Оберто Айрауди (Фалко) (Oberto Airaudi)

Съществуват хора, чиято дейност може да се осмисля и по отношение, на които може да се изказва лично мнение, а има и такива, чийто живот е подвластен единствено на съзерцание. Такъв тип хора (макар по-скоро да бих подбрал малко по-особени думи за такива фигури, като Фалко) е възможно само да бъдат съзерцавани. Те идват на този свят напук на невежеството и ограничеността, но преди всичко – ограничеността на съзнанието.

Вие можете да се удивите и да кажете: за какво всъщност говори той, за каква ограниченост на съзнанието може да става въпрос в света на високите технологии? Но аз не говоря за самите технологии, а за това как ограничават съзнанието. Поразсъждавайте сами… Сядате в автомобила си и вече сте ограничили своето движение. Мислите си, че сте получили комфорт? Може би, извинете, за вашите задници – да, но за вашата енергия, която е престанала да циркулира нормално – това не е така. Сядате на компютъра си да пишете и ограничавате не просто моториката на ръцете си, но и работата на една цяла система от меридиани; започвате да се ровите из интернет и преставате да четете, ограничавайки по този начин своето мислене; използвате настройките на високите технологии към космоса и GPS вече е заменил настройката на вашия мозък към най-главното – настройката на собствения ви мозък.

Ето защо, когато се появяват такива фигури като Фалко, аз се прекланям пред тях, защото успяват да покажат на света, или по-скоро – да дадат на света възможността да види как живее пространството, което винаги се е явявало като един изключително важен аспект за различните цивилизации. Той показва настройка, но не просто настройка, а резонансна настройка.

Това е едно велико знание за съществуването на материята, нашия дух и, простете, фигурата на бога.

Смешно е, когато някой може да изразява негативно отношение към такива хора като Фалко, чийто живот тук на Земята е извън всякакви определения. И, всъщност, ми се иска да кажа: Вие, негодуващите и спорещите, вие – низшият клас, потънал в мръсотията на низшите резонансни настройки и демонстриращ сам по себе си закона за резонанса, без обаче да го разбира. Емоциите, на които се опирате, ви мутират. Може би така и трябва, ще кажете вие? Обичате да защитавате своята позиция, а не да я развивате, защото за това са нужни знания, умения и работа. Ежедневна работа, с която се занимават такива личности, – и това дори не се отнася изцяло само до Фалко – такива кристални персони, като Оберто.

Той открива пред света една нова наука или по-скоро знание, което отдавна е било изгубено в нашето линейно пространство. Това е наука за резонанса, или наука за резонансното число, което е необходимо за разкриването на личностния код, без който, на практика, сме нищо.

Не, аз не се възхищавам на този човек, а всъщност се гордея, че се намирам заедно с него в единен процес на съществуване. За мен той не си е отишъл, „Мавърът си е свършил работата“, а значи може да дойде.

В днешно време, когато великите хора вече не могат да съществуват, дори само по определение, се налага да се уповаваме на свръхвеликите, какъвто беше и Фалко. И реално проблемът не е, че днес мозъкът на хората просто не е готов да се срещне с велики личности, а в това, че е неспособен да го направи поне с достойни такива. Фалко е успял да покаже как това може да се оправи – като се изменят настройките. В това малко (дори бих казал най-малко) нещо е заложена една велика идея! Днес, когато мозъкът на човек, в най-добрият случай, живее в състояние на настройка към приближаващия се трамвай, докато седи на спирката, и когато вече дори не е в състояние и да се напряга в своето очакване за него, възможността да се възползваме от това да попаднем в космическия кораб Даманхур (Damanhur) – направо е велика! Разбира се, фокусът няма как да стане без собствено усилие, но пък да вземеш и така изведнъж да обърнеш света в нужното направление – си е направо много нещо!

Фалко е човекът, който успява да грабне и изведе напред цялата съвременна цивилизация. Можете ли да си го представите? Не? Ами, тогава чакайте. Вече малко сте помръднали. Не знам нито едно друго подобно място, което да е било направено поне от свръхчовек. След като вече съм бил в около 180 страни, вложил съм целия си живот в развитието и търсенето на древни знания, системи и практики, и когато най-накрая успях да видя тяхната материализация само на едно единствено място и то сега – това наистина е нещо изключително, дори и за мен самия! Да, извинете, дори и за такъв като мен, който е живял като бездомник, и за такъв, който е бил в земите на Безсмъртните. Да, всъщност, аз пиша всички тези неща на своята страница, а не в социалните мрежи, с които никога не съм се свързвал и няма и да се свържа, ето защо искам да кажа следното нещо: прекланям се пред тази персона и смело заявявам, че тя съществува!

На фона на всичко това, дори самите знания за резонирането не стоят като основни за тази координатна система. По-важно е самото управление и вътрешното свързване на резонанса, а това, всъщност, е най-висшето нещо, което в днешно време можем да постигнем в системата на нашето развитие. И ако по-рано хората, в търсене на себе си, са отивали някъде, то днес вече няма къде да отидеш, тъй като, заменяйки една линейна координата с друга, всъщност, няма да се сдобиеш с нищо. От гледна точка на случващото се в днешно време, когато само единици са способни на подобен преход, човек реално разбира, че появата на такова резонансно място, като Даманхур, ни показва истинското бъдеще, което вече никой не може да предотврати.

Фалко успява да изведе напред настоящето, за което изключително много му благодаря, дори и той да не се нуждае от това.  И, всъщност, не трябва да се разсъждава на темата, защо е бил болен и защо е умрял. Той не е бил болен – болни са критиците, и не е умрял – умрели са неговите критици, при това приживе. Болестта и смъртта – също са резонанси и трябва да се възприемат единствено по този начин. Но ако болестта – това е линейна резонансна честота и след това всичко зависи от нейната скала, то смъртта представлява висшата линейна честота, при която се освобождаваме от линейното време. Това също е определено знание. Страшно е, когато човек умре приживе, а не тогава, когато се освобождава от времевата си зависимост, което всъщност не може да се разглежда като смърт.

Смешно е, когато разни бездарници и нехранимайковци, съдейки по своя собствен живот, си позволяват да коментират смъртта на такива фигури като него – обърнете внимание на неговия живот, а вече с това по какъв начин ще си отиде, той сам ще се оправи! Неразбирането за всичко това, всъщност, ни превръща всички нас в тъпаци, дзябяци, които говорят и се интересуват единствено от това, което умеят да кажат.

Нима живеейки в болно тяло и с болно съзнание бихме могли да говорим за нещо друго, а особено пък да го преживяваме? Разбира се, всички са свикнали да живеят в мечти, затова нека единствената ви мечта да бъде поне веднъж да посетите Даманхур. За Фалко не бива да се говори, него трябва да го видите, а той е там – в Даманхур, в онази резонираща координатна система, която сам е създал.

Това не е светът на ранните култури и народи – това е светът, по чийто закони те са живеели. По законите на едни или други честоти. Това е книга за 13-те резониращи пространства, които нашето триизмерно сцепление може да погълне и изрази.

 

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

1185
Във вид за печат
top