометричното пространство, разбирането за неговата точност и за използването на сложни форми.

Геометрията трябва да доставя естетическо преживяване, в противен случай това не е геометрия. Науката е опростила възприятието на хората, натоварвайки мозъка с излишни неща. Познанието трябва да се превърне в изкуство. Процесът на обучение трябва да бъде по-важен за съзнанието от самите науки и тогава ние ще бъдем по-близки не просто до обемите, а до техните форми.

Геометричният минимализъм – това е един изящен жанр, определено естетическо удоволствие, което е длъжно да прерасне в екстатично познание. И е нужно да започнем с доисторическата геометрия, с която се е въоръжил Питагор. Неговото учение е учение за принципите на математиката, а не за математиката като такава. Всъщност и Лайбниц никога не е обучавал на математика – той е обучавал на безкрайността на геометричните фигури или, ако щете, на идеята за разумността. Идея, която се управлява от фигура.

Статичното изучаване трябва да се съпровожда от динамично такова. Но това не е всичко. Трябва да умеем да се учим да преживяваме както статиката, така и динамиката. Да умеем да оперираме със съзнанието и да сме способни да го спираме. За съвременния човек умението да спира своето съзнание е съизмеримо с възможността да осъзнава. Можем да положим усилие и да не мислим за нищо, спирайки частичното, частното съществуване.

Защо хората се стремят да достигнат свръхсъстояние или свръхсъзнание? Те просто се стремят да прекъснат частично своя живот, без значение зад какво се крият – духовни или някакви други понятия. В действителност, човек се опитва да приеме една или друга традиция, чиято цел е да го преустанови частичното му съществуване.

Размишляването е важно понятие за тези, които искат да се научат реално да чувстват и анализират. Какво означава размишлението за мъжете? Това е възможността да имаш като минимум 3-4 разбирания за един обект, една форма, една мисъл, едно изказване, а при жените – 3-4 чувства.

Въвличайки себе си в един или друг процес, може и да не излезем от предишния си опит, като дори може да сме станали негови роби. И не е важно кой с какво се занимава. Важното е какво придобива човек в този процес, как се насища от него и как го осмисля.

Това всъщност представлява определена митологична действителност, когато човек се съотнася със задачата. И когато вече се е съотнесъл с някаква задача, той е започнал да се опира на симетричното възприятие на света или правенето. Ето това е геометричният минимализъм.

 

26 април 2011

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


697 |
Етикети:

Във вид за печат
top