Хегел

Няма никакво значение кога живее човек, ако неговото творение се намира в зоната на пространствените величини. Такъв тип хора могат да бъдат история само за линейните хора. За онези, обаче, които мислят и се опитват да опознаят себе си, те винаги ще са в настоящето и дори в бъдещето.

За мен Хегел е един от основателите на теорията за развитието на съзнанието, където сравнява субективния с обективния анализ, не за да реши въпроса в полза на единия от тях, а за да изяви абсолютното разбиране, при което духът и съзнанието са единни. Това ни позволява да опознаем природо-пространствената връзка на съзнанието, което е особено необходимо за разбирането на концепцията за съществуването на човека.

Един от най-великите философи на своето време, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, е оказал изключително влияние върху развитието на философската мисъл, както в Западна Европа, така и в Русия през 40-те—60те години на 19 век. Немският философ-идеалист противопоставил на господстващата през 18 век научна мисъл (разглеждаща обективния свят и неговото отражение в човешката психика като определена система от неизменни и затворени в себе си елементи) диалектическия метод, който изисква изучаването на заобикалящата ни природа и човешката история в тяхното движение и неразривна връзка.

От гледна точка на Хегел не съществува нищо неизменно и постоянно, а всичко тече, движи се и се изменя… И същността на това движение не са законите на еволюцията, а пътят на диалектиката, т.е. пътят на развитието въз основа на противоречията. Основата на всичко съществуващо, според Хегел, е Абсолютният дух, чието развитие според иманентните закони всъщност съставя диалектически процес.

Биографична справка

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 година в Щутгарт, в протестантско семейство. След като завършил гимназия, Хегел постъпил в богословското отделение на Тюбингенския университет (1788 – 1793), където посещавал курсове по философия и теология и защитил магистърска дисертация. Негови приятели станали младият Фридрих фон Шелинг, бъдещ велик философ-идеалист и Фридрих Хьолдерлин, чиято поезия оказала дълбоко влияние върху немската литература. В университета Хегел също така се увличал по изучаването на работата на Имануел Кант и произведенията на Ф. Шилер.

През 1799 г., след смъртта на своя баща, Хегел получил неголямо наследство и успял да встъпи в попрището на академичната дейност като през 1800 година възникнали първите щрихи на бъдещата философска система (“Фрагмента на системата”).

През следващата година, представяйки дисертацията си “Планетните орбити” (De orbitis planetarum) в Йенския университет, Хегел получил разрешение да чете лекции. В университета той успял да реализира своя изследователско-аналитичен талант, получавайки паралелно статута на професор. Лекциите на Хегел били посветени на обширен кръг от теми: логика и метафизика, естествено право и чиста математика.

Точно през този период в Хегел много ясно се формирали неговите възгледи и първата от най-важните му творби – “Феноменологията на духа” (Phänomenologie des Geistes, 1807). В този си труд той разгръща идеята за постъпателното движение на съзнанието, а след това преминава към познанието за разумната действителност, което довежда човека до абсолютното знание. По този начин единствено реален за Хегел се явявал само разумът.

През 1806 година той напуска Йена, за да може след две години да заеме поста на ректор на класическата гимназия в Нюрнберг. Тук за осем години работа Хегел добил огромен опит и като преподавател, и като учен. Общувал много с хората, четял лекции по философия на правото, етика, логика, феноменология на духа и различни направления на философията. Също така му се наложило да води уроци по литература, гръцки, латински, математика и история на религиите.

През 1811 година Хегел се оженил за Мария фон Тухер, която произлизала от семейство на баварски аристократи. По време на този много щастлив период в неговия живот, той написва най-важните произведения за своята система (например, “Наука за логиката” (Die Wissenschaft der Logik, 1812 – 1816)).

Хегел се премества в Хайделберг през 1816 година, след като получава покана от местния университет. Тук той преподава в продължение на четири семестъра, въз основа на което публикува учебникът “Енциклопедия на философските науки” (Enzyklopädie der philosophischen Wissenschaften im Grundrisse, първо издание през 1817 г.), а през 1818 година Хегел получава покана да преподава в Берлинския университет.

Неговите лекции добили такава известност в Берлин, че към университета започнали да се стремят не само немски студенти, но и млади хора от много европейски страни. Освен това Хегеловата философия на правото и държавния строй започнала да придобива статуса на официална философия на Прусия и цели поколения от обществени и политически деятели формирали своите възгледи за държавата и обществото на базата на неговото учение. Може да се каже, че философската система на Хегел придобила реална сила в интелектуалния и политическия живот на Германия.

За съжаление самият философ не успял докрай да почувства всички плодове на своя успех, тъй като на 14 ноември 1831 година той скоропостижно починал (както се предполага, от холера).

(Скоро след смъртта на Хегел, неговите приятели и ученици подготвили пълното издание на неговите трудове, което било публикувано през 1832 – 1845 г. и това били не само вече публикуваните работи на философа, но и университетските му лекции, ръкописи, а също така и студентските му записки, които били на обширна тематика (философия на религиите, естетика и история на философията).

Философията на Хегел

Философската система на Хегел е построена около това, че реалността се поддава на рационално опознаване, защото самата Вселена е рационална. “Това, което е разумно е действително и това, което е действително, е разумно” (“Философия на правото”). Абсолютната реалност за Хегел се явява разумът, който се проявява в света. Всъщност ако битието и разумът (или понятието) са тъждествени, то ние можем да научаваме за строежа на реалността чрез изучаването на понятията и в този случай логиката или науката за понятията е тъждествена на метафизиката, или науката за реалността и нейната същност.

Диалектиката на Хегел се изразява в това, че всяко понятие, което е реализирано докрай, неизбежно води към своето антагонистично начало, тоест реалността “се превръща” в своя противоположност. Въпреки че това не е просто едно линейно противопоставяне, тъй като отрицанието на противоположностите довежда до съгласуване между понятията вече на едно друго ниво, което води до синтез, при който се разрешава противопоставянето между тезата и антитезата. Но тук възниква един нов етап, защото синтезата на свой ред също съдържа в себе си противопоставящо начало, което довежда до неговото отрицание. Така се ражда едно безкрайно редуване на теза с антитеза, а след това отново идва ред на синтеза.

Реалността на Хегел съществува в три стадия: битие в себе си, битие за себе си и битие в себе си и за себе си. По отношение на разума или духа тази теория предполага, че духът еволюира, преминавайки през три стадия. Отначало това е духът в себе си, след което разширявайки се в пространството и времето, се превръща в свое “друго битие”, т.е. в природа. Природата от своя страна развива съзнанието, образувайки по този начин свое собствено отрицание. Но тук вече произтича не просто отрицание, а примирение с предишните етапи на едно по-високо ниво. В съзнанието се възражда духът. В новия цикъл съзнанието преминава през три следващи стадия: стадият на субективния дух, стадият на обективния дух и накрая висшият стадий на абсолютния дух.

Въз основа на този принцип Хегел всъщност систематизира философията, очертавайки мястото и значението на различните дисциплини: логика, философия на природата и духа, антропология, феноменология, психология, морал и етика, включваща философия на правото и философия на историята, а също така и изкуството, религията и философията, като най-висшите достижения на разума.

Много сериозно място във философията на Хегел заема етиката, теорията за държавата и философията на историята. Връх в неговата етика се явява държавата като въплъщение на нравствената идея, където божественото влиза в действителното. Според Хегел идеалната държава представлява свят, който духът е създал за себе или представлява божествената идея, която е въплътена на Земята. В историческата действителност съществуват добри (разумни) и глупави държави.

Хегел предполага, че Световният Дух (Weltgeist) действа в царството на историята чрез избрани от него оръдия – индивиди и народи, ето защо героите от историята не бива да бъдат съдени по обичайните начини. Освен това реализацията на самия Световен Дух може да се стори на обикновения човек несправедлива и жестока, ако, например, тя е свързана със смърт и разрушения, защото индивидите си мислят, че преследват своите собствени цели, но в действителност осъществяват намеренията на Световния Дух, който решава, преди всичко, своите собствени задачи.

През призмата на историческото развитие всяка нация, както и индивид, преживява, според Хегел, периоди на младост, зрялост и умиране, реализирайки своята мисия и след това напускайки сцената, за да се даде път на по-младата нация. Крайната цел на историческата еволюция е достигането на истинска свобода.

Важна концепция в системата на Хегел е понятието за свободата, като едно фундаментално начало на духа. Той твърди, че истинската свобода е възможна единствено в рамките на държавата, защото само тук човек придобива определено достойнство като независима личност. В държавата, казва Хегел, управлява всеобщото (т.е. законът), а индивидът по своята собствена воля подчинява себе си на нейното управление.

Хегел смята, че едва с разпространението на християнството човечеството е познало истинската свобода. Пътят към това знание е бил подготвен от гръцката философия: човечеството е започнало да осъзнава, че човек като такъв е свободен и че всички хора са свободни. Различията и недостатъците, присъщи на индивидите, не засягат същността на човека, защото свободата се явява част от самото понятие “човек”.

Доста парадоксално се явява твърдението на Хегел за това, че философията не може да поучава света какъв трябва да бъде, защото тя достига своя връх в момента, когато действителността вече е завършила процеса си на формиране и е достигнала своя завършек.

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

1165
Във вид за печат
top