Еднородност

Отсечките и правите не разполагат с множество свойства, но дават разбиране за еднородността. Еднородността е условие за асиметрично съществуване, в което действието не е съединено с предмета на действие. Каквото и да правим, ние не можем да се напълним с действието, ако няма форма, която да се напълни.

Асиметричното ни съществуване не ни позволява да бъдем цялостни. Целостта е условие за съществуването в симетрия. Ако човек не е цял, той неизбежно зависи от условията на опита – както е било в древността. В миналото се е създавала митологична група от условия, в които човек живеел. Митологията е условие за асиметрично съществуване, в което се въвеждат множество показатели, влияещи върху това съществуване.

Това, което отличава съвременния човек от древния, е, че днес имаме външна ориентация към собствените си действия, която изобщо не отговаря на природата ни и се разпилява дори в собствените си задачи. Така едно и също нещо може да се възприема по различни начини, тъй като липсват величини, които могат да ни служат като ориентир. Съзнанието ни не може да се опре дори на това, което може да отстрани, за да постигне тази опора. Нашата еднородност не ни позволява да живеем така, както са живели например в средновековието, когато хората са се наслаждавали (емоционално) на играта живот. Тогава съзнанието е отговаряло на действията, макар и да им се е подчинявало. Хората от това време разбирали и имали устойчива физиология на действията. Те се ръководели от ритъма на живота си. Днес, когато вече не можем да се ръководим от ритъма, може да ни помогне единствено съзнанието.

Ако съзнанието ни обаче не живее в симетрия, тогава различните части от мозъка поставят задачи, от които започваме да зависим. Всяка част от мозъка е свързана с различни органи, които периодично се включват и мотивират не само действията, но и мислите ни. В същото време ние не разполагаме с необходимите енергийни условия да поддържаме това действие във времето, нито със силата да преживеем процесите, протичащи през деня. Не можем да съизмерим баланса с еднородността. Еднородността е люлка, която сами трябва да разлюлеем.

Затова трябва да намерим баланс и да съумеем да взаимодействаме с предмета в условията на първичен анализ (анализ на люлката) и осмисляне. Хората често използват думата „осъзнаване“, особено хората, които започват тепърва да се занимават и развиват. Да осъзнава е способен само този, който може да борави със съзнанието. А да борави със съзнанието може този, който борави с концентрацията. А да борави с концентрацията може този, който се съсредоточава. А да се съсредоточава може този, който е способен да внимава и да наблюдава.

Излиза, че ние дори не сме създали условията, необходими, за да осъзнаем процеса, и в това именно е бедата на хората. За древните, които са можели да фиксират, но не и да осъзнават, е било достатъчно да спрат съзнанието си, за да не пречи лявото на дясното, така че да могат да се фиксират в пространството. Фиксирането позволява на човека да оцени и съизмери живота си.

 

22 април 2011

Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката


549 |
Етикети:

Във вид за печат
top