Всеволод Мейерхолд

Разположението в пространството, привързаността към поведението в пространството, ролята през системата, а не текстът… Да, съзнанието на човек не трябва да следва текста, а текстът – съзнанието. Речта трябва да се изразява, а не да се наизустява. Всичко – от движението до емоционалното изразяване – трябва да бъде построено. Импровизацията е следствие от системно развитие, а не от случайно нещо. По-скоро може да се каже така: случайното е резултат от конкретното.

Всичко трябва да бъде следствие от комбинирането. Понеже дори когато импровизираме, ние комбинираме това, което е наработено. Какво представлява импровизацията? Тя е резултат от естественото, а в нашия случай това е наработен тип поведение във всичките му форми. Ако поведението не се опира на система, тогава е вулгарно. И най-големият проблем на тези, които не развиват и не комбинират схеми, се изразява в това, че се опират единствено върху това, което за тях се явява като естествено. Но всичко това има ограничена природа. Затова трябва да превърнем схемите в естествени (т.е. да се научим да ги преживяваме), както и да се научим да ги комбинираме и едва чак тогава може да става въпрос за някакво развитие, а не просто за изразяване на своя “аз”.

Структурата или схемата позволява не само да изразяваме себе си, но и да се организираме. Трябва да се научим да се изразяваме така, както трябва, а не да подменяме себе си. Театърът е великото изкуство за опознаването на човек. Или по-скоро би трябвало да представлява това. И точно тук е мястото, където освен че трябва да склоним глава пред великия учител и да повтаряме неговото име, но и да се помъчим да разберем, че величието на Мейерхолд се изразява именно в това, че е учил човека как да се обучава.

Ролята му не трябва да се свежда единствено до театъра, защото, всъщност, самият му подход представлява истинската школа, т.е. това, което всеки един юноша или девойка трябва да знае, когато наистина е готов не просто да изпълнява нещо, а да изразява себе си. Това реално е второто велико построяване на човека след ритъма.

Най-важната и сложна роля в живота на човек е неговата собствена. Но, за да познае тази роля, му е нужен учител. Учителят, всъщност, е извънвремево понятие. Мейерхолд не може да се разглежда само като историческа личност. Него просто го има! Той продължава да учи хората на това да се обучават. Следователно, всеки един от нас, в зависимост от собствена си воля, може да определи сам за себе си какво представлява за него самия този велик човек.

Мейерхолд разглежда човека като фигура, понеже по този начин не може да бъде фрагментарен. И това е изключително важно, защото независимо от ролята, която имаме, ние сме цялостни в нея. Ако ефективността се изразява в умението ни да преценяваме своите думи и постъпки, тогава как бихме могли да изискваме от някой нещо, ако самите ние не умеем да преценяваме? Преценявайки, всъщност, ние оперираме с мярата. И едва когато наистина можем да оперираме с нея, тогава ще бъдем в състояние не само да изразяваме ефективното, но и да го слушаме.

Задачата на човек не е да предизвиква емоции в друг човек, а да разкрие неговото чувство и да му даде възможност да избяга от краткотрайните си усещания и да премине към дълбоки преживявания. Трябва да умеем да преживяваме всеки ден от своя живот като един пълноценен акт. С други думи, трябва да присъства определена фигурална завършеност и тогава вече ще можем да творим. Да представиш себе си е достатъчно сложно, за което се изисква умението да изразиш своята същност, а вече за изразяването е необходима вътрешна сила, без която е невъзможно не само да изграждаш своето пространство, но и да го представяш.

В действителност, умението да позиционираш себе си в живота е не по-малко важна задача. Актът на сливане на личното пространство с външното представлява истинско изкуство, независимо от това какво ще разглеждаме: училището, театъра, семейството или работата. Всичко това трябва да бъде лесно за разбиране и обучаване, и именно то представлява изкуството на обучението, в което, от своя страна, се крие и цялата сила на Мейерхолд. Освен това изобщо не е важно кой, как и защо го разбира, защото аз го разбирам точно така!

По-важното е дали човек е разбрал, че е невъзможно да се обучи на каквото и да било, без умението да се обучава. И как въобще би било възможно да изразиш себе си, без да си развил чувството си за баланс? Защото балансът, всъщност, е опората за следващите ти действия, това е домът, в който можеш постоянно да се връщаш, в случай че залитнеш в една или друга посока. Най-важната задача за човека е не да реагира на себе си, а да изразява себе си. Реагирайки към самите нас, всъщност, ние развиваме определена реакция към околните, като не просто се отдалечаваме от себе си, но започваме да пречим и на останалите.

Изключително важно, разбира се, е да не прекъсваме връзката със самия себе си, но пък от друга страна тя първо трябва да се прояви. Нека вземем трите най-важни принципа на Мейерхолд: намерение, осъществяване и реакция. Всички те опират до едно нещо – способен ли е човек, в края на краищата, да измени своето напрежение, тонус и възбуда. И тук, всъщност, се крие величието на Мейерхолд, което се изразява в това, че той фактически е обучавал хората на едно единствено, но най-главно нещо – умението да се обучаваш.

Изключително важно за всички майстори и учители е да не блокират пътя на своите ученици, представяйки се за истина от последна инстанция. Само се замислете какво постига Мейерхолд – успява да постави състоянието на преживяване над личния “аз”, красотата, положението и възможностите. С други думи, всеки според способностите си, но с ясното разбиране за това, кое го ограничава и кое го развива.

Всъщност, не бива да принизяваме своя живот, а трябва да умеем да го използваме. Това е изключително важно, тъй като само тогава няма да принизяваме живота на другите. Умението да се възхищаваме на останалите означава да открием нещо правилно за себе си, а когато ги принизяваме и реагираме на тях – всъщност развиваме подобни качества в самите нас.

Актьорът за Мейерхолд преди всичко е човек, който умее да се развива и да разполага себе си в пространството, а това е най-важното ментално усилие, позволяващо ни да използваме “ъгълник и линийка” в своя живот.И в заключение бих искал да посоча най-важните тезиси в изкуството на обучението, създадено от Мейерхолд:

  • Ако задействаш някоя част от тялото, тогава трябва да чувстваш цялото тяло.
  • Във всяко действие трябва да има отчетливост и не трябва да се допуска размиване.
  • Всяко построяване има свой метод, който трябва да бъде усвоен.
  • Трябва да умееш да преминаваш от една задача в друга.
  • Важното е да се разбира не само задачата, но и самият процес на прехода.
  • Намерението не трябва да излиза извън пределите на равновесието и едва чак тогава може да се постигне някакъв резултат.
  • Всички движения трябва да бъдат ориентирани.
  • Умението да не изгубиш себе си в масовостта.
  • Всяко движение, положение и звук трябва да бъдат организирани.
  • В действията, както и в пространството, не трябва да има дреболии.
  • Ритъмът и действието не трябва да нарушават вътрешното пространство, иначе човек започва да взима от външното.
  • Всяко изкуство трябва да бъде организирано.
  • Физическото състояние трябва да е под контрол, защото в противен случай ще създаде проблеми на психиката.
  • Физическото състояние се подчинява на менталното разбиране за това от какво се състои и какво трябва да бъде неговото построение.
  • Всяко движение и всяко действие трябва да бъде условие за преход в друго.

 

Въпрос


Само регистрирани потребители могат да зададат въпрос. Вход.

За регистрация натисни тук.



Изпрати на приятел


Share |
Име:
Поща:
Име на приятел:
Адрес на приятел:
Съобщение:
Въведете символите от картинката:
Въведете символите от картинката

262
Във вид за печат
top